Перспективата за свободна търговия на Иран и Евразийския съюз и руската многовекторност в Близкия изток
Споразумение
На 25 декември в Санкт Петербург най-накрая беше подписано пълноценно Споразумение за свободна търговия между ЕАИС и Иран. Както беше посочено, след среща на четири очи между руския лидер и президента на Иран И. Раиси, финализирането на многогодишната работа се състоя по време на заседание на Висшия евразийски икономически съвет.
Това споразумение, от една страна, със сигурност беше очаквано от пазарните оператори, от друга страна, то беше откровено натрапено и изстрадано.
И този сложен фон на подготовка добре отразява колко много се разминават нашите реални икономически живот и външнополитически концепции и планове. Има много планове и концепции, но икономическият живот някак си върви сам.
Това изненадва дори обикновения човек у нас, камо ли как изумява външния наблюдател. Все пак любимата тема на чуждестранната преса е да представят всичко свързано с нашата страна като нещо подобно на казарма, с тотален контрол над всичко.
Животът в Русия, оказва се, е много по-интересен и многостранен – споразумението, което беше обявено за едно от най-важните, отне почти пет години, а други подобни проекти не се изпълняват много по-бързо.
Кое е толкова важното в това споразумение за двустранните отношения?
Важно
Най-важното е намаляването на митата върху почти целия списък от продуктови гами (над 10 хиляди артикула) до минимални стойности. Преди това, съгласно временно споразумение, 360 позиции от Иран и 502 от ЕАИС попадаха в преференциалната категория.
Сега можете да срещнете мнението, че митата са практически нулирани от високи стойности. По отношение на Иран те дори цитират проценти о т 30%. Това не е съвсем вярно.
По време на временното споразумение Иран вече намали ставките си за внос от 24% на 12% и от 18% на 13% за селскостопански и промишлени стоки, ЕАИС – съответно от 10% на 4% и от 7% на 3%.
Текущите ставки след влизането в сила на постоянното споразумение през март ще бъдат средно до 0,8% за иранския износ и средно до 4,5% за износа от ЕАИС.
Исторически сравнително високият лихвен процент на Иран не трябва да предизвиква безпокойство поради изключителната слабост на иранската валута и относително ниската сигурност на вътрешния пазар за износ.
Защо Иран трябва допълнително да намали митата и донякъде защитните тарифи?
Реекспорт, който ще позволи, използвайки канали, разработени през годините в Близкия изток, Пакистан и дори Афганистан, да препродава стоки, като получава обратно не само печалби, но и много долари.
При Х. Роухани на посоката „от север” се отдаваше много по-малко значение, отколкото при сегашното ръководство, което отдавна е готово да използва целия капацитет на търговските си канали до пълния им капацитет.
Също така сегашното ръководство в Техеран не крие, че планира да увеличи максимално износа за Русия, за което от няколко години инвестира в нашата инфраструктура.
От гледна точка на ЕАИС въпросът за митата, които след временното споразумение бяха критични само в конкретни случаи, вече не е важен.
Тук по-важен е въпросът с документалното осигуряване на доставките. Сключеният договор по същество уеднаквява техническата съпътстваща документация. И това са стандартите и допустимите отклонения за всички артикули на продукта.
Няма съмнение, че ведомствата са свършили много помирителна работа в тази област, особено след като тя беше координирана и чрез ЕАИС.
Друго е, че ако отделим време от момента, в който ние самите обявихме иранската посока за една от приоритетите, повече вече минаха десет години.
Съдейки по текущите оценки на Евразийската комисия, обещаващият оборот днес се оценява на 17-20 милиарда долара за пет години.
Това не означава, че подобни оценки са нереалистични, а напротив. Друго нещо е, че дори достигането на тези цифри от сегашните (песимистите оценяват текущия оборот на 3,7 милиарда, оптимистите – около 5 милиарда) все още ще изисква работа.
Както вече беше обсъдено в една от предишните статии, руският износ по отношение на Иран има основния потенциал чрез среден бизнес, на който все още трябва да се даде възможност да получи оборотен капитал.
Но това всъщност не е достатъчно. За да получите пълна възвръщаемост, ще е необходимо да координирате работата с иранците по такъв начин, че те да позволят на някои руски износители да споделят работата си в своите канали в Близкия изток.
Това е необичайна ситуация за руските компании и не е най-желаната за иранските. Но максимизирането на работата ще бъде възможно само по този начин и е трудно да се каже все още колко прогресивно нашите държавни институции ще бъдат готови да действат и да помагат.
Досега преди срещата иранците се възмущаваха в пресата, че руските структури не са склонни да „помогнат“ за растежа на търговията.
Такива пасажи също трябва да се третират с известна предпазливост и внимание.
