За янките и западните им васали от ЕС е предвиден последния вагон във влака на бъдещето. Това стана ясно от речта на шефа на руското разузнаване Сергей Наришкин.Много анализатори определиха тази реч като най-откровения отговор на Русия към запада от поне десетилетие насам. В нея Наришкин, който е дясна ръка на Путин директно казва: „Глобализмът умря. Градим нов световен ред. А ако Западът, воден от САЩ, не прояви зрялост и смелост и откаже да се движи в новата указана посока, останалите големи центрове на силата – Русия, Китай, Индия и Бразилия ще проектират глобално бъдеще без него.“
А каква е „указаната посока“? Отговорът е в речта на ръководителя на руското разузнаване Сергей Наришкин, произнесена на Международна конференция за сигурност MCIS-2020 с участието на 101 държави.
ЕТО ЦЯЛОТО ИЗКАЗВАНЕ. СТРУВА СИ ДА ГО ПРОЧЕТЕТЕ, ЗАЩОТО Е ФУНДАМЕНТАЛНО ЗА БЪДЕЩЕТО НА ПЛАНЕТАТА:
Сергей Наришкин:
– Международната ситуация днес е изключително сложна. Тя е качествено различна от онази през Студената война, както и от последвалият я период на кратък триумф на американския еднополюсен модел. Конфронтацията между страните по време на Студената война беше голяма, но предвидима, регулирана от ясни правила и споразумения между двата тогавашни полюса – САЩ и СССР.
С разпада на СССР последваха едни 20 години на глобална еднополюсна американска хегемония. Благодарение на нея Щатите наложиха глобализация и неолиберализация на света.
Днес обаче този глобално-либерален модел е тотално изчерпан, светът е в небивала икономическа, финансова, политическа, философска и дори екзистенциална криза.Колебанията и разочарованията на хората по планетата от сега действащият глобалистки западен модел, бързо растат.
Старият баланс на силите се руши, нормите и договорите се унищожават или пренаписват едновременно във всички области на междудържавните взаимодействия.
Причината за това е нежеланието на т. нар. и воден от САЩ Запад да признае факта, че еднополюсният модел е мъртъв, а на негово място се е формирал нов многополюсен свят. А в желанието си да запази ръководната си роля върху планетата, евроатлантическият елит отказва да приеме действителността.
В началото на ХХ век германският философ Валтер Шубарт казва за британците, че те, „за разлика от другите нации, гледат на света единствено и само като на фабрика… и не жадуват нищо така силно, както производството и печалбата на чужд гръб“.
След разпадането на Съветския съюз ние видяхме как историческите и политически имперски наследници на британците – американците – изграждаха и разширяваха световната си фабрика. Те превърнаха САЩ в една имперска свръх-корпорация, която сега изстисква печалби в световен мащаб дори без да работи. Много страни, като Югославия, Афганистан или Ирак, усетиха на гърба си ефекта на този порочен американски „бизнес модел“. И той носеше печалба на САЩ и западните му партньори в продължение на десетилетия. Свръхпечалба на гърба на целия останал свят.
Но в началото на новия 21-ви век нещо се обърка за атлантиците. Моделът им за спекулативно източване на ресурсите и труда на държавите и хората от останалите части от планетата, се изчерпа и този западен модел започна да работи на загуба дори за самите си автори.
Държавите и народите по света започнаха все по-често да напомнят на Вашингтон за своята геополитическа субектност и суверенитет. А Световната икономическа криза от 2008 г. разкри несигурните основи на глобалната неолиберална икономика, изградена от Запада на територията на цялата планета.
Така стигнахме до днешната криза, която някои наричат „вирусна пандемия“, но тя си е чисто финансова и икономическа криза. Какви са причините за нея:
Вече 15 години след тоталното изчерпване на неолибералният модел, Западът не може да открие или измисли нови източници на висок и стабилен растеж. В самите западни страни населението не е подготвено за тежките последици от кризата – за един бъдещ по-скромен от материална гледна точка живот. А експериментите и проектите на евроатлантическите елити в областта на глобализма, мултикултурализма и замяната на традиционната идентичност се оказаха пълна катастрофа. Целта на тези идеологии беше да накарат западния човек да забрави за индивидуализма си и да се пригоди към този по-скромен живот, без очаквания за голямо развитие. А източният човек трябваше да приеме, че е васал на западната цивилизация. Но експериментът не успя. Доказателство за това е рязкото покачване на популярността на антисистемните, национално ориентирани и популистки сили както в САЩ, така и в Европейския съюз. Западните общества днес изпращат ясен сигнал до властите си, че се чувстват излъгани. А властите, вместо адекватни отговори и икономически мерки, подеха кампании срещу „външния враг на демокрацията“, каквито врагове в различни периоди се оказваха Русия, Китай, Иран, Венецуела… Реалните си фундаментални икономически проблеми западните правителства тушираха с приказки за „външна намеса“ и периодично организираха „лов на вещици, чужди агенти и пр.“.
