“99 процента от българите се отнасят с погнуса към днешната официална политическа пропаганда”
– Големи спорове се вихрят около Истанбулската конвенция и социалния пол, вмъкнат покрай насилието над жени. Как се отнасяш към тази конвенция?
Ти не може да си забравила, че когато госпожата беше държавен секретар, й беше хрумнало да задължи всички посланици на великата страна по света да организират и да оглавят гейпаради. И ако беше станала президент, вероятно щеше да принуди всички досегашни посланици на Америка да си сменят пола. Това просто е опитът на комитета “Хилъри Клинтън” да тресе света.
– А защо Европа се поддава на такова нещо – Съвет на Европа, Европейски съюз, ПЕС…
– Ами, поддава се, глупости. Никой не се поддава на нищо, те просто са на принципа: “Абе, я ни оставете намира, искате нещо там, добре, добре…”. Но ти ще видиш тепърва съпротивата. Това, че френската държава например прие на юридическо ниво еднополовите бракове, съвсем не означава, че обществото ще ги приеме на равнище морално мнозинство. Съществува наистина морално мнозинство и никакви педалски номера не могат да то заобиколят. Напук на българската Конституция, която забранява да има държавна идеология, на нас ни пробутват педерастията като държавна идеология. Добре, хайде да видим какво ще стане. Обещавам ти, че няма да стане нищо. В някои училища ще се опитват да говорят на децата за смяна на дрешките, ще дойдат родителите и ще набият директора. И какво? Нищо. Единственото интересно, което може да стане, е, ако успеят да накарат “Америка за България” да отдели пари за педерастка пропаганда.
– Нима това не е възможно, като знаем, че и сега някои джендър фондации получават пари отвън?
– Има такива. Навремето имаше начин да станеш лява лесбийка и да те подхранват от една женска фондация – май беше “Роза Люксембург”. Затова си мисля, че е време да се обявя за репресирана лява лесбийка.
– Но виждаш какъв натиск се оказва върху България – не примерно да се справи с бедността като най-мизерстващата страна в Европа, а да приеме Истанбулската конвенция.
– Ако някой го е грижа за жените и иска да ги защитава, трябваше да отвори битка за това жените най-после да бъдат заплащани еднакво с мъжете за равен труд. Трябваше да даде възможност на жените да носят спокойно бременността си, а не да влачат коремите си до осмия месец на работа. Има много неща, които могат да се направят за жените. Да бих бил жена, щях да бъда феминистка. Ако много ги интересуваше насилието над жените, щяха да се обявят срещу един от най-големите бизнеси в света – порнобизнеса. А това е търговия с женска плът. Защо българските озверели лесбийки не ги дразни изключително унизителната за всяка жена порнокултура, а се интересуват от това дали ще подпишем конвенцията? Това са глупости. Напомням, че 8 март е политически празник – това е празник не на вагината и на цицата, а на жената, която се бори за своите трудови, икономически и политически права, на личността!
Аз разбирам, че има общества – главно от англо-саксонски тип, където не е лесно да си жена. Където всяко твое непредпазливо движение може да доведе до изнасилване. Разбирам откъде идва този злобен хумор на тема как с някои жени не бива да влизаш в асансьора, защото до четвъртия етаж тя вече ще се е разпищяла и ще трябва да й плащаш издръжка. В англо-саксонския свят има една такава субкултура на тотално, радикално и перманентно насилие над всяка жена. За обществата от нашия тип такива неща са нехарактерни. И ако ти си позволиш насилие срещу жена си, най-вероятно е тя да ти го върне с още по-жестоко насилие.
Не разбирам как не се виждат очевидни неща – приемането на тая смехотворна конвенция означава окончателна идейна и морална катастрофа за т.нар. “българско дясно”. Къде е то, всъщност? Кой говори днес в България от позициите на “дясното”? Дясна ЛГБТ култура?! И омерзително, и смехотворно… Българските десни ще ги познаете по това, че подкрепят френетично американските леви.
– Само че този натиск е насочен към децата, да започнем да обработваме децата в детската градина и в училище за нестандартния пол. Абсолютно същото се прави сега с новата т.нар. учебна програма по история за 10 клас.
– Тъй като нас с тебе не могат да ни манипулират, тръгват да манипулират децата. Уверявам те, че и с това нищо няма да стане, защото за възпитанието на децата все пак отговаря не телевизията, а родителите.
– Но когато в училище ги учат, че е имало Народен съд, а не им казват нищо за това защо го е имало и за мирния договор от 1947 г., това вече е изкривяване на възприятията и мисленето им.
