“Сбербанк” изчисли колко по-бедна ще стане Русия, ако Европейският съюз напълно изостави въглеродната енергия след тридесет години. До 2035 г. руският бюджет ще загуби 5 трилиона рубли, а доходите на домакинствата ще паднат до 14%. До 2050 г. ще бъде още по-лошо: нашите петролни и газови гиганти може дори да фалират. Това е възможен, но не и единственият сценарий за Русия. Каква е алтернативата?
Основната тема за дискусия на Източния икономически форум във Владивосток беше глобалната тенденция на енергиен преход към въглероден неутралитет. Това заплашва Русия, която е богата на естествени въглеводороди, със сериозни последици.
Ако настъпи енергийният преход, това може да доведе до спад в производството на нефт и газов кондензат в Русия със 72% до 2050 г., на газ – с 52%, на въглища – с 90%. Русия ще загуби 179 милиарда долара експортни приходи до 2035 г. и 192 милиарда долара до 2050 г. Такава апокалиптична прогноза беше огласена от ръководителя на “Сбербанк” Герман Греф, позовавайки се на изследванията на банката.
Според него, поради постигането на глобална въглеродна неутралност, руският бюджет може да загуби около 5 трилиона рубли до 2035 г., а доходите на руснаците ще спаднат до 14%. Русия рискува да загуби енергийното си лидерство, а нашите петролни и газови компании (тоест “Газпром”, “Роснефт “и други) може дори да фалират.
Такъв ужасен сценарий обаче очаква Русия само ако не предприеме нищо, уточнява накрая Греф.
Очевидно ръководителят на “Сбербанк” иска неговата банка да се превърне в организацията, която ще отпуска онези огромни заеми, които са необходими за такъв мащабен енергиен преход от въглерод към възобновяеми енергийни източници, коментира експертът от Финансовия университет при правителството на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност Игор Юшков. Той не изключва, че “Сбербанк” дори може да инвестира в проекти без въглерод, например слънчеви панели, вятърни турбини или водород, тъй като Греф смята банката си за глобална корпорация, чиито области на интерес отдавна надхвърлят предоставянето само на финансови услуги.
„Греф обича да бъде диригент на западните модни тенденции в Русия. Ако обаче Западът прави планове за прехода към въглероден неутралитет, това не означава, че Русия също трябва да се движи в тази посока “, казва експертът. Европа си поставя за цел да изостави петрола, газа и въглищата, тъй като има проблеми с производството на въглеводороди, те трябва да бъдат закупени. Русия е от другата страна на барикадите.
„От друга страна, речта на Греф не може да се нарече просто празни приказки. Наистина съществуват рискове Русия да загуби пазарите за продажби “, казва експертът. Много ще зависи обаче от това дали самата Европа е в състояние да извърши енергийния преход, за който претендира, а именно да има напълно неутрална по отношение на въглерода икономика до 2050 г.
„За такава титанична промяна са необходими колосални инвестиции, но от докладите на самите европейци става ясно, че твърде малко се инвестира в изграждането на възобновяеми енергийни източници и водородна енергия. Това не е достатъчно за поставените цели и параметри на ЕС за пълна декарбонизация. Засега Европа се оправдава с пандемия и форсмажорни обстоятелства “, казва Игор Юшков. “Но колко повече такива ще има през следващите 30 години?”, пита се той.
Второ, европейците могат по собствена инициатива да променят параметрите на прехода и времето, например по икономически причини. „Настроението на европейското население може да се промени. Енергийните преходи изискват много пари и народът може да не хареса, че самият ЕС настоява за увеличаване на цените за енергия. Те могат да решат да забавят спасяването на планетата в името на по-ниските сметки, да изберат политици, които ще критикуват подобна политика“, не изключва експертът от НФЕС..
Трето, засега само ЕС заплашва да се откаже от закупуването на газ, нефт и въглища от Русия. И ако доскоро европейският пазар беше единственият пазар за продажби за нас, сега не е така.
