Държавният кораб на Русия стремително и меко сменя курса си срещу бурята.
Русия се променя толкова стремително, че да не се забелязва това вече не е признак на глупост, а признак на завербуваност.
Например информационният спонсор на Гиркин Анатолий „Ел Мюрид“ Несмиян едва не преминава на нецензурна лексика, уверявайки вече не многобройните читатели на своето блогче, че новият състав на правителството е група, която няма намерение да развива страната и затова от тях не трябва да се очаква нищо ново. Несмиян твърди, че те са представители на различни организирани престъпни групи (ОПГ), които и по-нататък ще разпадат Русия. Так, както са я разпадали 18 години преди това. И това е съвсем коректен преразказ на тезисите на блогера. Несмиян ненавижда Путин по-силно, отколкото Хилари Клинтън и вече не знае с какви думи по-ярко да опише това.
„Сам по себе си представеният днес от Медведев в столицата на Русия Сочи кадрови състав на правителството не предизвиква и най-малък интерес. Фактът, че президент на Русия е Путин, а премиер – Медведев най-добре говори за следващите шест години. Унищожението и разграбването на страната и обедняването на народа продължава. А кой именно ще бъде изпълнителя – има ли значение“ – пише Несмиян.
В реакцията на Несмиян силата на емоциите говори много повече, отколкото аргументите му. Несмиян е в отчаяние. Неговите наблюдатели загубиха, при това дългосрочно и той се изтърва. Много иска със своето ругаене и оскърбления да привлече към себе си отиващото си внимание и да получи гонения, да стане втори Навални. Но го игнорират. Несмиян е болезнено амбициозен, не прощава равнодушието и тежко преживява осъзнаването на своята нищожност. Така наречените ултра патриоти направо бегом се превръщат в обидени от Бога лумпени. Техният политически живот, кратък и ярък, завършва с незабележимо политическо самоубийство.
Едва преди четири години те бяха лидери на общественото мнение. Претендираха за всичко. А днес са останали в крайпътната канавка на живота деца на лейтенант Шмит, посипвани от праха от колелата на преминаващите покрай тях автомобили. Техните рижи къдрици са познати и сега даже либералите не ги цитират. Омръзнаха.
Либералите също ненавиждат Путин и Русия и бързат да заявят във Вашингтон това по-силно с надеждата да избягнат санкциите. „Ние цял живот бяхме евреи, нас ни дискриминираха като евреи и ето сега, на стари години нас ни дискриминират вече като руснаци“ – плиснаха върху американците цялата си мъка Фридман и Авен. Банална игра в опит да победят своето еврейство с надежда да спасят парите си.
Отначало те страдаха в Русия като евреи, сега страдат в Америка като руснаци. Нямат късмет в живота. Пари имат, а късмет нямат. И не разбират Фридман и Авен, че те не са нито евреи, нито руснаци, те са хората, които презират навсякъде. Съдбата им е жалка и презряна. Даже Рим не е плащал на предателите. Няма да плаща и Вашингтон. Но какво толкова се е случило, че вчерашните стопани на живота от Русия започнаха жално да скимтят около американската ограда толкова откровено, както не биха посмели едва преди 4 години?
Русия се промени. Стремително и радикално. Това е направено без Майдани, с предишния Президент, с предишната Конституция, с предишната Дума и почти същите лица в правителството. Тук главната дума е „почти“. Защото се оказа, че работата съвсем не е в тях.
За промени се оказа ненужно да се сменя правителството 100%. Не е нужно да се променя Конституцията, както искаха ненаситните радикал-патриоти. Оказа се напълно достатъчно да се гласува за Путин с мнозинство от 77% от гласовете при 70 процентно участие. Стигна като референдум за доверие.
И докато изобразяващите от себе си познавачи празни аналитици си изтъркваха езиците си в диспути за правителството, Путин тихо извърши революция. Както обикновено със своя стил със собствена марка – никой нищо не забеляза и не разбра. Първи разбраха, че нещо се е случило либералите. И когато разбраха надигнаха вой в средствата за масова информация и хукнаха във Вашингтон с молба за помощ. А ето какво се случи.