Много от горните проблеми биха били разрешени поне частично, ако западният елит гледаше на международните отношения не като „игра на надлъгване“, а като начин за съвместно решаване на натрупаните проблеми. Оказа се обаче, че Глобалната западна корпорация не може да спре да се разраства. Не може да позволи печалбите й да намаляват. Защото спирането на растежа й за нея значи унищожение. Затова и тръгна да руши международната правна система и архитектурата на сигурността, които бяха изградени навремето с нейното активно участие, но изведнъж й станаха нерентабилни и неудобни.
Водени от подобни егоистични мотиви, американците и техните послушни съюзници днес все по-често прибягват до насилствено прокарване на своите интереси в ущърб на многостранните преговори.
Те правят откровени опити да дестабилизират отделни региони от планетата, за да извлекат икономическа полза. И все по-често действат, не просто погазвайки международното право, а в противоречие със здравия разум.
Ярък пример е ситуацията с Венецуела, където имаше циничен опит на американците да я овладеят, раздробят и ограбят по същия модел както Либия и Сирия. Белият дом атакува Венецуела по същото време, по което заявяваше опасенията си от неконтролируемата миграция и тръгна да харчи милиарди за укрепване на границата си с Мексико. И само няколко месеца по-късно Вашингтон опита да разпали нов граждански конфликт във Венецуела, опита се да провокира там хуманитарна катастрофа. Близо до своите граници. Ако САЩ бяха успели в това си начинание, със сигурност границата им с Мексико щеше да бъде атакувана от нова многомилионна мигрантска вълна.
Тази американска арогантност и самозаблуда са едно от основните предизвикателства пред международната сигурност.
Подобно безразсъдство и безотговорност американците проявяват не за първи път и не само в случая с Венецуела, която Вашингтон счита, едва ли не, за своя провинция!
Виждаме как през последните години САЩ, Великобритания и техните най-лоялни съюзници в НАТО постепенно излизат от всички международни договори и отказват да се съобразяват с установените от 70 години международни правила. Те отказват да преговарят дори по въпросите, свързани със стратегическата стабилност като този за контрола над въоръженията. Днес те изкривяват принципа на създадената от самите тях свободна търговия, който бе основен за изградената от тях глобална финансова и икономическа система. Те произволно тълкуват международното право, нанасяйки военни удари по териториите на суверенни държави, убивайки десетки и стотици хиляди цивилни там и налагайки икономически санкции на геополитическите си съперници.
Самата концепция за „закон“ обаче се превърна в тотален фарс по време на случая „Скрипал“, когато британците въведоха израза „хайли-лайкли“ (с висока степен на вероятност-б.р.) в легално обръщение, което много от партньорите им в ЕС приеха за достатъчно, за да стартират масово изгонване на руски дипломати (действие, на което същите получиха огледален отговор от Русия, разбира се).
Решенията на САЩ да признае Ерусалим за столица на Израел, а отнетите от Сирия „Голански възвишения“ – за територия на еврейската държава… при това в нарушение на всички резолюции на ООН, както и едностранното оттегляне на Вашингтон от международното Споразумение за иранската ядрена програма, подкопаха колективните усилия на света за стабилизиране на ситуацията в Близкия изток.
САЩ деградираха и застрашиха и самият международен принцип на управление на кризи чрез многостранни преговори.
Апропо- с тия военни интервенции срещу други държави Съединените щати нарушават и собствената си Конституция. А в нея ясно е написано, че е абсолютно забранено на Федералното им правителство да използва сила срещу някой от съставните щати на федерацията. Там всеки щат е суверен със своя териториалната цялост и е закрилян от закона за ненамеса във вътрешните му дела. Написаното е основен елемент от доктриналните документи на федералната администрация и е включено в Националната стратегия за сигурност и Стратегията за борба с тероризма на САЩ. Тоест- САЩ имат едни закони за вътрешна консумация в собствената им държава… и обратни на тези закони, когато трябва да нападнат някоя суверенна държава. Това е нагло беззаконие.
