В съставянето на списъци покрай сухото може да изгори и суровото. Но друг път няма, защото, ако България остане пас, следват още по-тежки наказания за страната
Смешен плач се носи над страната. Тези, които нарочваха всеки неудобен за “абсолютен престъпник”, сега страдат горко за евентуално нарушение на собствените си права. Преди същите пълнеха арестите с бизнесмени, които не желаят да предадат доброволно бизнесите си, а сега стенат: “Бият ни”. Така е, прави са – “Бият Паниковски!” – онзи, който преди революцията бе сляп, но после прогледна и започна да краде.
“Ще дойдат и за вас”, кълне Борисов. О, те вече минаха през нас.
В този превантивен плач, който започна след публикуването на списъците по Закона “Магнитски“, прави впечатление и лекотата, с която някои евроатлантици започнаха да припяват: ”Проклета да е Америка“, която без съд и присъда затрива съдби на такива светли личности като Пеевски и Божков.
Заплакаха бизнесмени, които окрадоха страната;
плачат доктори, специалисти по незаконни трансплантации; страдат журналисти, които успешно ни запратиха на 112-о място по свобода на словото. А как си късат ризите онези до болка втръснали тв глави – специалисти по крепене на негодници… Безценно!
Преди месец Слави Трифонов въведе в обръщение нов, да го наречем – политически, термин. “Изчегъртване”. В интервю за Петьо Волгин Слави заяви, че приоритет трябва да бъде: „изтриване и изчегъртване на това, което направи ГЕРБ, с всякакви законови средства“. „Направеното от тях е немислимо, невъобразимо, недопустимо. То трябва да е изчегъртано, за да има свободни взаимоотношения в бизнеса, администрацията, връзките с Европа, в медиите“, добави Слави.
Думата “изчегъртване” скандализира и продължава да скандализира много хора – предимно гербери, овъртолили се във властта десетина години. Факт е – звучи притеснително да кажеш, че ще изчегърташ човек.
Но после дойде парафираното от Джо Байдън решение на Департамента на финансите на САЩ да санкционира Пеевски, Желязков и “българския олигарх” Васил Божков, заедно с 64 организации, притежавани или контролирани от Божков и Пеевски, по силата на указ 13818, който надгражда и допълва глобалния Закон „Магнитски“. Нещо, което е важно да се подчертае – това решение не е изсмукано от пръстите, то се взема след сериозно разследване, събиране на доказателства – процес, който трае около половин година поне. Такова решение не се взема, защото градската десница е поръчала това на Байдън.
Какво общо има “изчегъртването” и “Магнитски”? Всичко!
Най-доброто обяснение на Закона „Магнитски“ преди време беше дал един австралийски юрист – Джефри Робъртс, който описа закона така: “По този закон може да се наказват не само убийците от Аушвиц, но и машинистите на влаковете на смъртта, дребни апартчици, хора, които печелят малко пари от нарушения на човешките права“.
На практика удар по Закона “Магнитски” действа като глобално заличаване от икономическия и политическия небосклон. Изчегъртване на фирми, бизнесмени, политици. Политиците си отиват заради загубата на авторитет. Бизнесмените – заради ефективната забрана за сключване на сделки с лица от черния списък, който получават всички банки и компании с каквото и да е американско участие. Добавете и дъщерните дружества на компаниите с американско участие и картината наистина става глобална. Забранено е даването или получаването на пари, стоки или услуги от и на блокирано лице – поне на теория: една вода не може да си купи Пеевски вече от американци.
Разбира се, става дума за юрисдикция на САЩ. Ако парите на Пеевски са в банки, които нямат нищо общо със САЩ, той би трябвало да си ги тегли на воля. Само дето банковата система е глобална, американците са навсякъде, а “Виза” и “Мастъркард” са американски компании, така че Пеевски една сметка не може да спаси, може да си купи нещо само кеш. И това нещо не би трябвало да е телефон на Apple, компютър с Microsoft и т.н. На теория е така. На практика е още по-лошо за Пеевски: системата за международни разплащания СУИФТ се контролира от американския Департамент по финансите и всяка транзакция се пази на американски сървър. А пък Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) може да надникне във всеки запис. Мърдане няма.
Важното е, че удар през “Магнитски” не е удар срещу държавата
Забележете – досега по “Магнитски” бяха санкционирани 17 саудитци за убийството на Джамал Кашоги. Бяха санкционирани няколко китайци – за изтезанията на уйгурите и за подкопаване автономията на Хонконг. Висши политици в Турция бяха включени в черните списъци заради задържането на американския пастор Андрю Брънсън. Общото е в това, че по Закона “Магнитски” не бяха подгонени нито Мохамед бин Салман, нито Реджеп Таип Ердоган, нито Си Дзинпин. Затова не е учудващо, че по “Магнитски” засега не е подгонен Бойко Борисов. И той едва ли ще бъде подгонен в близко бъдеще. Въобще не е учудващо, че по “Магнитски” не бе санкционирана българската държава, която на практика създаде предпоставките за процъфтяването на хора като Пеевски.
