Сиво, мрачно, улиците мръсни, душите мръсни, хората начумерени.
Светлина не се вижда – нито по улиците, нито в очите.
Наоколо всичко е някак си мърляво.
Мърлява ни е политиката, културата в голямата си част, мърляво е в магазините и в администрациите.
По стените на един съд в Пловдив се стича вода до съдебната зала.
В общината мирисът на прах и паяжините довеждат драгия гражданин, натресъл се на чиновниците, допълнително до депресия.
Вървя по улицата.
Чуват се псувни заради пререждане на опашка за банички – със злоба и страст, с каквато не биха бранили нищо друго в живота си.
Изнервеност.
Слънцето огрява сградите на главната улица с падащи мазилка, счупени прозорци и разпадащи се фасади.
Видимо част от хората са с дрехи втора и трета употреба. Някои си говорят сами, други проверяват тактично кошчетата за боклук дали има нещо интересно за ядене.
Сиво. Мрачно. Мърляво. Родина.
Елена Гунчева-Гривова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