На фона на това бандитско поведение на янките, много страни по света започнаха да им подражават и взеха да се държат по-агресивно към съседите си, опитвайки по военен начин да разрешат многогодишни гранични спорове, например, или с цел укрепване на собствените си военно-политически позиции. Получи се верижна реакция и в момента колективните механизми за урегулиране на териториални спорове между държави са в ерозия и пред разпад.
Балансираното вземане на решения бе заменено от САЩ с импулсивност и агресия.Те използват егоистични подходи. Рискът от така наречените случайни междудържавни конфликти, които възникват поради едностранните и спонтанни действия на отделните играчи, се увеличава и прогнозите не са обнадеждаващи. Насилието на планетата расте, все по-голям процент от нейното население живее в зони на конфликти, които протичат с различна степен на интензивност.
В резултат на това дори една малка провокация днес може да предизвика пълномащабна глобална война.
Спомнете си Първата световна война. Смята се, че никоя от Великите сили по онова време не е имала готовност да я започне. Но въпреки това всички влизат и затъват в нея… и плащат с десетки милиони животи това свое участие, плащат още с разбиването на икономиките си, а някои държави дори изчезват от геополитическата карта на света.
Преди 100 години, а и преди 80, преди Първата и Втората световна война, държавните лидери като свое оправдание за пламналите световни войни, можеха да посочат „липсата на международни правни механизми за разрешаване на противоречията между държавите в ранен етап“. Днес такива инструменти съществуват (договорихме ги и ги създадохме след края на Втората световна война) но т.нар. Запад и най-вече САЩ днес постепенно и методично ги унищожават. В замяна те не предлагат на света нищо, освен юмрук и едни кухи декларации за укрепване на уж „универсалния либерален ред“. Декларации, на които не вярват вече дори и техните западни автори.
Това безотговорно рушене на мира и заиграване с войната се дължи и на факта, че САЩ нямат исторически травми от война, водена на тяхна територия, каквато имат другите нации, особено Русия и европейските държави.
Но съвременният силно глобализиран свят (между другото, благодарение на усилията на самите САЩ) стана толкова взаимозависим, малък и плосък, че дори двата океана, които обграждат САЩ, Атлантическият и Тихият океан вече не са им надеждна защита срещу евентуален глобален конфликт.
Русия, която през последните 100 години преживя 3 опустошителни войни, не се уморява да призовава западните държави, като членове на международната общност, да търсим заедно решения за натрупаните проблеми.
За съжаление обаче, дори в области, в които все още не ни е затръшната вратата за преговори, като „борбата с тероризма“ и „информационната сигурност“, западните ни партньори продължават да „ни показват среден пръст от джоба си“. Това, разбира се, не значи, че трябва да прекъснем всички контакти, да преминем в самоизолация или да ги изолираме. Диалогът със запада трябва да продължи, дори само за да предотвратим окончателния крах на съществуващата международна система, която въпреки ерозията си все още осигурява някаква стратегическа стабилност.
В днешната напрегната ситуация е необходимо да следваме пътя не на унищожаване, а на укрепване на съществуващите глобални и регионални формати, които едновременно с това е нужно да подобряваме и трансформираме в интерес на мира и сигурността на цялата планета.
Ако обаче Западът, воден от Съединените щати, не прояви зрялост и смелост да поеме в тази посока, останалите центрове на силата – Китай, Русия, Индия, Бразилия… ще трябва да проектираме глобалното бъдеще и новият световен ред без него.
Остарелият западен „либерален универсализъм“ вече се сменя от нов световен ред – много по-справедлив и стабилен.
Създаваме го в условия и форма, които ще осигурят съвместното съществуване на държавите и регионите, със запазено право на самобитност и икономическо развитие за всяка отделна страна и общност. Целта ни е да постигнем единство в многообразието.
Но все пак съм убеден, че онези разумни сили в западните страни, които са наясно с рисковете, пред които в момента е изправен света или просто са загрижени за оцеляването на цивилизациите и държавите си, ще се присъединят към този процес.
Очертанията на идващата нова световна система все още се изчистват. Няма да крия от вас – във война сме. Водим свирепа битка с т. нар. световен елит, позициониран на запад, който до последно отстоява хранителната си среда – ретроградния глобализъм. И го прави с целия си наличен ресурс и с всички средства – включително чрез спускане на епидемични мъгли. От работата и усилията ни днес зависи бъдещето на планетата.
Публикуваме тази реч на Сергей Наришкин в пълния ѝ размер, тъй като големите световни медии я сметоха под килима, без да й отдадат нужното внимание. А тя е фундаментална.
Такъв стратегически обрат заслужава да бъде прочетен, оценен и анализиран.
Превод: Пею Благов
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.
