Connect with us

Hi, what are you looking for?

Вестник ЗОРАВестник ЗОРА

АНАЛИЗИ

Могат ли Изтокът и Западът да се разберат: Какви са резултатите от посещението на Си Дзинпин в Европа?

Световните медийни прожектори проследиха внимателно визитата на Си Дзинпин в Европа, където китайският лидер беше в Париж, Будапеща и Белград. Това е първата визита на Си Дзинпин в чужбина за тази година и тя не беше направена случайно. На фона на геополитическите сътресения и все по-големите противопоставяния и конфликти в международен план, китайският лидер за пореден път се опита да намери общ език със Запада, по-точно с Европа, предлагайки на Стария континент своята успешна формула, проработила на много други места, за взаимноизгодно и равноправно сътрудничество. Но какви бяха реалните резултати?

Си Дзинпин заяви, че Китай и Европа са две от ключовите сили при изграждането на многополюсния свят, както и два големи пазара, които насърчават глобализацията. Според него също така, Китай и Европа са две велики цивилизации, които насърчават културното многообразие. Освен това, той заяви, че отношенията между Китай и Европа са ключови за мира, стабилността и просперитета на света.

Въпреки факта, че някои европейски политици следват американския курс на антикитайска реторика, а не националните си интереси, както и различния подход, който Китай и ЕС имат към различни международни теми, посещението на Си Дзинпин донесе конкретни плодове. Изглежда сътрудничеството между ЕС и Китай, въпреки опитите на някои трети страни, на този етап няма да се стесни, а напротив, ще продължи да се разширява. По-конкретно, Китай и Франция сключиха 18 споразумения за сътрудничество между правителствени агенции в сфери като авиацията, земеделието, човешкия обмен, зеленото развитие и дори медиите.

Си Дзинпин обеща, че ще обогати и засили икономическите и търговски измерения на стратегическото китайско-френско партньорство, отваряйки китайския пазар за френски и европейски компании. По този начин за пореден път той демонстрира желанието си бизнесът и икономиката да се поставят над идеологическите различия и геополитиката – нещо, което за съжаление не всички на Запад приемат.

В Будапеща Си Дзинпин също пожъна успехи в рамките на визитата си, която съвпадна със 75-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Както редица експерти отбелязаха, за 14-те години, откакто Унгария обяви политиката си на “Отваряне на изток”, търговското и икономическо сътрудничество с Китай се е развило с ускорена крачка. Оказва се, че посещението на Си Дзинпин е само черешката на тортата, защото всъщност всеки месец има срещи на министерско ниво между Унгария и Китай.

За тези 14 години износът на Унгария към Китай се е увеличил двойно, а обратното, китайските инвестиции в централноевропейската страна също са нараснали. Днес Унгария е ключов партньор в рамките на “Един пояс, Един път”, превръщайки се в инфраструктурен и логистичен хъб за китайците и техните компании.

Унгария споделя и част от политическите възгледи на Китай, а именно желанието за мирно урегулиране в Украйна. Според Будапеща, Москва и Киев трябва да седнат на масата за преговори – позиция, която в най-голяма степен се застъпва и от Си Дзинпин и Китай.

И последно, но не по значение, беше посещението на Си Дзинпин в Белград, където той беше тържествено посрещнат и приветстван от десетки хиляди сръбски граждани. Сръбският президент и китайският му колега подписаха съвместно изявление за изграждането на общност на споделената съдба в една нова епоха. С това Сърбия се превръща в първата европейска страна, която прегръща новата визия на Си Дзинпин за алтернативна и справедлива глобализация.

Китай и Сърбия се съгласиха да задълбочат и развият своето стратегическо партньорство, което има, както икономически измерения, дължащи се на многомилиардните китайски инвестиции в балканската страна, така и политически и дори културен аспект. Си Дзинпин назова шест конкретни мерки за подкрепа на китайско-сръбската общност на споделената съдба.

Китай е готов да внася повече качествени и отличителни земеделски продукти от Сърбия. Той приветства увеличаването на директните полети между Белград и Шанхай, както и насърчава въздушните линии между Белград и Гуанджоу. Китайската страна ще подкрепи и близо 50 млади сръбски учени в рамките на програми за обмен, както и 300 сръбски младежи, които искат да учат в далекоизточната страна през идните три години. Що се отнася до споразумението за свободна търговия между Китай и Сърбия, то ще влезе в сила от 1 юли тази година, заяви Си Дзинпин.

С подкрепата на Китай бяха построени стотици километри магистрали в Сърбия, най-бързата железопътна линия в Източна Европа влезе в експлоатация, а енергийните съоръжения продължават да се обновяват. Построената в Китай високоскоростна железопътна линия, свързваща Белград с Нови Сад, е евтина и удобна и съкрати предишното пътуване от 1,5 часа до само 36 минути.

Железопътната линия е част от по-амбициозен проект, свързващ Белград и Будапеща, столицата на Унгария, който според прогнозите може да завърши до 2026 г. Водещият проект създаде работни места, предложи уникално кариерно изживяване и обучения и позволи на хора като сръбския инженер Александра Милосавлевич да „създадат наистина добри приятели с моите китайски колеги“.

Двустранната търговия между Сърбия и Китай от своя страна, е скочила от 596 милиона долара през 2016 г. до 4,35 милиарда долара през 2023 г. и Китай стана най-големият източник на преки инвестиции за сръбската държава през 2022 г. според официални данни.

Трите визити на Си Дзинпин в Европа категорично показват, че политиката на “отделяне” и опитите за разединяване на КНР, ЕС и Сърбия, са неуспешни. Европейският бизнес, а и по-разумните и рационални европейски политици осъзнават, че отделянето от Китай и “намаляването на риска” ще означават само социо-икономически сътресения за страните им, докато обратното, засилването на сътрудничеството, ще донесе благоденствие. Има сериозни опити за разединяване на Китай и Европа, но днес те не изглеждат реалистични и не се възприемат от европейската бизнес общност. Освен това, в Европа се появяват все по-често гласове на разума като лидерите на Унгария и Сърбия, които търсят взаимноизгодно сътрудничество и диалог, а не противопоставяне, включително и с Китай. В този все по-глобализиран свят, тези две крайни точки на Евразия стават все по-взаимосвързани и не могат една без друга.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?



Може да харесате

АНАЛИЗИ

Администрацията на Обама и Байдън всъщност подготви война между Европа и Русия. От 2009 г., когато Барак Обама стана президент на САЩ, постепенното милитаризиране...

ПОЛИТИКА

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на новоизбраните и новоназначени съдии...

СВЯТ

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно сформира нов екип. Така той назначи конгресмена републиканец Мат Гетц за главен прокурор и министър на правосъдието...

ФОКУС

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация Приказките за разрешаване...