Държавната дума на окончателно трето четене гласува закон за така наречената цифрова икономика. Наричаха го още закон за криптовалутите. Възникна термина „цифрово право“. Внесен е в Държавната дума от Вячеслав Володин и група депутати от Справедлива Русия и Единна Русия. На първо четене това беше напълно невинен закон за появата в Русия на статута на Упълномощен по правата на потребителите на финансови услуги. На вид тема тясна и нямаща отношение към политиката. Приеха на първо четене проекта и започнаха да преминават към второ четене.
Но на второто четене стана нещо немислимо – възникнаха поправки, променящи концепцията на законопроекта. Което не може да стане на второ четене. Това категорично е забранено от регламента на Думата. Но това се случи. И нито един от депутатите не обърна внимание на това. Нито от профилните комитети, нито на пленарното заседание. А когато законът беше приет на трето четене, либералите разбраха какво се е случило.
Законът разрешава на президента със своите укази да отменя Гражданския кодекс, да променя законите за пазара на ценни книжа, за откритостта на информацията и още много други закони, регулиращи икономическата дейност. На Президента се разрешава сам да определя индивидуални правила за особени компании и корпорации.
Със своите укази президентът има право да определя „особеностите“ на създаване, реорганизация, ликвидация и правно положение на тези избрани компании „в отделни сфери на дейност“. Може да става дума за реда на съхраняване, разкриване или представяне на информация за дейността, за особен порядък на извършване на сделките, „включвайки тяхното нотариално удостоверяване и регистрация“, за особения ред на установяването на информацията за ценните книжа.
Като причина за такава редакция на закона депутатите посочиха ситуацията на санкции. В такъв вид законът е гласуван с цел защита на руските компании от санкционни последствия. Но в закона няма термин „санкции“ или „недружески действия“. Има само термините „тоукън“ и „цифрови пари“. И още: приложението на закона се осъществява в „изключителни случаи“.
Тоест, законът, започвайки с пълномощията на президента в областта на цифровите валути, извежда пълномощията му в икономиката много по-далеч от цифровата сфера. Кой случай е изключителен президентът ще определя сам без и най-малкото участие на правителството. Той ще може да се бори с борсовите спекуланти, играещи против рублата, да определя държавните правила за действие на големите корпорации. Това пресича всички лобисти от прокараните в правителството ходове и лабиринти.
Именно затова от правителството са махнати всички знакови либерали, известни именно със своите лобистки способности. Със същия този закон президентът получава право в „изключителни случаи“ да заобиколи още и действащия закон „За военно-техническото сътрудничество на РФ с чужди държави“. Сега той сам ще определя политиката в тази сфера, а не министрите и стоящите зад тях кланове. Правителството се превръща в чисто технически изпълнителен орган.
Този закон в настоящия момент е напълно достатъчен за да вземе Путин в свои ръце цялата стратегия на икономическата политика на Русия по най-широк кръг въпроси – от управлението на санкционните рискове до управлението на използването на криптовалутата. Да не виждат и да не разбират това могат само закоравели и неизлечими идиоти. Онези, които са по-умни вече се оплакват във Вашингтон, че Путин не им е приятел и тук те са пострадалата страна.
Във вторник, на 22 май в Русия беше извършена революция. Тиха и дълбинна, каквито биват всички истински революции. Защото истинските революции се правят не на Майданите, а в тихите кабинети и в законодателните събрания. Путин ще използва получения инструмент внимателно, но в сериозни случаи. Последствията ще бъдат също толкова радикални и незабележими, както вежливите хора в зелени костюми в Крим през пролетта на 2014 година. А когато се усетят – вече е късно, вече всичко е направено.
Русия се променя и се променя стремително. Ние още не сме успели да дойдем на себе си от атмосферата на изборите за президент, а вече толкова неща се случиха. Има цяло море информация и всяка нейна единица буквално крещи: започнаха времена на много сериозни промени. Със старото е свършено. Русия стремително обръща държавния кораб срещу бурята и сменя екипажа си, а онези, които не са разбрали защо капитанът така е разположил екипажа на местата им, няма да разберат и целите на маневрата до самия й край.
Също онези, който не разбират същността на всяка крачка, с действията си изразяват огромна тревога. Те разбират къде се стреми капитана и какви са шансовете им да му попречат. Да кажем направо, шансове няма. Защото взеха от ръцете има щурвала, а с бягане по палубата не може да се повлияе на курса на кораба. И си струва да разберат това онези, които наблюдават в каютите си вълните зад стъклото на илюминатора и се вслушват в звуците зад вратата на каютата.
