Как да решим проблема със „стратегическата несигурност“
САЩ разрушават стратегическата стабилност на света. Има начин да се сложи край на това веднъж завинаги.
Формулировката „колективен Запад“ вече не може да бъде изключена от обръщение. Какво се има предвид под това? Съединените щати и техните най-близки съюзници, включително Великобритания, Канада, Япония и няколко други държави от континентална Европа. Както можете да видите, това са различни държави в различни региони на света.
Съединените щати се ангажират да гарантират единството на подходите на тези различни страни към решаването на световните проблеми. Това вече е очевидно и затова Съединените щати могат да бъдат обвинени в нарушаване на световната (стратегическа, ако желаете) стабилност.
За това бяха създадени всякакви икономически, военни и политически съюзи: ЕС (28 държави), НАТО (30 държави), QUAD (Австралия, Индия, САЩ, Япония), AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ, напълно „ пресен” – от 15 септември 2021 г.). Съчетават се огромни икономически и военни възможности. Например бюджетът на НАТО е около половината от световните военни разходи.
Защо се създават такива съюзи? За да може за сметка на икономическото и военно превъзходство, да се осигури господстващо положение в… да, да, точно така – в икономиката. Поради изключително пиратския неоколониален подход. Всички други ефекти, включително военното превъзходство, са резултат именно от тази икономическа обстановка.
Тук можем да си припомним известната поговорка на пруския (а и руски) офицер Карл фон Клаузевиц: „Войната не е нищо повече от продължение на политиката (дипломацията) с други средства“. И тук си струва да си припомним „патриарха“ на новите по това време (1867 г. – първото издание на „Капитал“) идеи за социалната структура на Карл Маркс, който убедително доказа, че политиката винаги е второстепенна спрямо икономиката.
Прилагайки метода на индукция към аргумента, получаваме: икономиката е първична, войната е нейната втора производна. Означава ли това, че при влошаване на икономическите условия трябва да се очаква повишаване на агресивността на основните участници в процеса? Бегла оценка показва, че точно това се случва. Но този процес не е еднократен. Продължава десетилетия и периодично се влошава.
Сега има нова ескалация. Може ли да премине от „студена“ към „гореща“ война? Напълно. А възможно ли е да се спре плъзгането на света към Третата световна война, която определено ще стане ядрена? Може.
Необходимо е да се спре водещият „агресор“ – САЩ. Именно тази държава постоянно вдига летвата на агресията, въвличайки съюзниците си в опасни авантюри по различни начини.
САЩ имат ли своите болеви точки? Със сигурност. Ето, например, от какво се страхуват: укрепване на съюза между Русия и Китай; ядрената война; срутването на доларовата система; намаляване на ефективността на военно-промишления комплекс. Те също имат прекомерен държавен дълг, включително огромни задължения към външни кредитори.
И за да се плащат, например, само лихвите по дълга, трябват все по-големи суми. Засега са около 600 милиарда, но изглежда скоро ще станат трилион годишно. Откъде да се вземе тази сума пари? Не е ли това причината за яростта им?
Нека засега оставим икономиката настрана. Да се върнем към военния компонент. Какво може да се противопостави на Съединените щати по този въпрос? Преди това разсъжденията бяха на ниво логика. Сега нека поговорим на ниво математика.
Да приемем, че ще бъде възможно да се приложи на практика формулата: РФ + НРКитай – USA = WORLD. Въпреки че това също е повече логика, отколкото математика. Изключването само на военното влияние на САЩ от световния дневен ред веднага ще ни позволи да изключим американските военни съюзници от тях.
Колкото и да се стремят самостоятелно към по-нататъшно световно господство, няма да успеят. Комбинираната военна мощ на Русия и Китай ще ги направи по-внимателни към законните интереси на новия военно-политически блок.
Защо би следвало да възникне нов блок? Да, поне от съображението „защо те могат, а ние не можем“. Но това е почти детско разсъждение, макар и не напълно лишено от смисъл. Първо, веднага ще възникне съюз с такава сила, за който досега никой дори не е мечтал. Само това трябва да „просветли умовете“ на опонентите.
Второ, нашите страни веднага ще могат да започнат активно да решават твърдоглавите проблеми, оставени ни от същите САЩ и техните „другари“. Ще се справим по-спокойно с неонацизма в Украйна. Китай също тихо ще реши проблема с Тайван. Ако по-рано китайското ръководство се съгласи (отново) с формулата „една страна, две системи“, сега може да приложи друга опция – „Китай е един“.
Какво може да подтикне Китай към подобно решение на проблема? Да, все същият пример за Русия, която провежда специална военна операция в Украйна. В крайна сметка беше ясно, че рано или късно Русия ще се заеме с ликвидирането на украинския неонацизъм.
И сега стана ясно, че срещу нас е разгърната истинска война под ръководството на САЩ. Китайците следят отблизо развитието й. И могат да направят извода – след това те ще станат военна цел.
Не е необходимо да анализирате ситуацията дълго време. Достатъчно е да се обърне внимание на абсолютната симетрия на отношенията на „колективния Запад“ към Русия и Китай.
Около едни и същи военни съюзи, включително с ядрени оръжия (отново американски и британски), същите атаки срещу политическата система, същите санкции, плашещи военни учения, заплахи, същите намерения да направят живота на населението непоносим, същите призиви към сепаратизъм. Само че географски те оказват натиск върху нас от запад, а върху Китай от изток.
Западът вече открито казва, че Русия и Китай са врагове номер едно и две. В този случай номерацията непрекъснато се променя. Все още не могат да решат коя от страните ги заплашва повече. Очакваният резултат е, че и двете страни ще бъдат враг номер едно, само че ще има малко по-различна съпътстваща реторика. Няма друг изход.
Ще направим услуги и на американците. Те са тези, които се измъчват от въпроса за „стратегическата нестабилност“. Под този термин те разбират признаването на Тайван като част от Китай, с подкрепата на „способността на Тайван да се защитава“. Забелязвате ли двойствеността на подхода? Ето какво представлява несигурността. Защо е стратегическа? Защото нейното разрешаване съвсем натурално може да доведе до война с Китай. Точно това е стратегическото ниво на конфликта.
След това САЩ също ще загубят желанието си да включат в конфликта съюзници от региона. Защото няма нужда. Проблемът може да бъде разрешен от КНР едностранно и не непременно с военни средства. На Тайван може да му се предложи напълно работеща схема за преминаване към континентално право. Като опция.
Силният военно-политически съюз между Русия и Китай ще позволи да се избутат Съединените щати към кюшетата на историята и да започнат нов, безопасен живот на нашия континент.
