Глобализмът си отива, подгонен от коронавируса, а на негово място идват здравите патриотични сили. Светът се затваря, никой никъде не пътува, всеки наднича безопасно през прозореца и си спомня римската мъдрост „Моят дом – моята крепост“ (Domus sua cuique est tutissimum refugium).
България, където управлява популистко-националистическа коалиция, има самочувствието на една от най-подготвените държави за днешното изпитание. „Мерките, които виждате, даже изглеждат малко разхлабени от това, което въвеждат другите държави, но първи ги въведохме“, каза премиерът Бойко Борисов на 11 март, когато свика извънредно Съвета по сигурността.
Никой не му възрази в чужбина и това го насърчи да заяви на 13 март пред Народното събрание, където се обсъждаше Законът за извънредното положение: „Нитo eднa държaвa нe e прилoжилa нитo eднa мяркa пoвeчe oт нac, нe e нaпрaвилa нeщo, кoeтo нe cмe нaпрaвили ниe“. Последва ново международно мълчание и на 22 март той вече нямаше задръжки да каже цялата истина: „В президентството ние говорихме и всички се съгласихме, че мерките на България са най-добри в цяла Европа. Големите държави чакаха и чак сега въведоха тези мерки, които ние вече отдавна въведохме.“ Ще излезе, че другите гледат България, учат се от нея и се питат:
„Как ги правите тия работи?“
Без съмнение глобализмът си е тръгнал завинаги, щом е възможно някой така да будалка народа си, уверен, че той ще му вярва, а отвън няма да му се смеят. Светът вече не е нито олимпиада (отсрочиха я за догодина), нито световно село. Хората се вторачват в себе си и губят чувството за взаимопомощ. Вдигнахме отново граничните дувари, гурбетчиите се върнаха по родните места, даже ромите – тези вечни скитници – се прибраха в старите махали.
След глобализма идва ли ред и на Европейския съюз, питат се националисти, за които ЕС не може да бъде нищо повече от Европа на нациите. Евроскептицизмът се засилва с разрастването на пандемията и със стремежа на всяка нация да се изолира колкото може повече от външния свят, за да се опази от коронавируса. В някои държави като Унгария населението дори се въоръжава, за да отбранява домашната си крепост. Новият лозунг е „Патриоти от всички страни, разединявайте се!“
Какъв ще бъде светът след пандемията?
Най-бързият и банален отговор е, че светът повече няма да е същият. Връщането на националните граници създава впечатление, че Евросъюзът се разпада. Но ако беше вярно, затварянето на хората по къщите им щеше да означава, че се разпадат и държавите. Не можем да пътуваме в чужбина, но не можем да излизаме и от окръжните градове без разрешение.
Световната здравна организация (СЗО), която призна със закъснение пандемията чак на 11 март, препоръча „социално дистанциране“ като мярка за предпазване от вируса. Десет дни по-късно се поправи и посъветва да се казва „физическо дистанциране“. Стана ясно, че продължителното затваряне вкъщи не води до разпадане на обществото, а до продължаване на социални връзки, но без преки физически контакти. Ако живеехме в друга епоха, сигурно нямаше да е така. Но днешният виртуален свят, който не е нищо друго освен движение на същата социална информация чрез други носители, не върви към разпадане.
Двата процеса – глобализацията и развитието на интернет – стартираха приблизително по едно и също време през 90-те години и взаимно се поддържат. Глобализацията не е интернационализъм в действие, а е
световно разделение на труда
Тя също е мрежа като интернет, без която никоя държава не може да мине. Даже най-затворените не разчитат само на себе си, защото никой не притежава всичкото знание, върху което се базира съвременното производство. Колко сме глобализирани, разбираме в магазина, където отскачаме по време на принудителната си изолация. Свикнахме да купуваме освен родни продукти също френски сирена, италианско вино, германски колбаси, турски чушки и домати, гръцки портокали и лимони, банани от Еквадор и ананаси от Коста Рика. Ако доставката им спре, всеки ще разбере колко ни е нужна глобализацията. Да не говорим за лаптопите и смартфоните, които запазват връзката помежду ни и със света.
Премиерът Борисов, който не може да се нахвали как вече сами си шием предпазни маски и облекла, за да компенсираме изтънелия внос, стигна до прозрение на 22 март: „Гoвoрим зa тaкивa мoщни икoнoмики, нa кoитo ниe cмe пoдвлacтни. Aкo cпрe aвтoмoбилният пaзaр, aкo cпрaт aвтoмoбилнитe гигaнти в Гeрмaния, Фрaнция, Итaлия, aми тo тoгaвa нaшитe 250 зaвoдa в aвтoмoбилния клъcтър зaкъдe щe прoизвeждaт тeзи чacти – cтъклa, фaрoвe, мигaчи, кaбeли, eлeктрoникa?“
More in Начало
Коронавирусът е глобална криза, а не криза на глобализацията,
писа „Файненшъл таймс“. Въпреки затруднените транспортни и производствени връзки международното разделение на труда няма да спре. Кризата идва от нарушените физически комуникации, а не от изчерпване на техния смисъл. Съединените щати се надяваха, че епидемията в Китай, който функционира като световна работилница, ще им върне част от работните места, но картината бързо се промени. Китай започна да се отърсва от заразата, а САЩ навлязоха недостатъчно подготвени в извънредната ситуация, защото смятаха, че „китайският вирус“ (както го наричат) си е за китайци.
Националната изолация
ще покаже не само колко незаменими са международните връзки, но и колко струват националните демокрации. Самозатварянето е отлична среда за развитие на автократични заложби. Династията Ким в Северна Корея властва като абсолютна монархия чрез тотална изолация от външния свят. Така може да прави каквото си иска със своя народ. В Унгария премиерът Виктор Орбан пожела да управлява с укази и да отменя закони, т.е. да отмени парламентарната демокрация. В България правосъдният министър на неговия приятел Бойко Борисов се засили да „дерогира“ Европейската конвенция за правата на човека, за да не пускат българите оплаквания срещу евентуален властови произвол над тях под прикритието на извънредното положение.
Вместо да следи за законността, включително и за пряко приложимата в българското правно поле европейска конвенция, главният прокурор Иван Гешев призова за „своевременна, бърза и адекватна промяна на българското законодателство“ по отношение на свободата на словото. „Българският Наказателен кодекс е от времената на другаря Тодор Живков и текстовете са морално остарели. Сега берем плодовете на това“, обяви Гешев.
Ако ще берем реколта от Живково време, сега е моментът да бъдат върнати изходните визи. Първо, малцина ще забележат, защото и без това не могат да мърдат никъде. Второ, и в чужбина няма да се разстроят, защото, след като с толкова зор отпратиха ромите обратно в България, ще се радват да ги държим само за себе си. А Борисов и Гешев ще получат насърчение да разгърнат творческата си мисъл как да ни извадят от носталгията по онова време.
