Предполагаемата електорална подкрепа за политическия проект на служебните министри Кирил Петков и Асен Василев расте от ден на ден, което иде да покаже, че хората в Държавния департамент на САЩ са истински царе в политическото инжинерство. Факт, който всъщност е добре известен на всички, които са следили процесите в страни като Украйна, Словакия, Румъния и да, България. А че проектът на двамата министри има отвъдокеански генезис е повече от ясно вече.
Не беше случайно, че президентът на Америка – държавата-хегемон, която контролира почти цяла Европа, в приветственото си слово на триморското мероприятие у нас, поздрави не само президента Радев, но и някакъв си нищо и никакъв служебен министър на икономиката. Това беше една от най-очеизвадните индикации за отношението на Вашингтон към г-н Кирил Петков, както и неговата фактическа легитимация в очите на евроатлантическите кръгове у нас.
За политическа сила, която току-що се е сформирала, която няма структури и на теория няма финансиране, „Промяната продъжава“ показва завидно самочувствие и увереност, че едва ли не ще спечели изборите. Самият г-н Кирил Петков не крие амбицията си да вземе 30 %. Това едва ли ще се случи, но прави впечатление, че Петков вече почна и да се разпорежда и да раздава „порциите“ още преди да са протекли изборите.
И тук не е случайно, че харвардският месия обеща да даде Министерството на правосъдието на неприкритите американски агенти от „Демократична България“ – коалиция от партии, които никога не са крили, че за тях преди всичко е евроатлантизмът и интересите на Съединените американски щати и глобалния либерализъм. Изконна мечта на градската либерална и българофобска десница е да овладее съдебната система и правосъдието у нас, за да може да неутрализира противниците си и да започне систематично преследване на всички „врагове“ (т.е. несъгласните хора, които не са с либерални, русофобски, атлантическо-милитаристки, антихристиянски и др. подобни възгледи).
От години американците изливат пари в обръчите от НПО и медии, които гравитират около „Демократична България“. Почти всички псевдо-десни медии у нас като тези от кръга „Капитал“ гордо имат на сайтовете си бележка, която казва, че „Фондация „Америка за България“ финансира проект на „Икономедиа“ (например). Самият Христо Иванов, за когото няма как да сме сигурни дали и колко работни дни има през живота си, имаше НПО, която беше бенефициент на щедри грантове.
Но има един проблем. През годините „Демократична България“ доказаха, че са абсолютно неспособни да излязат извън жълтите павета. А все още България не е София и няма как да управляваш цялата страна с гласовете на една част от жителите на столичния център и южните квартали. Въпреки всичките пари, които са били инвестирани в тях през годините, „Демократична България“ не успяха да постигнат нищо особено. Четвърта политическа сила с няколко кмета тук и там, преди всичко в столицата. Не успяха да се преборят за безусловното приемане на българофобския режим на Скопие в ЕС. Не прокараха Истанбулската конвенция. Не можаха да убедят обществото ни, че е време да прегърне джендърната идеология. Все още не са имали възможност да доприватизират и малкото останала държавна собственост, здравеопазването и образованието.
С други думи „Демократична България“ на този етап от американска гледна точка трябва да се разглежда или като провал, или като проект, който се нуждае от „едно рамо“. И тук идва ролята на новия „харвардски“ проект, който по типичен неолиберален тертип „не е нито ляв, нито десен“. Независимо дали ще вземе 9 или 20 %, проектът на Петков и Василев, или може би по-правилно на Нейно Превъзходителство посланничката, базирайки се на личната харизма, политическия хаос и политическата неграмотност на избирателя, ще създаде нужната обстановка и конфигурация в Народното събрание, от която да произтекат няколко важни за САЩ резултата.
