България ще стане пустиня „благодарение“ на 10-годишния геноцид на ГЕРБ, очаква се населението на страната ще намалее с една четвърт в следващите 20 години.
Тревожен доклад на БАН показва, че през 2040 г. у нас ще живеят едва 5 милиона души.
Усещането, че България изчезва, не е измамно. Страната ни се топи с тревожни темпове и хората, живеещи у нас, бързо намаляват до критични граници. Населението на България се очаква да намалее с една четвърт в следващите 20 години до 2040 г., сочи стряскаща прогноза на учени от БАН и Софийския университет, която бе представена в началото на седмицата. Изводите на учените са изключително тревожни.
Прогнозата е разработена в три варианта – тенденциален, при който е заложено запазване на тенденциите от досегашното демографско развитие, оптимистичен – при който се предполага повишаване на равнището на раждаемост и коефициента на плодовитост и песимистичен – с влошаване на демографските процеси. Най-вероятен е вариант в границите между реалистичния и песимистичния сценарий.
Автори на анализа са именити учени – доц. д-р Надежда Илиева, ръководител на секция „Икономическа и социална география” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, и доц. Георги Бърдаров – доктор по география на населението и селищата, ръководител на катедра „Социално-икономическа география”, зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Бърдаров е по-известен и като автор на няколко художествени романа.
И при трите варианта на прогнозата се предвижда намаление на населението, но с различни темпове. Според различните варианти населението ще достигне между 5 милиона и 79 хиляди души (при песимистичния вариант), 5 милиона 359 хиляди (при тенденциалния) и 5 милиона и 800 хиляди (при оптимистичния), цитира данните в. „Уикенд“.
Очаква се градското население да достигне 79% през 2040 г. В условията на задълбочаваща се демографска криза бъдещото развитие на градовете включително и големите, ще се определя от възможностите им да задържат и привличат към себе си население. Градовете, които успеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично променящите се условия, ще успеят да привлекат не само капитали, но и население, коментира доц. Илиева. В тези условия малките населени места, включително малките градове, до голяма степен ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, като допълнително утежняващ фактор ще се окаже силно застарялото население в тях, недостатъчната работна сила, както и ниско квалифицираната работна ръка.
Обезлюдяване, демографски пустини
Най-голямо увеличение се очаква да настъпи в групата на градовете с под 3000 души население, като при последното преброяване тази група формира 68% и ще достигне 81% през 2040 г. Със силен интензитет на депопулация – намаление от внушителните 30-60% на населението, попадат 36% от населените места в страната, а с критична степен по интензитет на намаляване на населението (от 60 до 80%) – 22% от населените места. За съжаление с най-голям дял ще бъдат населените места с безвъзвратно висок интензитет с намаление на броя на населението с над 80%, обясни доц. Илиева. Между 2001 и 2019 г. тук попадат 249 села, като до 2040 г. ще се наблюдава седемкратно увеличение! Към тази група не се включва нито един град.
Тревожна тенденция е не толкова намаляването на гъстотата на населението общо за страната, а изменението й в регионален аспект. Отпадането на селища и намаляването на населението водят до появата и разширяването на т.нар. демографски пустини (територии, в които гъстотата на населението е под 10 души на кв.км.). През 2016 г. такива територии обхващат 23 на сто от страната, а през 2040 г. се очаква достигнат 69 на сто от територията на страната.
Бърдаров прогнозира 4 много тревожни демографски тенденции
Доц. Георги Бърдаров отбеляза, че в България има четири притеснителни демографски процеса, като според него два от тях са логични и нормални и на тях не може да се повлияе, но другите два трябва да се обърнат, за да се подобри ситуацията. Нормалните и естествени демографски процеси са свързани с ниската раждаемост и застаряването на населението. Раждаемостта у нас е ниска, но това е нормален процес, характерен за целия развит свят, резултат от все по-високото ниво на образование, динамиката на живота и технологиите, все по-отговорното родителство и новите реалности. На този процес не можем да повлияем, обясни той.
астаряването на населението също е нормален и логичен процес, резултат от медицината, образованието, стандарта на живот. Според данните средният брой деца, раждани от жена на фертилна възраст в Европа варира от 1,1 до 1,9, като за България е 1,6. Коефициентът на раждаемост в Европа варира от 7,6 промила до 12,9 промила, като България има 9 промила. Тоест ние съвсем нормално се вписваме в тази демографска картина на ЕС, обясни доц. Бърдаров.