Сега обаче държавата е длъжна да предприеме мерки, длъжна е да се защити – за да не бъде подгонена от партньорите си. Длъжна е да се предпази от допир с токсичните фирми и хора.
Затова оттук нататък заличаването е дело на българската държава. САЩ само гръмнаха в неслучайно избран момент – преди избори, и подадоха пистолета.
Нататък действията трябва да са български
“Бъдещето на България зависи от собствените й усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление”, казва Херо Мустафа. Преведено от дипломатически, това е: “Действайте, оправяйте се вече сами”.
Какъвто и плач да чувате, трябва да сте наясно, че първата работа на държавата би трябвало да е защити себе си, т.е. да защити държавните структури от допир със санкционирани лица и фирми. Държавата вече се задейства и кабинетът реши: “с цел да се предпазят дружествата с държавно и общинско участие и другите разпоредители с държавни средства от попадане в обхвата на санкциите” да състави свой черен списък. Засега НАП пусна „черен списък“ с 64-те фирми на Пеевски и Божков. Българският списък е едно към едно като американския, но тук е заровено кучето – нашият списък рязко ще започне да расте, да обраства със свързани лица и фирми. Кабинетът ги нарече „асоциирани лица“. Кои са те, е ясно – онези, които са били управлявани от Божков и Пеевски през последните 5 години. Както и всеки, който е бил съдружник, акционер, управител или член на органи за управление и контрол.
Това вече е проблем. Този списък е огромен и в него са включени хора, които са работили. Те не са карали влака към Аушвиц, а много от тях едва ли имат досег до корупция. На практика – американците имат доказателства за корупция, а ние имаме доказателства, че някой е работил някъде.
Още по-зле стоят нещата, когато се дава право черният списък да се допълва по данни на ДАНС и НАП. С какви хора и фирми?
И все пак това е добрият път. Лошият е нищо да не направим. Да се отдадем на политическо говорене. “Въпросът е защо допуснахме всичко това ?!”, казва служебният премиер Стефан Янев и това е най-неуместният въпрос. Това вече въобще не е важно. Дали санкциите са прецедент за ЕС, или не – също не е важно, г-н Радев. Дали сме редом с Уганда, Судан и Саудитска Арабия или с Турция – също не е важно. За нас отдавна е ясно, че системата е неспособна. Тя е нефелна, не ражда справедливост, не работят ефективно служби, следствие, прокуратура и съд, правителство и парламент. А вие чакате системата сега да се задейства и да роди нещо?!
Важният въпрос е “Какво да се прави”? Важно е: “А сега накъде”?
Има обаче и нещо друго. Когато правим списък, който ограничава права, би трябвало да сме готови да го защитим пред съдебната система. Любовта, омразата и списъците не отменят чл. 4 от конституцията, който определя България като правова държава. Тук важни са законите, а не усещанията.
Разбира се, има възможност да се снишим, докато мине бурята, да влезем в рутината, където Пеевски и Божков са с непроменен капацитет. Прокуратурата може да тръгне да проверява Пеевски по онзи невидим начин, по който уж го правела преди, и после да се потопи в анализи и осмисляне на проверките. И да минат години.
Ако това се случи, България рискува много повече. САЩ ще ни поставят в позиция дълбок игнор, санкциите ще се увеличават, ще бъдат включени не само личности и фирми, но цели институции и с това ще се съобразят и европейските ни партньори. Ще се върнем години назад. Цената ще бъде жестока.
Разбира се, няма да сме българи, ако не съществуваше възможност не само да се задействаме и да спрем всички кранчета, но и да прекалим. Настоящата ситуация е перфектен старт за кампания по разчистване на сметки. Черният списък може да стане не голям, а огромен. При неясен регламент и мижав контрол ченгетата може да вкарат в него когото си искат. И да, това може да се тълкува не само като бой по организираната престъпност, настанила се в партиите, но и по базовото право на българина – да избира и да бъде избиран, да има свободна стопанска инициатива и т.н.
Трябва да сме наясно – каквито и позиции да имаме, колкото да любим и мразим, само съд може да решава споровете ни и правителството трябва да е готово за лавина от дела. Тази лавина не е проблем, ако сме уверени, че са изпълнени две условия – новата власт се е въоръжила с доказателства, годни за съд, и този съд е свободен и независим.