Заявената от Кирил Петков вероятна следизборна управленска конфигурация от „Промяната продължава“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън“ и други сили (все пак той не изключи диалога с ДПС и ГЕРБ) ще гарантира достатъчно гласове в НС, за да може да се отмени приетата българска позиция по въпроса с Република Северна Македония. В настоящата геополитическа обстановка САЩ отчаяно се нуждаят от най-скорошно приемане на Северна Македония в Европейския съюз, за да ограничат всяко потенциално руско и китайско влияние на Балканите. От една страна целта е да се пресече транспортната линия, която китайците изграждат от Солун до Будапеща (и която минава през Македония), а от друга страна да се ограничи още повече Русия и да се заздрави южният фланг на НАТО.
Ето защо най-редовно американски и европейски представители размахват нравоучително и заплашително пръст на България, а техните проксита у нас (като „Демократична България) не крият, че при първа възможност ще извършат национално предателство, отстъпвайки от позициите, зад които неотдавна се консолидира голяма част от „стария“ политически елит и по-важното, българската общественост и нация.
Впрочем, не е случайно, че Зоран Заев заяви, че очаква до края на тази година проблемът с България да се разреши и София да даде зелена светлина на Скопие. Заев, разбира се, не приказва просто хей така, а очевидно е насърчен от други фактори, като например особено активната в това отношение посланничка на Съединените щати в Македония.
Нека също да не забравяме как на изминалите избори в Северна Македония яростни македонисти и българофоби призоваваха македонците с българско гражданство да гласуват на изборите за „Демократична България“, ДПС или „Изправи се! Мутри вън!“.
И така, следизборна конфигурация на властта с участието Кирил Петков и „Демократична България“ ще отвори пътя на Северна Македония в Европейския съюз, за сметка на българската история, национална идентичност, национална сигурност и дори териториална цялост. Фундаментът на всяка една нация е историческото и съзнание и памет – нарушат ли се те, спасение няма. Като добавим, че легитимацията на македонистката българофобия и приемането на Скопие в ЕС ще дадат възможност за разпространение и насаждане на македонистка пропаганда и сепаратизъм в Пиринско, нещата стават още по-мрачни.
Но Македония съвсем не е единствената задача на „харвардския проект“. Едва ли има нужда да се подчертава, че бъдещата коалиция, особено под давлението на „Демократична България“ ще направи една бърза „реформа“ на образователната система по модела на Демократическата партия на САЩ и Западна Европа, която ще включва много голяма доза джендър идеология в училищата, както и приемане на всички постмодернистки либерални идеологеми на официално държавно равнище у нас. Разбира се, Истанбулската конвенция също ще бъде скоропостижно приета.
Третата важна задача ще бъде „натовизирането“ на България или превръщането ни от фиктивен в активен член на Северноатлантическия алианс. Актуалната стратегия на САЩ включва активизация и непрекъснати провокации в Балтийско и Черно море срещу Русия. Тази стратегия няма как да се осъществи ефективно без твърда и безусловно лоялна евроатлантическа власт в България.
На политическо ниво трябва да признаем, че за съжаление протестите срещу режима на ГЕРБ, в които хиляди от нас участваха, бяха използвани като повод за подмяна на политическия елит у нас…. От САЩ. Старият късносоциалистически и постсоциалистически елит винаги е обслужвал Запада от опортюнистични подбуди. Но едни млади хора, които са образовани и формирани като личности на Запад? Това вече е нещо друго. Впрочем нищо ново, защото практиката елитите на васалите да се образоват в метрополията идва още от Древен Рим, че и преди това.
И така, в навечерието на поредните, трети за тази година, парламентарни избори, България е изправена пред ужасяващата вероятност да загуби и последните малки нишки на националния си суверенитет, изоставяйки националните си интереси в полза на американските стратегически планове и цели. Ще позволи ли народът ни това да се случи? Много скоро ще разберем.
Симеон Миланов
Специализирал история на Евразия, Русия и Източна Европа в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил в някои от най-големите български медии. Интересува се от история, геополитика и международни отношения.
