Българите в чужбина показват все по-често и все по-настоятелно, че държат да бъдат питани за бъдещето на родината си. И затова властта реши да им запуши устите.
Управляващите на практика лишиха българите в чужбина от правото им да участват на избори. Понеже не могат да го направят официално, защото все пак става дума за гарантирано от Конституцията право, те усложниха максимално упражняването на това право, като забраниха провеждането на избори извън български дипломатически представителства. Първо го направиха генерално, но им се случи случка – последва реакция, каквато нито един от депутатите или министрите не беше очаквал. Буквално за часове хиляди българи от Западна Европа успяха да се организират, да проведат няколко протеста в различни столици, да започнат онлайн петиция за налагане на вето на тези ограничения, да съберат – с помощта на куриери и пощи – дори подписи на хартия, да пресрещнат президента Росен Плевнелиев в центъра на Виена и да му връчат своите искания. В рамките на няколко дни едни от най-често изказваните мнения в българските медии бяха гласове от чужбина.
За да млъкнат
Това уплаши властта. Проличава си ясно от разпространената стенограма от спешната среща на премиера Бойко Борисов с представителите на политическите сили, подкрепящи правителството. Това даде енергия и за протест пред Народното събрание срещу промените в Изборния кодекс, които бяха определени с една дума – трикове. В резултат управляващите се видяха принудени да отстъпят поне на думи. Нищо, че в същата стенограма премиерът Борисов учи заместника си Цветанов как трябва да нарича всяко отстъпление напредък.
В панически опит да излезе от тази ситуация властта сътвори още по-абсурдно решение – сега на теория е възможно откриването на секции и извън посолства и консулства, но в Европейския съюз това ще става само при 100 подадени заявления (при 40 досега) и то единствено в градовете, в които няма дипломатически представителства. Тоест, тъй като в Лондон има посолство, повечето от откритите на последните парламентарни избори 10 секции автоматично изчезват. Извън ЕС гласуването ще е възможно само в градове с над 1 милион жители, при това в една-единствена секция. Тоест, многомилионният Измир в Турция остава с една секция, а огромен брой българи в САЩ изобщо не могат да се класират, понеже живеят в сателитни градчета около мегаполисите. Резултатът от всичко това е, че отворените на последните избори 428 секции сега ще са в пъти по-малко.
След огледалото в Лондон
Тази наказателна акция – осъзната или не – идва след постепенното политическо настъпление на българите зад граница. То стана най-видимо по време на срещата на Борисов със сънародници в посолството в Лондон в началото на тази година. Тогава премиерът чу въпроси, които не му задават в България, а най-популярно стана питането дали вижда Делян Пеевски, когато се погледне в огледалото. По-късно Борисов използва това за обяснение как изведнъж осъзнал какъв образ има. По-важни обаче са изводите: извън България живеят достатъчно много българи, които не само изпращат пари на близките си, не само си идват в България за празници, не само следят събитията в родината си, но и държат да получават отговори от политиците.
В парламента предпочетоха да замаскират тази наказателна акция с гласуването в Турция – помага или пречи мярката на ДПС/ДОСТ? Разбира се, че намаляването на секциите там от над 130 на само десетина ще се отрази на броя на подадените гласове. Политици от управляващата коалиция казват, че искат да ударят ДПС, но тези тънки сметки са евтина пропаганда, защото влиянието на гласовете от Турция намалява с всяка следваща година, а и никога не е било решаващо за разпределението на силите в българския парламент.
Ударът е срещу активните българи
Тенденцията на запад от България е точно обратната – все повече избирателни секции и все повече активни българи, които искат да участват в процесите на българската демокрация. Секциите стават все повече, което е резултат от доброволната работа на българи от различни точки на света, които може и да не са се срещали на живо, но с помощта на новите комуникации изградиха мрежа за защита на конституционните си права.
Това е качествено нова ситуация. Преди години също имаше активност зад граница и петиции към властта, но тогава ставаше дума за частен финансов въпрос – защо българите, живеещи постоянно навън, също да бъдат задължени да плащат всеки месец здравни осигуровки в България. Сега е различно – тези хора инвестират собствени средства, за да пътуват, да попълват необходимите документи и да участват. Така беше на последните няколко вота. Така беше и по време на протестите през 2013 година, когато българи организираха успоредни събития в различни точки на света. Българи извън страната се включиха активно и в Инициативния комитет „Гласувай без граници“ в подкрепа на електронното гласуване.
Така енергията на млади, активни и образовани българи от различни места по света все по-осезаемо се влива в българския обществен и политически живот. Видя се, че гласът им дори може да уплаши управляващите, а усилията им подпомагат национални каузи, които постигат успех. И всички тези хора са извън контрола на местните политически структури – извън зависимостите на работещите за държава и общини, извън страха на превзетите гета, извън умората на отчаяните. Е, как да не опитат политиците да изолират тези непокорни българи от изборите?!
