Българското правителство ведно с българският парламент са някаква мътна мъгла от „експертни мнения“ и кръчмарски патриотизъм като на една обща маса, на която всички уж са заедно до момента, в който дойде сметката.
Скоростта на тази метаморфоза е право пропорционална на срока и ниската начална база,защото има разпад. Разпада се връзката между декларирани намерения и реални действия
Всичко е предпоследно, а утре може и да не е….
Като в казармата!
Цяла серия от лица дефинирани като представители на българската корупция си играят на започване и отлагане на „проекти за спасяване на България“!
Дали повторението е майка на знанието е въпрос с повишена трудност, защото от действията на правителството все повече се налага убеждението, че е продукт на незнанието.
А за това, че продукта е такъв говори и недвусмисления факт, че „майсторите“ не са нищо повече от една злобна и милиционерски настроена фаланга реваншисти закъсали в собствената кал на илюзьорният им „преход“.
От друга страна мълчанието на хората от несполучливите политически експерименти налага изглежда заключението,че са очаровани от избора на собствените си разочарования!
