Наскоро руският външен министър Сергей Лавров публикува статия, в която изтъква незаконността на т. нар. „Правила“, които Западът налага на останалата част от човечеството. В своя текст, озаглавен „За закона, правата и правилата“ – ръководителят на руското външно министерство посочва, че Европейският съюз в навечерието на срещата на високо равнище Русия-САЩ и изглежда се е опитвал да се обедини отново срещу Русия и да наложат същия подход на Байдън за диалог с Русия, основан на определени „правила“.
Подобно на това, „ако Москва“ в рамките на няколко месеца „не приеме“ правилата на играта „, тя ще бъде подложена на нов натиск.“
В същото време Сергей Лавров обръща внимание на факта, че въпреки определени споразумения, постигнати на срещата на високо равнище, е имало усещането, че след тази среща САЩ и Европа са се върнали към предишната си реторика, действайки сякаш според предварителна писмена уговорка, „уж готови да нормализират отношенията с Москва, но първо тя трябва да промени поведението си“. Тоест, всички изявления на САЩ и Европа, последвали след срещата на върха, бяха, че е необходимо да се преговаря с Русия, да се установят контакти, но само ако Русия се държи добре, приемайки определени „правила“. Лавров директно посочва, че Западът продължава да „прокарва„ световен ред, основан на правила “, за разлика от универсалните принципи на международното право, залегнали преди всичко в Устава на ООН“.
Както отбелязва ръководителят на руския дипломатически отдел, всички правила, които те измислят, изключват всякакви специфики. „Западът избягва да дешифрира своите „правила“, както и въпроси защо са необходими, ако има хиляди инструменти на международното право, към които всички са се подписали и които съдържат ясни задължения“, пише Сергей Лавров. Това означава, че може да се изисква всичко. И щом някой действа против волята на някои психо настроени лумпени от Запада, той незабавно, изхождайки от нещо непонятно, бива обвинен за нарушение на „правилата“.
Това е последвано от „наказание“ за нарушителя.
Всъщност Сергей Лавров в статията си обръща внимание на известна пропаст между концепцията за глобализация, за която Западът продължава да настоява (особено с идването на Байдън, т.е. представителя на демократите, либералите и глобалистите в Белия дом) , и реалното правно основание, въз основа на което той живее в останалия свят. Отправната точка на тази правна рамка е международното право, което Западът все повече се опитва да представи като някакво заминаващо си наследство на биполярния свят, Ялтенската системата на Ялта и ерата на суверенните държави. Видите ли: „ние, Западът, сега сме на власт. Светът принадлежи на нас и всички тези останки, като „международното право“ и „суверенитетите“ вече са безполезни. “
Всъщност Западът – САЩ и Европа, или по-точно европейският и американският елит – вече действат в рамките на парадигмата на глобален обединен свят. Съответно те говорят сякаш от името на някакво „световно правителство“, което определя подходи, критерии, създава система от координати, дава оценки, взема решения и изпълнява присъда – и всичко това се основава не на закона, а на „правилата . “
Казусът е, че това „световно правителство“ е един вид виртуална реалност, от името на която Западът действа. И техните „правила“ са един вид система от внушения. И тези, които приемат западната парадигма, западната ценностна система и западния подход, тоест всъщност започват да вярват, че има „глобален свят“, има „световно правителство“, създадено на запад, един вид задкулисие и има определен набор от норми и правила, установени от него – те заемат страната на Запада. Приемайки всичко това, тази или онази държава доброволно следва този набор от правила, подчинявайки се на решенията на това „световно правителство“ въз основа на категорията вяра.
Единственият проблем на Запада е, че всичко това съществува само в някаква въображаема реалност. Тоест, всичко това не се подкрепя от никакви общоприети глобални закони и правни основи и всъщност абсолютно не се връзва по никакъв начин с дадения правен законодателен норматив, в който живее истинското човечество. Това е казусът с отношенията на Русия със Запада.
Русия се държи според закона. Путин е последният законник в света днес. Защото той е този, който постоянно, противно на волевите стремежи и обещания на западните, глобалистки елити, които вече се възприемат като глобални (а това са различни понятия: глобалистките елити са тези, които изпълняват глобалисткия проект, а глобален елит е статутът, към който се стремят) – действа в рамките на закона и международното право, като го приема буквално такъв, какъвто е.
Въпреки че те вече се представят за глобални елити и се държат така, сякаш управляват света (като същевременно се опитват да не привличат вниманието на санитарите), Путин постоянно ги връща към реалността. Тоест, Путин се държи спрямо тези глобалистки елити като човек, който разсейва въображаемата им реалност и продължава да следва настоящите закони. Путин е легалист, той гледа на закона и спокойно, без никакви емоции, напомня – „Клауза на такъв и такъв Устав на ООН гласи, че суверенната държава има право…“, или „По закон всяка суверенна страна може …“ И това все в същия дух.
Всичко това ужасно ги дразни и ги ядосва, защото това състояние на нещата по никакъв начин не съвпада с въображаемата им реалност, от името на която те действат, разчитайки просто на сила. Как иначе? В края на краищата не може да се каже, че „вие ни дължите това и онова по закона“, защото такъв няма. Не можете да изисквате според установеното международно право или правни норми да сте длъжни да се държите така и така, защото международното право казва нещо съвсем различно. И няма нужните правни стандарти. Така че остава само силата.
Западът казва: “Ние сме по-силни от вас, така че ще ни се подчинявате, така ще го правите и това е всичко, защото ние така решихме, това са нашите правила“. И някой наистина се подчинява, приема тази координатна система или така наречените „правила“, навежда се, отстъпва. Само по този начин, чрез сила, глобализацията се разпространява. Но някой не приема това, настоявайки – „ние сме суверенна държава“, съгласно Устава на ООН и международното право , но в отговор веднага се превръща във враг на Запада, „лош човек“, с всички последици.
Факт е, че по-голямата част от човечеството – шест милиарда от седем – живее в напълно различен свят. Не в този, който Западът си представя и не според „правилата“, които се опитва да наложи и прилага, а в рамките на действащото международно право, конвенции и разпоредбите на Устава на ООН, за които напомня Сергей Лавров в своята статия. И също така въз основа на вътрешното суверенно национално право. А също и въз основа на културни норми, традиции и обичаи, които са се развили през векове или дори хилядолетия.
Тоест целият свят, по-голямата част от човечеството, е извън рамките на тази виртуална реалност, изградена от глобалисти. Но Западът, като носител на контрол над глобалния семантичен дискурс, изисква подчинение на своята воля и следване на неговия път, основан на историческия си опит. Всъщност това е чист волунтаризъм и беззаконие, което няма нищо общо с основите на международното право, за което руският външен министър Сергей Викторович Лавров е абсолютно прав.
Като цяло Сергей Лавров в статията си пише за изпадането на Запада извън закона, посочвайки абсолютната липса на връзка между западните глобалистки атаки и реалното състояние на нещата. И го прави много нежно, дипломатично и коректно. „Западе, ти си нарушил закона! По-голямата част от човечеството не приема твоите вярвания. Ти си световен престъпник, принуждаващ слабите да се подчиняват на волята ти със сила. Действай в рамките на закона и не обръщай целия свят срещу себе си”. Ето ги скритите тези на Лавров, които се четат между редовете. И би било по-добре западните глобалисти да ги вземат предвид. В края на краищата, както знаете, тези, които не искат да вземат предвид тезите на Лавров, ще трябва да се изправят пред тезите на Шойгу.