– Това е абсолютно закономерно. Тези неща могат да станат обаче, защото в България няма социалистическа партия на място, няма никаква лява партия. Това е повод за разговор на много висок форум вътре на “Позитано 20” – ние какво направихме, за да опазим гражданския мир и истината за българската история. Но аз се успокоявам, че пак нищо няма да стане. Аз работя с деца и с младежи, виждам как в главите им няма никаква история, а има два мита – черен и бял. Тези два мита не дават място за никакъв реализъм. Черният мит е как при социализма сексът е бил забранен, птички не са пеели и животът е бил черно-бял. А белият мит е как всички са били млади, кръшни и здрави, киселото мляко е било без пари и всички са били напълно щастливи от сутрин до вечер и нощем. Между тези два мита не остава място за никаква реалност. Но. Отново ще победи червената бабичка, която, като я пуснат да говори с внучето, ще му обясни своите момински спомени и колко е било хубаво. С други думи, мехлюзите, които се опитват да пренапишат историята на България, нарушават един фундаментален закон на Историята – първо побеждаваш, после пишеш История. Господа, първо победете, вие не сте победители, не започвайте от края. Първо трябва да победите в днешния ден, тогава ще пренапишете и историята. Но засега никой от вас не знае как и не може да го направи.
– Не става ли дума всъщност и тук за държавна идеология, която е забранена от Конституцията?
– Очевидно. С какво право вашата идеология вие я подпъхвате като държавна идеология? С какво право вие политизирате учебния процес и задръствате главите на децата с вашата идеология, при условие, че идеологията на държавно ниво е категорично забранена от Конституцията? Хайде да направим тогава едно ветрило от различни учебници по история и учителите свободно да избират, както направиха в Русия.
– Не може, защото учебната програма е рамката с темите, които всички автори на учебници трябва да следват стриктно.
– Зад всяка програма има група анонимни живи хора, работещи “на тъмно”, по модела на нелегална идеологическа секта – които ги хрантутят на определена хранилка. Това е въпрос към Конституционния съд – с какво право безотговорни, невидими и анаеробни фактори насаждат идеологията си в най-важната част на българското обществено съзнание – в училищния процес! Но това е разговор първо за вътре, за БСП. Това е разговор на високо идеологическо и морално-политическо равнище на “Позитано”. А не да изстрелваме изкуствен спътник, да спасяваме Паницата и да бием Бойко по кратуната. Тъй като БСП загърби облика си на идейно-политическа общност, те там не са готови за това. Затова Цецо Цветанов ще наложи всяка идеология, която реши. Разбира се, той ще се провали, но заслугата за този провал няма да бъде на “Позитано”, а на средната червена бабичка, която ще обясни на внучето си, че това са глупости и как е била щастлива при социализма. Всички бяхме щастливи тогава на фона на това, което става днес. Белият мит за българския социализъм побеждава пред очите ни. Става дума за моралния статус на 99 процента от българите, които се отнасят с погнуса и отвращение към днешната официална политическа пропаганда. Затова и президентът, неправейки всъщност нищо, получава огромни политически активи. Защото, без да е власт, дава глас на безгласните и успява, или предстои да успее, да превърне енергията на обществената ненавист към българската политическа класа в своя положителна енергия, в свой морално-политически капитал.
– В крайна сметка ти смяташ, че нищо няма да стане с напъните за джендърите и за историята?
– Нищо няма да стане – нито с учебниците, нито с педерастките закони. Това е пак насаждане на измислен дневен ред в обществото. Въпросът за “третия пол”, насилието, феминизма, джендърите няма нищо общо с това, което се вижда отдолу. Но отдолу има един скрит хастар – въпросът за двете различни концепции за това какво значи думата Човек, за двете различни понятия за Човек, скрити зад думата. Въпросът не е морален, и разбира се, не е сексуален, това е антропологически и морално-исторически въпрос. За нашата част на света думата Човек означава едно нещо, за онази част на света означава друго нещо. Това е сблъсък в дълбините на антропологията. За Запада Човек, това е “персона ест релацио” – това е релационната теория за личността. А източноправославната концепция за личност е съвсем друга, и тази концепция, макар и неосъзната, продължава да живее в общественото съзнание на България. Все пак Шмит е прав – основните правила, по които хората живеят, нямат юридическа, а екзистенциална природа.
– Само че Западът иска да ни наложи своя модел и не е съгласен да имаме наш.
– Те винаги са опитвали да ни се налагат и винаги с един и същи резултат. Нула. Нищо не могат да направят. Просто ние сме двойнодишащи. Ние умеем да приемем цялата претенциозност и наглост, и агресия на западните културни и всякакви други напъни спрямо нас, и да си останем същите. Виж българския женско-мъжки морал – какво може и какво не може. Много неща ли са се променили от век насам? Че момичетата забременяват по-рано – ами че то циганките винаги са забременявали на неподозирана възраст. Моралните революции не се правят така, те се правят по друг начин и с много повече сили. България е налегната от някаква смехотворна ляво-либерална филоксера. Те си мислят, че са овладели ситуацията, а не са овладели нищо. Празни работи са това, трябва да се мисли за другите, за сериозните въпроси на общественото битие. Трябва да се мисли за това, че 99 процента от българите нямат политическо представителство; че ни липсват не социалистически, а елементарни буржоазно-демократически права и свободи. Трябва да се мисли за основните принципи на суверенитета, на общественото съжителство. Това са базови условия за съществуване и оцеляване – и на обществото ни, и на всеки от нас поотделно.
