Адв. Десислава Филипова: Банките са аристократите на Темида

„Ние сме единствената държава в ЕС без закон за фалита на физическите лица“
– Адв. Филипова, ЕК поиска в края на януари да синхронизираме законодателството си така, че банките да не могат автоматично да си вадят изпълнителен лист срещу длъжниците. Какво се случва сега?
– За разлика от исковия състезателен процес, който водят всички останали лица в България, и в който двете страни вземат участие, прилагат доказателства и накрая, когато делото приключи, се стига до изваждане на изпълнителен лист и до образуване на изпълнително дело, банките имат привилегия. При тях процесът е обърнат. Те първо се снабдяват с изпълнителен лист, образуват изпълнително дело и чак след това клиентът им има право да оспори дълга. Че изцяло не дължи или да оспори размера му, като подаде възражение. Последицата на това възражение е, че чак тогава се стига до нормален състезателен процес. Образуването на състезателен процес обаче не води до спиране на изпълнителното дело срещу клиента на банката. Двете дела – изпълнителното и състезателното, протичат паралелно. Като изпълнителното на практика приключва много преди исковия процес. Така има редица случаи, в които клиентът на банката доказва, че тя е нарушавала законите и не е спазвала договора, но въпреки това неговото имущество е разпродадено. Нашето законодателство създава една презумпция за вина на клиентите на банките. Това обаче се критикува от ЕК. Правото на ЕС гарантира правата на потребителите на банкови както и на други услуги срещу т.нар. неравноправни клаузи. Това са клаузи в договорите, с които по-силната страна – търговецът, злоупотребява с клиента си. Комисията атакува реда в България, по който клиентите на банките не могат да се защитят срещу неравноправни клаузи. Ако има неравноправна клауза, съдът, който издава осъдителната заповед и изпълнителен лист, според правото на Съюза е длъжен служебно и без оспорване от клиента на банката да разгледа въпроса дали има неравноправни клаузи.
– Какви са най-често срещаните?
– Типични неравноправни клаузи, каквито внасят в договорите си банките, са за едностранно увеличаване на лихвата. Не на пазарен и обективен принцип – например въз основа на LIBOR, EURIBOR или друг обективен критерии, а с конструкции, въведени чрез неравноправни клаузи, по които банката произволно, когато е в неин интерес, вдига лихвата. С каквито клаузи те доведоха до състояние на изкуствена неплатежоспособност много от своите клиенти и им взеха, и разпродадоха имотите. Друга типична неравноправна клауза в банковите договори е остойностяването на кредити в швейцарски франкове. Банки са раздавали кредити в швейцарски франкове в началото на икономическата криза. Експертите и банкерите много добре са знаели, че франкът е стабилна валута. И стигне ли се до икономическа криза, той ще държи висока стойност спрямо другите валути. И от курсовата разлика – между стойността на франка при отпускане на кредита и впоследствие при отскачането му, банката ще се облагодетелства. Има произнасяния на съда в ЕС и в тази насока. Трети пример за неравноправни клаузи са условията, при които може един кредит да стане предсрочно изискуем, да му се смени крайната дата на падеж. Например договорът е сключен с крайна дата 2030 г., но банката има право по договореното да промени датата на падежа при определени обстоятелства. Например при неплащане на няколко вноски или на част от вноска. И кредитът може да стане дължим в настоящия момент, а не през 2030 г. Критиката на ЕК е, че нашите съдилища не се занимават служебно с този въпрос за неравноправните клаузи. Критикуват ни и че изпълнителните дела текат паралелно със състезателния процес. И в случай, че клиентът на банката оспорва дълга, изпълнителните дела се спират на твърде ограничени основания. Ако се представи обезпечение на кредита или писмено доказателство, че клиентът е платил. Почти невъзможно е да се спечели едно изпълнително дело. Критикуват ни и че няма маханизъм, по който да се върне продаден имот на клиент, спечелил обаче впоследствие делото срещу банката.
– Какво става сега в случай, когато имуществото на длъжник е разпродадено, а крайният резултат от делото е в негова полза?
– Той има право да съди банката за обезщетение за причинени вреди. Което е ново дело, скъпо и продължително. А реално този човек или семейство са останали без средства. Заради тази презумпция, че клиентът на банката е виновен с разпродажбата на имущество, блокирането на сметки и с удръжки от тях, хората остават без средства да могат да се защитят. Въпросът е, че дотам не трябва да се стига. Трябва в закона ни да има механизъм, ако банковият клиент спечели делото, че той няма да води дълги дела и ще му бъде върнато имуществото. Това трябва да става бързо и да не струва скъпо. Има и критики от ЕК срещу това, че нашите съдии не познават правото на ЕС и се въздържат от спиране на изпълнителните дела.
– Това, което иска от нас ЕК, промени в чл. 417 на ГПК ли е?
– Да, в чл. 417 и в свързаните с него други членове от закона. Например чл. 420, който урежда при какви условия могат да бъдат спрени изпълнителните дела. Те са твърде рестриктивни, което е обект на критика от ЕК. Необходимо е да се извърши ревизия на точно това законодателство – чл. 417 от ГПК, което дава привилегия на банките да бъдат аристократите на Темида и да съдят по такъв тъмен начин клиентите си. Без да има гаранция в закона, че ще бъдат извършени проверки за неравноправни клаузи и то служебно. И без да има по-ясни правила, че изпълнителните дела следва да бъдат спирани задължително в случай на съмнение, че има такива клаузи. Както и възможности да се връщат имотите на клиентите на банките, ако съдът допусне грешка да има продажба на имот при неравноправни клаузи.
