В дългосрочна перспектива истинската заплаха за Европа произлиза не от „полуразрушената империя на Владимир Путин“, а от много по-мощен източник – от Китай. Както пише The Times, Пекин избягва открита конфронтация, но ако вижда слабост или разногласия, то задължително се възползва от тях.
Грузинците, естонците, поляците и другите гранични народи са обезпокоени днес заради разногласията и излишната самонадеяност, характерни за силните страни на стария Запад, към които се обръщат за защита. Според тях, истинската фронтова линия минава не през техните територии, а през местата, където влиянието на Русия е особено голямо – през Берлин, Брюксел, Рим и колкото и странно да е, през Вашингтон. Но, както пише The Times, в дългосрочна перспектива истинската заплаха произлиза не от Русия, а от много по-мощен източник – от Китай.
Изданието отбелязва, е въпреки територията на Русия и ядрения й арсенал, тази „полуразрушена империя на Владимир Путин“ е много слаба. По своите обеми икономиката й едва стига до икономиката на Италия. Въпреки модернизацията на армията, обемите на разходите за отбрана намаляват. Политическата система става все по-крехка и остаряла и Кремъл успява да даде отпор на Запада само благодарение на политическата воля, а не на реална дипломатическа и икономическа, политическа или военна мощ.
За да се разберат мащабите на влиянието на Китай си струва да си спомним за Далай лама. Малко от известните дейци сега се решават да се срещнат с този, някога почитан 83-годишен духовен лидер, опасявайки се от преследване от страна на Китай. Пекин продължава да вижда в него опасен разпространител на идеята за сепаратизма и феодалните предразсъдъци.
„За подхода на Китай е характерен опортюнизъм. Той избягва откритата конфронтация, но ако вижда слабост или разногласия той задължително ще се възползва от тях“ – пише авторът на статията.
Според него, политиката на Китай вече носи дипломатически дивиденти. През юли 2016 година Унгария и Гърция се опитаха да отслабят позицията на Евросъюза по въпроса за териториалните претенции на Китай в Южно-Китайско море. През март 2017 година Унгария отказа да подпише писмо, в което страните-членки на Евросъюза подлагаха на рязка критика мъченията на китайски юристи, оказали се в затвора. Според Мартин Хала, чешки експерт по тактиката на Китай, дългосрочната цел на Пекин е да изнася в Европа китайския модел на държавен капитализъм в рамките на който пазарните механизми са само инструменти в ръцете на всесилната еднопартийна държава.
„Въпреки, че Русия и Китай сега се опитват да внушат на световната общественост, че връзките между тях укрепват, истински сериозен алианс между тях е невъзможен заради огромния дисбаланс в тяхната икономическа сила. Затова за такива страни, като Грузия, уреждането на връзките с Китай е шанс да балансират влиянието на Русия в региона, където влиянието на Запада постепенно намалява“ – заключва авторът на статията.
