Не издържах когато ме нарекоха „Българска ку*ко“.Тогава вече истинското викане започна
Град Казанлък, булевард „Александър Батенберг“ до ромската махала.
Около 18:00 часа, пътувайки с автомобила си в посока изток заедно с детето ми на 2 годинки и майка ми по автомобила ми беше хвърлен камък, който доведе до пукнато предно стъкло. В първият момент не разбрах какво точно се случи, чу се силен удар и малката започна да пищи от уплах. Спрях колата и слязах, на отсрещният тротоар някакъв мъж викаше на някого да спре да хвърля камъни по колите. Чак тогава видях стъклото и разбрах какво е станало. Взех си телефона и се запътих по посока на викането. Ромче 5-6 годишно продължаваше да мята камъни по преминаващите автомобили, докато не ме видя. Хукна да бяга и влезе в махалата като не предполагаше обаче, че и аз ще вляза. След едноминутна гонитба го хванах. То беше пищене, крещене и виене, като между временно се свързах с 112 и обясних ситуацията да изпратят полиция.
Учудването ми беше как жената от спешния номер ме молеше да не затварям, но когато се огледах и около мен имаше 20 рома схванах мисълта и. Започна се лудо крещене: 110 килограмова ромка със сопа в ръка, друга която ми крещи в лицето и усещам дъха и че ромчето било болно, ако нещо му било станало и така нататък. Ще спестя по – голямата част.
Измъкнаха го от ръката ми е го скриха някъде. Полицията дошла до колата, видяли че детото и майка ми стоят вътре попитали ги къде съм. Учудени, я накарали да ми звънне къде точно съм в махалата . Намерихме се, тук е мястото да изкажа благодарността си към двамата полицаи, защититиха ме, показаха съпричастност (макар и да ми казаха, че постъпката ми е безрасъдна и в пристъпа си на ярост е можело да стане голяма беля с влизането ми там), в последствие ми обясниха какво трябва да направя и към кого да се обърна.
Намерихме ромката с тоягата и другата която взе ромчето. След 20 минутни молби и уговорки полицаите така и неможаха да им вземат личните карти за да им запишат имената . Разбираемо, не могат да им бръкнат в пазвата и да ги вземат. Дойде бащата, дойде майката и синът който беше вече преоблечен. Викането продължи казах ,че това е ромчето.
Не издържах когато ме нарекоха „Българска ку*ко“.Тогава вече истинското викане започна, не помня с точност какво говорех но единият от полицаите застана пред мен. Тръгнах и ги изчаках да колата си. Пиша всичко това защото не искам да съм малцинство в собствената си държава, не искам да живея в страх за мен и детето ми. Искам да си понесат последствията. Казаха ми че случаите на счупени стъкла, по същият начин са доста.Не оставяйте нещата така. Не ми е до стъклото, не ми е до парите, а до това че застрашиха живота на трима човека единят от които на 2 годинки. Не искам да си представям, ако скороста с която карах беше по-висока от 40км, или беше оцелил задното странично стъкло където се вози малката! Нека повече хора прочетът това и видят,че справедливостта може и да просъществува. Споделяйте!
