През 2012 година първото правителство на Бойко Борисов взе едностранно решение за прекратяване на проекта за изграждане на втора атомна централа в Белене. Шест години по-късно щетите са консумирани, а темата отново излиза на мода. Преди дни третото правителство на Борисов реши да възкреси погребания проект. Мотивите, с които бе сложен край, днес се изтъкват като аргументи в полза на ново начало.
Междувременно „Белене“ обрасна с толкова лъжи, че ако централата можеше да ги използва като гориво, щеше да е безспорен енергиен лидер в света. Последствията от политическото шикалкавене обаче имат съвсем конкретно финансово изражение – досега „гьолът“, по израза на Борисов, е глътнал над 3 милиарда лева на данъкоплатците плюс стотици милони за проучвания и консултации, плюс разходите за един неуспял референдум, плюс лихвите за безвъзвратно изгубеното време…
Ако през 2010 г. определяната крайна цена на проекта беше 6,3 млрд. евро, то днес вече се говори за 8-10 милиарда евро. Условията, при които кабинетът е готов да размрази проекта, са повече от абсурдни – на пазарен принцип, без държавна гаранция и без договор за дългосрочно изкупуване на тока. Тоест, на чуждия инвеститор се предлага да купи нива край Дунава за 8 милиарда евро, без да е ясно как ще си връща инвестицията. Офертата се представя пред публиката като щадяща за държавата. Но всъщност обслужва чисто корпоративни цели. На практика това е опит да се запази привилегированото положение на силно надценената енергия от ВЕИ и ВЕЦ, която доминира в т.нар. енергиен микс и удря най-тежко населението по джоба. Ако се вярва на прогнозите, цената на тока, произвеждан от хипотетичната АЕЦ „Белене“, ще е 75 евро (150 лв.) за мегаватчас. За сравнение – в момента изкупните цени на енергията от ВЕИ е 250-270 лв. на мегават, нещо повече – държавата е обвързана с дългосрочни договори за изкупуването й.
Краката на лъжата…
Бойко Борисов, 2012 г. : „Белене“ е гьол, оборудването е върнато … Даването на съгласие за АЕЦ „Белене“ е като да се ожениш сега, а да започнеш да спиш със жена си чак след година. Ама след една година жената може вече да е избягала!“
Приказките за „гьола“ бяха подпрени от поръчков доклад на консултанта HSBC, който обрисуваше построяването на „Белене“ като безразсъдна финансова катастрофа. „Експертната оценка“, подготвила терена за закриването на проекта, ни струваше 2 милиона евро.
Борисов, 2012 г.: „Правителството реши да прекрати строителството на АЕЦ „Белене…Проектът е пагубен с огромната си цена за България… На площадката ще се изгради газова централа. Енергийният министър Делян Добрев заминава утре за Москва, за да преговаря с Русия държавната компания „Росатом” да не съди България за неустойки“.
Неустойките, разбира се, бяха платени четири години по-късно. А идеята за „газова централа“ така и не потръгна, тъй като функционирането й зависеше от газопровода „Южен поток“.
„Ние в „Южен поток“ ще вложим всички амбиции и плановете ни са – 2015 г. декември месец, да тече газ по „Южен поток“. С „Южен поток“ като газов проект, ние ставаме газопреносен център на Балканите, стратегически важен“, Борисов’2012
„Южен поток“ обаче бе провален от същия този Борисов под натиска на ЕС и САЩ, така че „газовата централа“ замина в небитието, но се роди нова идея: монтираме 7-ми реактор в АЕЦ „Козлодуй“.
Борисов’2012: „Поръчаният вече от България първи реактор за „Белене“ ще бъде купен и доставен в АЕЦ „Козлудуй”… Монтирането на седми реактор на АЕЦ „Козлодуй” ще отнеме 6 – 7 години. Понеже от 33 години „Белене” не е построена, мисля, че 6 – 7 години не са фатални”.
На въпрос – дали решението за седми реактор на АЕЦ „Козлодуй” е категорично, Бойко Борисов отвръща: „Категорично е, че там ще го пренесем. Оттам нататък работим по тази тема”.
„Работата по темата“ продължи правителството на Орешарски. През 2014 г. започнаха преговори с американската „Уестингхаус“ за 7-ми реактор в „Козлодуй“, които скоропостижно се разсъхнаха, въпреки демонстрираното въодушевление и ентусиазъм от страна на инвеститора. Междувременно бяха похарчени близо милиард за предпроектни проучвания.
Орешарски падна, върна се Борисов. По темата настъпи известно затишие. Докато през 2016 г. не стана ясно, че България губи арбитражното дело, заведено от дъщерното дружество на Росатом“ – „Атомстройекспорт“ във връзка със спирането на проекта „Белене“. Държавната НЕК бе осъдена да плати обезщетение на стойност 660 млн. евро. Е, плати (хме) ги. Борисов сумтя, сипа хули срещу „комунистите“, „далаверистите“ и кой ли още не, въпреки че решението за спиране на „Белене“ бе негово.
Инвестицията в тази „вятър работа“ нарасна главоломно, а количеството произведена енергия до ден днешен продължава да е нула.
Сега злополучната втора атомна отново излиза на дневен ред. Ако се съди по досегашния опит – това вещае нови харчове с неизвестен край. Завчера руската „Росатом“, която искаше да строи „Белене“ още преди шест години, потвърди интереса си към проекта. Заедно с нея любопитство към централата проявават китайци и французи. Защо преди 6 години не можеше да има руски инвеститор, а днес вече може – не става ясно. Защо България трябваше да плаща 1,2 млрд лева заради безконечното „иди ми-дойди ми“ на Борисов, също не се разбра. Защо преди 6 години токът от „Белене“ ни идваше твърде скъп, а днес вече не толкова? Защо сега държавата се отказва от участие в стратегически проект, за който вече е изхарчила над 3 милиарда лева наши пари? И можеше ли досега централата да е построена при много по-изгодни условия от предлаганите в момента? Какво се случи, че довчерашните му душмани отново обикнаха атома за мирни цели? И свързан ли е този обрат с политическото им оцеляване?
Премиерът дължи отговор на тези въпроси. Защото в случая „Белене“ става дума за серия от тежки политически грешки, граничещи с престъпление.