„По отношение на застаряването на населението само преди 120 години средната продължителност на живота в Европа е била 33-35 г., максимум до 40 години. Днес средната продължителност е 83-85 години, и съвсем скоро ще достигне 90 години. Застаряването на население е нормален процес, характерен за целия развит свят и ще стане характерно и за целия свят”, казва доц. Георги Бърдаров.
Основните демографски проблеми са съотношението младо-възрастно население поради липсата на младо активно население и нелогично големите териториални демографски диспропорции в страната.
В разрез със случващото се в развития свят обаче е свръхвисоката смъртност и острият дефицит на младо, трудоспособно население. Доц. Бърдаров уточни ,че данните са отпреди пандемията от коронавирус.
Ужасяващата смъртност преди пандемията
Преди пандемията България беше на първо място в цяла Европа по смъртност и на едно от първите места в света. Най-високите нива на смъртност се определят в Северозападна България, като на ниво област те надхвърлят 20 промила – Видин 22,9 промила, Монтана – 21,8, Ловеч – 20,9. Няма административна единица в ЕС на областно ниво, където смъртността да надхвърля 18 промила. Имаме общини, където смъртността надхвърля 30, 40, дори 50 промила. В световен план, преди пандемията, такава смъртност за света имаше само в територии в Африка и Азия, поразени от болестни пандемии или в тежки военни конфликти. Той даде пример с община Георги Дамяново – 40 промила, Бойница – 51,8 промила смъртност. Причините са пълният срив на здравната система в тези региони, липсата на младо население и относителната бедност на населението, смята ученият.
Демографска депресия
Населението на 65 и повече години в България е вече около 21%, във Видин достига почти 30%, както и в Габрово. Коефициентът на демографско заместване например, който показва на 100 излизащи в пенсионна възраст в съответната година на съответната територия, с колко работещи са заменени за съответната година на съответната територия, за България през 2001 г. е бил 100 на 124, за 2017 г. е бил 100 на 64, тоест на сто пенсионирани едва 64 влизат в активна възраст, а в области като Видин, Габрово, Смолян то е около 100 на 40.
На базата на изследването учените са направили демографска подялба на областно ниво в България, съобразно основните демографски показатели, и са определили три ареала.
Първият ареал са региони в тежка демографска криза (демографско депресивни региони), естественият прираст в тях е от минус 10 промила (при естествен прираст на България минус 6,7 промила, с който е на челните места на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст в света) и дял на възрастното население около 30% на областно ниво, а на общинско стига до над 50%. Това са Северозападна България, Централна Северна България и Краището.
Вторият ареал е райони със сериозна демографска криза – с естествен прираст между минус 6,7 промила и минус 10 промила, не чак с двойни стойности, но под средния за страната. В тази категория попадат Североизточна България, части от Родопите и единични области от други части на страната като Шумен, Ямбол, Търговище, и София-област с минус 9,3 промила естествен прираст.
Третият ареал е райони с по-благоприятна демографска ситуация, с по-малък отрицателен естествен прираст от средните за страната. На областно и общинско ниво няма територия с положителен естествен прираст. В този ареал са области от минус 2 и минус 6,7 на сто промила естествен прираст и възрастно население по-малко от 20%. Това е централната южна ос на България, която се очертава с тези по-благоприятни показатели. В него попадат София-столица, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Бургас. Има и две други области в този ареал – на север е Варна и на юг Благоевград.
Проф. Петър Иванов: През 2050 г. българите ще са етническо малцинство
Проф. Петър Иванов
„Да, данните са наистина много тревожни. ООН е направило изследване за броя на населението в България. Според него през 2050 г. България ще намалее с 37%. Ще се стопим на 4,5 милиона. Никой обаче не казва какъв ще е етническият състав на населението”. Това заяви диpеĸтоpът на Демографския инcтитyт към БАНИ акад. Петър Иванов по повод последното демографско изследване на колегите му БАН.
„Етническите българи намаляват всеки час с 19 души, а всеки час с 4 души се увеличават ромите. Получава се заместване на българския етнос с ромския. През 2050 г. 3 милиона ще са цигани“, обясни акад. Иванов.
По думите му на първо място сме в света по намаляващо население, на второ – по смъртност, на последно по раждаемост. „Според изследване на Блумбърг на първо място сме и по поквареност. Оценката е направена по 4 критерия – тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания, хазартомания“, поясни директорът в БАНИ.
„Българите ще станат етническо малцинство – те ще бъдат милион, милион и половина застарели хора. България е в клинична демографска смърт. Няма възстановяване. Българският етнос изчезва и уви, почти няма какво да направим”, въздъхва акад. Иванов.