– Трябва ли законово да отпадне възможността банките да вадят автоматично изпълнителен лист?
– Или трябва да отпадне, или членът трябва така да бъде реформиран, че винаги да се стига до спиране на изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, когато има съмнения за неравноправни клаузи.
– В последните години бяха правени промени в ГПК, но явно те не са били достатъчни.
– Участвала съм в изготвянето на предложението, което бе внесено от омбудсмана Мая Манолова. Имахме желание да бъде реформиран и чл. 417, но там законотворецът въобще отказа да пипа. Всички промени, които се направиха, са странични на обекта на проверка на Комисията. Беше „пипнат“ чл. 417 само в две области, но не и в същината, и в по-голямата част от критиката на Комисията.
– Очаквате ли съпротива от страна на банките?
– Огромна съпротива очаквам. Очаквам омаловажаване на станалото с цел колкото се може по-дълго да се отложи промяната. Вече чувам и новия тип говорене срещу ставащото. Че, видите ли, комисията не била изследвала въпроса и че има промени в закона. И промените от 2017 г. били тези, които решавали въпроса с критиката на комисията. Промените, които бяха направени, освен две от тях, не са свързани с проверката на ЕК. Комисията е задала на България 29 въпроса през 2016 г., а само в две от сферите на критика сме направили промени. Но вече се говори, че предупреждението от ЕК, получено през януари 2019 г., няма никаква правна стойност. Това не е вярно. Комисията има достатъчно подготвени функционери и те следят всяка една промяна в закона ни. Нека не ги третираме, както се опитват банковите лобисти, като некомпетентни.
– Това явно означава, че няма как да се скрием, и ако протакаме, вероятно следват наказателни процедури.
– Следващата стъпка на Комисията, която ни дава двумесечен срок, ако България не вземе мерки, е да излезе с мотивирано становище. То представлява констатация, че България е нарушила правото на Съюза. Ако и след него не се извърши промяна, се тръгва на наказателна процедура. Тя се развива пред Съда на ЕС. Комисията образува дело срещу България, за да се произнесе съдът относно твърдяното нарушение на правото на ЕС. Стигне ли се до дело в Съда на ЕС, то ще бъде срещу България, тъй като съдът има достатъчно богата съдебна практика от решения в казуси с аналогично законодателство на други държави. И едно решение в Съда в Люксембург ще бъде срещу България.
– Осъдят ли ни, ще плащаме всички ние, гражданите, за безхаберието на държавата.
– Правото на Съюза е конструирано по начин, че да се направят всички опити да се реши проблемът доброволно. И стигне ли се до съд, да няма веднага задължение за плащане от страна на осъдената държава. Европейският законодател много добре осъзнава, че гражданинът плаща за вината на политиците. Заради това първото решение на съда в такива случаи само установява, че има нарушение. И се очаква, че след това държавата ще промени законите си. Ако и тогава не стане, се тръгва на второ дело, по което по правото на ЕС след осъждане се иска от държавата нарушител да плаща.
Това са глоба и периодични имуществени санкции до отстраняване на нарушението. Няма да бъдем принудени да платим още при първото осъждане.
– Какво бихте посъветвали хората, които са в такава ситуация?
– Единственото, което остава на хората в тази патова ситуация – недостатъчно компетентен съд и нефелен закон, е когато се стигне до наказване на България, да съдят националните ни съдилища, че държавата ни не е спазвала правото на ЕС и по този начин им е причинила вреди.
– Трябва ли да бъде приет у нас закон за фалит на физическите лица?
– Категорично трябва да има. Ние сме единствената държава в ЕС без закон за фалит на физическите лица. Преди известно време и Румъния въведе такъв закон. В Русия, която е извън ЕС, също има. В Бразилия – също. Първият такъв закон е приет в САЩ по-миналия век. Идеята е да се даде рестарт на един човек. В България много хора живеят в сивата икономика и не могат наново да стъпят на краката си, точно защото дългът им съществува и постоянно нараства, трупат се лихви. Ако се въведе такъв закон, и държавата ще спечели. Защото тези хора ще се върнат официално в икономиката, ще плащат данъци и осигуровки. Ще могат да възстановят живота си. Много от тях живеят на ръба, други пък се принуждават да емигрират и подсилват демографския проблем. И най-вече – ще създадем правни принципи, които отдавна работят във всички останали държави като гаранция, че правата на хората се спазват и можеш да имаш достоен живот. Ключов е такъв закон, но срещу него има голяма съпротива. Както и срещу отмяната или поне ревизията на чл. 417 от ГПК. С омбудсмана Мая Манолова сме сформирали отново екип и отново ще се опитаме да предложим промени, свързани с препоръките на ЕК. Но мисля, че докато не ни осъдят в Люксембург, българският политик ще обслужва интересите на банките, а не на избирателите си.
Адвокат Десислава Филипова е участник в законодателни инициативи и по нейни предложения са променени Законът за защита на потребителите, Законът за кредити за недвижими имоти на потребителите и Гражданският процесуален кодекс (ГПК). От години тя работи за отмяна на чл. 417 от ГПК и за реформа на частното съдебно изпълнение. По нейна жалба ЕК извършва проверка за законосъобразността на българското заповедно производство с правото на ЕС, а ЕП осъществява контрол за това съответствие след подадена от нея петиция. Филипова е председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“, която защитава пострадалите от лобистките текстове в закона и ощетените от частните съдебни изпълнители и банките.