Едно време имаше някакъв виц, в който се казваше, че Бай Тошо завършил една своя реч с думите: „Да живее международното положение по всички земни кълбета!“. Уви, пожеланието му не се сбъдна. На международното положение не му върви. Не е нужно причината да бъде търсена дълго. Цивилизованият свят отдавна я е изнесъл на повърхността – още преди 500 години. Нарекъл я е „Русия“. И никога не се е отказвал от тази фикция.
За нея също има причина. Държавата с огромна територия трябва да изчезне, а природните й ресурси – да се поделят между „признатите носители“ на прогреса – англосаксонския свят. Всички останали мъничета – временно според ситуацията наричани „съюзници“, може да се използват като инструменти за постигане на целта. За да бъдат по-сговорчиви, ще ги включват в разни съюзи, асоциации и прочее обединения, а когато трябва, ще ги изключват. Още преди век небезизвестният британски философ и геополитик сър Халфорд Джон Маккиндер е писал, че става дума за „историческо и икономическо съревнование, а главната награда в тази игра е Русия“. Казано е честно и до цинизъм откровено. И той не е сам. Теоретичните му трудове до днес имат своите последователи в престижните западни научни центрове и „мозъчни тръстове“.
На тях се базират и новите военни доктрини, и „концепциите за сдържане“, и програми за „помощ“ на партньорите с недоразвита демокрация. Документи от този род се печатат със завидно усърдие. Преди дни Агенцията за международно развитие (USAID) обяви специална програма за „Противодействие на зловредното влияние на Кремъл в Европа, Евразия и други региони“, т.е. по целия свят. Съчинението поразява най-малко с две неща. Първо, с простодушната си откритост, признавайки за първи път същността на своята дългогодишна дейност – по света може да има само едно влияние – американско. И второ, то има характер на инструкция за всички, които са се вързали за САЩ, т.е. записали са се в т.нар. евроатлантическа общност.
Поставят се много задачи, между които и „да се намали икономическата и енергийната уязвимост, което предполага да се ограничи зависимостта на партньорските на САЩ страни от контролираните от Русия енергоресурси“. Съчинителите на концепцията са забравили да прикрепят към нея флаконче с американски втечнен газ. Така всички, които искат да прокарват тръби с „токсичния“ руски газ и да си строят хъбчета, биха усетили неотразимия аромат на свободата. „Увеличаването на експорта на втечнен газ от САЩ има решаващо значение за разпространяването на свободния газ по целия свят и така въздухът навсякъде ще бъде по-чист“, заяви преди три седмици зам.-министърът на енергетиката Марк Менезес. Той веднага бе подкрепен от помощник-министъра Стивън Уинбърг: „Това ще даде възможност на молекулите на американската свобода да се разпространят по целия свят.“
Ясно ли е? На господата им трябва целия свят. Пречело им обаче международното право. То има място, но само ако поне в скоби бъде поставено и определението „американско“. Това право, от което зависи съдбата на „международното положение по земните кълбета“, не бива да връзва ръцете и амбициите на САЩ. Помощникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън го е казал все така по американски цинично: „Голяма грешка е да се придава на международното право каквото и да е значение, дори когато то отговаря на нашите краткосрочни интереси.“ Време е да тичаме в американското посолство. Там трябва вече да раздават ампули със „свободни газови молекули“? Бойко да вземе да провери и да уведоми народа. Той чака.
