След петгодишни хладни отношения между Москва и Лондон министърът на външните работи на Великобритания Борис Джонсън дойде в Русия да преговаря със Сергей Лавров. Неговата визита беше предшествана от две събития. Отначало премиерът Тереза Мей произнесе агресивна реч на традиционния банкет в лондонското кметство. В речта си тя каза всичко, което английската аристокрация мисли за Русия и Путин. Резюмето на това страстно и жлъчно послание беше удивително банално: „Русия може да стане ценен партньор, ако се научи да играе по нашите правила. Ако това не стане, тя ще се сблъска с нашата решимост…“. При това, никой не дърпаше за езика Тереза Мей и нейната реч не се вписваше в атмосферата на тържеството. Присъстващите на банкета си зададоха въпроса: Какво всъщност й става на Мей?
След това в навечерието на визитата на Джонсън в Москва, британското контраразузнаване МИ-5 пусна един доклад, пълен с твърдения, че „руснаците са чудовищен неприятел и техните операции са толкова сериозни, че западните служби не могат да се мерят с тях“. Целта на доклада явно беше да докаже на всеки гражданин на Англия, че се намира „под похлупака“ на Москва, а доблестното британско разузнаване полага героични усилия да го защити. Този доклад не можеше да остане без последствия за отношенията с Русия, които и без друго са достатъчно влошени от маниакалната русофобия на Лондон. В допълнение към това, самият Джонсън даде няколко интервюта преди пристигането си в Москва, в едно от които сравни Русия с древна Спарта, като синоним на антидемократичност. Руската дипломация, познаваща перфектно механизма, по който работи британската външна политика, нареди пъзела и стана ясно, че това е обстрел преди атака. Тоест, нищо продуктивно от посещението на Джонсън в Москва не може да се очаква. Министърът пристига за да разбере, дали няма нещо да се измени в позициите на Русия по най-чувствителните теми на международната политика (Сирия, Иран и Северна Корея), преди президентските избори през март 2018 г. На тези проблеми той отдели внимание на срещата си със Сергей Лавров и получи уверение, че промени няма да има. Възниква въпросът, беше ли необходимо на британския министър да предприема това пътуване, за да чуе предварително известния му отговор? Отговорът на този въпрос обаче не е еднозначен. Преди всичко, Лондон е принуден да признае, че Русия играе важна роля и в тези три изброени проблема. Например в Сирия, Русия контролира военно-политическата обстановка и създава гаранции за политическо урегулиране на процеса. Това не се харесва на Вашингтон и Лондон, защото изключва възможността властта да бъде заета от техните хора, които проиграха битката с Башар Асад. За тях щеше да бъде добре, ако Москва беше притиснала Асад с искането за равен достъп до управлението на страната от всички заинтересовани сили. А по-нататък майсторите на „цветни революции“ ще се справят. Нека Русия на практика да покаже своята привързаност към демокрацията, за липсата на каквато неслучайно така темпераментно я упрекват от бреговете на Темза. Само че с Лавров е много сложно да се говори по такива деликатни теми. Той познава всички породи хрътки и едва ли нещо е обещал на Борис Джонсън.
С Иран работата е още по-сложна. Джонсън изрази желанието на Великобритания да запази договореностите по „ядреното досие“ непроменени, но тук има едно важно обстоятелство. То се отнася до способността на Иран да се отбранява в случай на обостряне на ситуацията. Русия достави на иранците само един комплект от зенитно ракетния комплекс С-300 ПМУ, който не е достатъчен да гарантира защитата на цялата територия на страната. Техеран се отказа от покупката на други системи за ПВО (включително и С-400) по ред причини и предпочете собствената си система „Бравар 373“, която според специалистите значително отстъпва по своите характеристики на руските системи. В случай на по-нататъшен натиск от американците върху Иран и вероятна военна заплаха от тяхна страна, въпросът за националната отбрана ще бъде поставен с нова сила на дневен ред. Това означава, че ако Русия достави нови съвременни отбранителни комплекси, това ще бъде разглеждано от англосаксонците като враждебно действие. Ще се съгласи ли Русия на такава стъпка? Лавров обаче не дава отговор на този въпрос. Той знае с кого си има работа.
Със Северна Корея нещата изглеждат по-прости. Москва нееднократно е заявявала, че няма възможност да повлияе на Пхенян и проблемът трябва да се реши с международни усилия. А това означава слагане на знак за равенство върху претенциите на конфликтиращите страни по формулата „и двете страни не са прави“. Веднага след това трябва да последва двустранно замразяване на тяхната активност. Смисълът на това е, че едновременно ще бъдат прекратени американско-южнокорейските военни маневри и севернокорейската ракетно-ядрена програма. Само че не е в традициите на англосаксонците да приемат формулата „и двете страни не са прави“. Както на всички е известно, те винаги и за всичко са прави. И ако с КНДР въобще не може да се говори на тази тема, то Китай твърдо стои на позицията, че взаимното „замразяване“ е възможно. Русия също търси най-добрия вариант за решаване на проблема. За англичаните това означава Москва да се съгласи с окончателното задушаването на КНДР чрез икономически санкции. Именно за това говорят дипломатите на САЩ и Великобритания на различни форуми. Обаче и тук Борис Джонсън нямаше никакъв успех. Мнението на Москва е, че отговорността на страните за решаване на кризата трябва да бъде взаимна.
Най-общо казано, министърът можеше и да не идва чак от Лондон, макар че взаимните уверения за сътрудничество все пак са стъпка в нужното направление. Наистина има и един практически момент във визитата на Джонсън. Той е свързан с информацията за това, че специалните служби на двете страни ще активизират сътрудничеството си в борбата с тероризма в навечерието на шампионата по футбол през 2018 г. Това е типично за англичаните. Когато нямат нужда от обмен на информации, сътрудничеството стига до нула. Преди това британските власти или не предаваха на Русия даже най-отявлените престъпници без оглед на представените им доказателства, или вредяха както можеха на двустранните отношения, организирайки антируски кампании, включително и с ареста на „руски шпиони“, без да представят каквито и да било доказателства срещу тях. Но ето сега на хоризонта се появи „горещ картоф“. Броят на английските футболни запалянковци на шампионата ще бъде много голям и не може да бъде изключена вероятността от провеждането на терористични актове срещу тях. Значи сега вече може да започне диалог с руските специални служби. Нищо не се е променило. Всичко е все в духа на англосаксонската политика, практикувана от векове. Очевидно Лавров на преговорите с Борис Джонсън нито за минута не е забравял за правилото, което формулира един от основателите на руската геополитика, знаменития военен разузнавач Алексей Едрихин (Вандам): „По-лошо от враждата с англосаксонците може да бъде само едно – дружбата с тях“.