„Не всяка страна е в състояние да се откаже от петрола и газа и да прехвърли своя транспорт и промишлен бизнес на нов канал, като същевременно инвестира огромни суми пари в ново оборудване и технологии. Досега само страните от Г -7 говорят за енергийния преход. Останалите обмислят разходите и мислят как да поддържат нивото на технологиите и да запазят своя дял в световната икономика. Скоковете в недостига на газ или петрол показват силна зависимост от традиционните енергийни източници “, казва Александър Тимофеев, доцент в РЕУ “Плеханов”.
Има Китай, който за разлика от ЕС не планира да изостави въглеводородите. „Китай казва, че ще премине към въглеродна неутралност, но това означава, че ще продължи да консумира въглеводороди, но ще компенсира емисиите си на парникови газове. Тоест китайският пазар на нефт и газ ще остане. Друг е въпросът, че конкуренцията за азиатските пазари на продажби ще се засили, което ще свали цените, а Русия естествено ще загуби приходите от износ “, казва Игор Юшков.
Ситуацията с газа е малко по-сложна, отколкото с петрола. От една страна, ще е необходима нова газопроводна инфраструктура, за да се пренасочи газът от европейския към азиатския пазар. Засега е невъзможно да се изпраща газ от западносибирското находище в Китай, само към ЕС. За това ще е необходимо да се подпише споразумение с Китай за изграждането на “Силата на Сибир – 2”. Но Пекин забавя процеса, за да изкопчи по -голяма отстъпка. Колкото по -далеч, толкова повече шансове за това.
От друга страна, за да се поддържа европейският пазар за продажби, ще е необходимо да се започне производство на водород и да се научи как да се транспортира през тръби. Тук обаче все още има повече въпроси, отколкото отговори. „Колко водород ще консумира Европа? Ще има ли нужда от нашия водород от газ? Какви са ценовите параметри на водорода? Всичко това са рискове “, казва Юшков.
Но предвид водородната стратегия на ЕС, Русия поне трябва да разработи свои собствени технологии за производството си или да сведе до минимум зависимостта от западното оборудване в случай на секторни санкции от САЩ, както се случи в нефтения и газовия сектор.
Ситуацията с въглищата е още по -сложна. Въглищата безспорно са най-мръсният вид изкопаеми енергийни източници, но имат един коз – ниската си цена. „Виждаме възраждане на въглищата в ЕС през 2021 г., защото въглищата са евтини на фона на скъпия газ и изкушението да се консумира е твърде голямо. И ако продължават да растат в цената, тогава различните страни ще се изкушат да продължат да използват по -евтини въглища “, казва Юшков.
Азиатските страни също не се отказват от въглищата, въпреки реториката. „Те се опитват да намалят дела на въглищата в енергийния баланс, но в абсолютно изражение продължават да увеличават потреблението му. Това се случва в Китай, Индия върви по същия път “, каза източникът. Следователно, не си струва да се заравят въглища и през следващите 10-20 години.
В различните страни могат да преобладават различни източници на енергия в зависимост от регулирането на структурата и налагането на ограничения.
Друг изход за Русия при прехода на Европа към зелена енергия е да разработи нови методи за преработка на нефт и газ: газова химия, нефтохимия и дори въглехимия. Производството на нефт и въглища няма да спре поради прехода към зелена енергия, тъй като се откриват нови възможности в химията на петрола и въглищата, каза Анатолий Чубайс, специален представител на президента на Руската федерация за връзки с международни организации за постигане на устойчиво развитие цел. „Няма нужда да се отоплявате с петрол, но нефтохимията е много сложна, колосална индустрия, в която, надявам се, няма да се случи нищо лошо. Това, което има, е нашето най -важно предимство, което трябва да се развива и увеличава “, каза той.
И, разбира се, глобалният енергиен преход ще принуди Русия драстично да ускори развитието на възобновяемата енергия, смята Чубайс.
От изявленията на Министерството на енергетиката на Руската федерация става ясно, че те ще направят всичко това. Ще се създава нова продуктова линия, ще се развива нефтохимическата промишленост и ще се заемат с производството на водород, плюс стимулиране на енергийната ефективност и разработката на технологии за улавяне на въглерод.
