Понеже се вдигна шум до Бога,
пиша писмо от моята бърлога.
Пращам официална ми позиция
до Прокурор, медии и полиция.
Пледирам, че нямам вина,
но на война като на война!
Така посрещам неканени гости,
иначе съм мила, карам на пости.
Гората е моят роден дом,
а хората влязоха с взлом.
Да, в него има много гъби,
аз пък имам нокти и зъби.
Но да обяснявам е излишно,
че човекът е животно хищно.
Не му ли удариш една лапа,
всичката храна ще ти излапа.
Затова се стигна до фулконтакт,
защото нямате чувство за такт.
И ха кажете ми кой сега е звяра,
аз, или човек без морал и вяра!?
И аз ли по- големият звяр ще бъда,
ако ме стреляте без съд и присъда!?
Затова пиша до всяка телевизия,
да видите човешката ми визия.
Пък дано моите мечешки думи
ранят съвестта ви с вашите куршуми.
Автор: Петър Донкин
