Чета днес, че цели области от България са в „снежен капан“, а пътищата непроходими. И ми стана едно такова мъчно за управляващите. Тъкмо си направят пътищата, гадната природа завали и вземе, че отмие асфалта, свлачища и срутища някакви. А бе, мизерна работа ви казвам. Ей, метро построиха, пък гадната Перловска река /която се нарича река, защото някак си е неудобно църцорещото поточе през столицата да се нарича другояче/, взела, че надигнала/изметнала/пропаднала релсите. И туй – на новото им метро!
Видно е, че природата ги мрази. И те я мразят, впрочем. Ето, строят за Родината, пък природата вземе, че им отнесе видимите резултати след три дена. Ама как може, таквоз, не са хубави тия работи! Да се накаже природата!
Но пък са разбираеми и двете гледни точки. Гербоидите мразят природата, защото първо тя ги е наказала и са принудени да живеят с това, което им е дала и то оскъдно. Природата пък лекомислено се случва, без да отчете, че има видими резултати и колко милиона или милиарда са вложени в това, което ще отнесе.
Ето днес, например – сняг. Възмутително и огорчително! Ясно, че се плаща на снегопочистващите фирми /наЩи, както каза един гербоид/, за дежурство, та всеки сняг направо яде от комисионната и печалбата. А се налага и да се чисти. Ама как да се чисти, като не могат. Така десет санта /или както биха казали старите моми и гербоидите – 30 санта/ сняг, вече докарва природно бедствие. Всъщност, природното бедствие са некадърните и крадливи управляващи. И трябват драстични мерки за справяне с бедствията!
А на хванатите в снежен капан – споко, братя и сестри, ей скоро иде пролет, ще се разтопи, ще бъдете спасени. И си опичайте акъла дали природно бедствие да изберете април!
Елена Гунчева
