Илиян Василев : „Няма да скрия, че ме предупредиха от властта, че сме на мушка. Не искам да спекулирам по-нататък, само обръщам внимание“.
Не искам да вярвам, че Милен е загинал на Великден. Твърде гротескно, дори за мен, защото се смятах за обръгнал да посрещам злокобни вести. Пиша тези редове с натежало сърце и тъга, която спира дъха.
Имах огромната чест и изключителна привилегия да работя с него в последния му проект „Алтернативата“. А това е последното му предаване, в което показа всичко най-добро от професионализма си, като реакция и като тревога за обществото. Изключителен професионалист и с ярка гражданска позиция, каквато се среща твърде рядко днес.
Изказвам съболезнования на близките му и на децата му, с който толкова се гордееше.
Благодаря ти, Милене за това че бяхме заедно като екип от съмишленици в едно изключително трудно време.
Ще разкажем за него в предаването във вторник. Ще пуснем утре и всичките му последни предавания.
За идеите, за страстта с която изпълняваше дълга си към зрителите.
Не вярвам, че ще разберем истината, за това как в празен град, с нищожно движение, наркозависим със скъпа кола, което автоматично го прави пласьор, известен на полицията, ще се вреже с огромна скорост – вижте на снимката откъде и „случайно“ ще убие Милен. Да, точно така, Милен е убит в гръб!!! Само си представете, спира на светофар, и зад него Q7 се врязва, не го подминава в дясно или в ляво, а с повече от 100 км/ч се врязва точно в колата на Милен с конкретна цел. И от мен очакват да им повярвам във версията за клошара наркозависим, а да не търся умишлено действие и убийство?! Дали е поръчково, тепърва ще се търси.
Призовавам всички разследващи журналисти, да се включат в разбулването на тази история, защото прекалено много станаха клошарите и наркозависимите, които убиват „случайно“ и обслужващите медии веднага покриват новините с дебел слой пресконференции на прокуратурата или милиционери.
Няма да скрия, че ме предупредиха от властта, че сме на мушка.
Не искам да спекулирам по-нататък, само обръщам внимание.
Много хора с възрастта, с децата, с грижата и отговорността за други, развиват склонност към компромис, притихват, престават да рискуват, вграждат се в средата, загубват посоката и рядко се ангажират с каузи, в които не виждат печелившия път. С времето компромисите стават все по-големи и по-големи. И неусетно стават „бивши“ хора.
Милен, прие да работи в проекта „Алтернативата“, заради каузата, заради нуждата от друго мнение, във време, в което е изключителна рядкост журналисти да задават трудни въпроси за властта, камо ли да се усъмни в единствено правилния възглед на Щаба или на правителството.
И това е мисия, дълг, отговорност, която стои преди всякакви житейски целесъобразности.
Ще ни липсва. Не вярвам в глупавата мантра, че няма незаменими хора. Има, защото такива като Милен са рядкост. Стърчащи хора.
Бог да го прости!
