Преди около месец новина се разпространи като светкавица в капиталистическия свят, че “БлекРок” , най-големият мениджър на активи в света, призовава на китайците на въжето, на което ще се обесят капиталистите по целия свят.
Не може да се каже, че новината предизвика силен отзвук в медиите. Можем да кажем, че новината като цяло беше игнорирана и от такава ситуация на някои лица, любители на „изграждането на демокрация в една-единствена държава“, им пламнаха задниците.
Днес във всички „правилни“ демократични медии публикуваха статия, написана от главния демократичен вампир – Сорос.
Като напомняне, “БлекРок” пусна пакет от взаимни фондове и други инвестиционни продукти за китайските потребители на 30 август и насърчи инвеститорите да утроят своите дялове в китайските активи.
За да не получи съдебен иск от финансовото чудовище, Сорос в самото начало на статията си заявява, че “БлекРок” се отнася сериозно към своята отговорност за парите на клиентите си и е примерен лидер на капиталистическия труд във финансовия сектор, лидер при защитата на околната среда, в социалното и корпоративно движение.
Но по -нататък в текста той прави следните твърдения. Първо, изглежда, че ръководството на “БлекРок” неправилно разбира Китай в лицето на Си Цзинпин. Изглежда, че фирмата е приела твърденията на Си като чиста монета. Председателят уж прави разлика между държавни предприятия и частни компании, но това е далеч от реалността, тъй като „режимът“ вижда всички китайски компании като инструменти на еднопартийна държава.
Това възможно недоразумение може да обясни решението на “БлекРок”, но може да има и друго обяснение. Това е стремеж към печалба на затворените досега финансови пазари в Китай. Сорос посочва на ръководителите на “БлекРок”, че на пазара на недвижими имоти в Китай назрява огромна криза. Китайските лидери може да смятат, че инвестиционните фондове, които се вливат в Китай, ще помогнат на Си да се справи със ситуацията, но проблемите на КНР отиват по-дълбоко. Коефициентът на плодовитост в Китай е много по-нисък от официалната статистика и опитите на другаря Си да го увеличи само влошават положението.
И наскоро президентът на КНР обяви своя “Общ просперитет, фундаментална промяна в посоката”. Той има за цел да намали неравенството, като разпредели богатството на богатите сред общото население. Това не предвещава нищо добро на чуждестранните инвеститори, твърди Сорос.
Инжектирането на милиарди долари в Китай сега е трагична грешка, казва спонсорът на „цветните“ революции. Това може да доведе до загуба на пари за клиентите на “БлекРок” и, което е по-важно, да навреди на интересите на националната сигурност на САЩ и други демокрации. През 2022 г. другарят Си ще се сблъска с голямо препятствие. Мнозина вярват, че той възнамерява да надхвърли броя мандати, определени от Дън Сяопин, и да стане пожизнен владетел. Той определено има врагове, на които трябва да попречи да се обединят срещу него. По този начин той трябва да подчини всяко същество, достатъчно богато, за да има независима власт.
Този процес се разгръща през последната година и достигна своята кулминация през последните седмици. Всичко започна с внезапния на “АнтГруп” през ноември 2020 г. След това компанията “Диди Чуксин” беше подложена на натиск. Всичко завърши с изгонването на финансирани от САЩ компании от Китай. Това се отрази изключително негативно на офшорните пазари, като удари китайските компании, регистрирани в Ню Йорк.
“БлекРок” не са нито първите, нито последните, които инвестират в Китай. Ръководители на западни фирми за управление на богатството, като Стивън Шварцман, съосновател на инвестиционната фирма “Блекстоун” и бившият президент на “Голдман Сакс” Джон Л. Торнтън, отдавна участват на китайския потребителски пазар. По-рано усилията биха могли да бъдат морално оправдани с твърденията, че те изграждат мостове за сближаване на страните, но сега ситуацията е напълно различна. Днес САЩ и Китай участват в конфликт на живот или смърт между две системи на управление: репресивна и демократична, смята Сорос.
Инициативата на “БлекРок” застрашава интересите на националната сигурност на САЩ и други демокрации, посочва Сорос, защото парите, инвестирани в Китай, ще помогнат за подкрепата на режима на председателя Си, който е репресивен у дома и агресивен в чужбина. Сорос настоява Конгресът да приеме законодателство, даващо право на Комисията по ценните книжа и борсите да ограничи притока на средства към Китай.