Първо, ясно е, че иранците трябва да подчертаят желанията си, преди да подпишат споразумението за свободна търговия, и второ, иранците, работещи на нашия вътрешен пазар за доставки, често оказват натиск върху цените върху местните оператори.
И ние трябва да бъдем внимателни, защото всъщност на нашите доставчици често им липсва едно, после друго, трето, и най-важното, оборотен капитал и достатъчно инструменти за гаранции и покритие на транзакции, като например формуляри за акредитив.
И това е точно това, което се намира на върха, а отдолу все още има цял айсберг от въпроси, чак до това как да наемете представители, как да получите акредитация и така нататък, и така нататък.
При добра ситуация нова компания трябва да отдели най-малко две години за разработване на такъв маршрут. И това е, ако отново нашите мениджъри позволят на бизнеса да получи достъп до оборотен капитал и финансови инструменти.
Иначе всичко ще свърши с това, че нашите ще транспортират стоки до пристанището на минимални цени и по същество ще ги продават на вътрешния ни пазар.
Като цяло това споразумение без съмнение е стратегически важно, необходимо и за двете страни, но те все пак ще трябва да могат да го управляват правилно от наша страна. Няма съмнение, че иранците го използват за себе си по този начин, но въпросите тук са предимно към нас самите.
По принцип в Русия още отгоре много ясно се очертава линията на южното направление, но това се прави от доста време и винаги нещо явно и косвено пречи на иранското направление.
Какво пречи?
В тази връзка следният факт изглеждаше изненадващ. На 23 декември иранското външно министерство извика руския шарже д’афер, за да изрази силен протест „във връзка с многократната подкрепа на Москва за необоснованите твърдения, направени в изявлението, публикувано на 6-та конференция на Форума за арабско-руско сътрудничество в Мароко. “
„По време на срещата помощник-генералният директор на отдела за Персийския залив на иранското външно министерство напомни на руския дипломат за необходимостта от зачитане на суверенитета и териториалната цялост на страните като признат и основен принцип на отношенията между народите по света.
(Официален уебсайт на иранското външно министерство).
За последните шест месеца това е второто обаждане от руски дипломатически представител до иранското външно министерство относно позицията по отношение на трите острова в Персийския залив.
Както вече беше обсъдено подробно в един от предишните материали („Защо Иран беше толкова възмутен от срещата на върха, проведена в Москва с арабските страни“), темата за спорните острови (Б. Томб, М. Томб, Абу Муса) остава не само остър, но и много гръмък за двустранните отношения.
Приблизителен аналог на проблема от руска гледна точка е въпросът за собствеността върху Курилските острови. Да си представим, че Техеран официално участва в конференция, в резултат на което една от резолюциите включва теза за най-малкото спорен характер на островите, ще се използват фрази като „Северни територии“ и т.н.
Шумът, който ще се вдигне у нас след това, е приблизително половината от обществения резонанс, който темата за островите предизвиква в Иран.
В този случай, очевидно, няма нужда да пишем отново за историческия фон на териториалния спор между ОАЕ и Иран, за да не дублираме миналия юлски материал, но има смисъл да разгледаме ситуацията в контекста на отношенията между Русия и страните от региона. Защото първият, най-прост, но и най-логичен въпрос, който възниква тук е: защо?
Миналият път възникна скандал след резултатите от министерска среща между Русия и ССАПЗ (Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив). Съветът включва Оман, Саудитска Арабия, ОАЕ Катар, Бахрейн и Кувейт.
Този път възникна в резултат на среща в Маракеш (Мароко). Форматът РАФС е свързан с работата на такива платформи като Арабската лига (Арабската лига) и обхваща проблемите на целия Близък изток, а окончателната резолюция формира консолидирана позиция за палестинската трагедия и за Либия, Сирия, Сомалия, Судан , Йемен, корабоплаване и ядрена енергия.
Коя точка разгневи толкова много иранците за пореден път?
Това е параграф 45 от резолюцията, където страните:
„Се позовават на съвместното изявление, прието на 7 юли 2023 г. след срещата на стратегическия диалог Русия-ССЗ. Потвърждаваме отново подкрепата за всички мирни усилия, включително инициативи и стъпки за постигане на мирно уреждане на спора за трите острова – Голям Тънб, Малък Тънб и Абу Муса – в съответствие с принципите на международното право и Устава на ООН, включително чрез двустранни преговори или обжалване пред Международния съд на ООН, ако страните решат така.“
Този текст не оставя никакво съмнение, че Русия, подписвайки тази формулировка, признава спорния характер на островите, което вече е своеобразно табу за Техеран. Подобен характер по горния въпрос обаче по отношение на Курилските острови би бил също толкова табу за нас самите.
Възможно ли е, когато се работи върху платформите на ССАГПЗ или Арабската лига, да се заобиколят въпросите за островите, като се има предвид фактът, че граничните въпроси винаги са били и продължават да формират значителна част от дневния ред?
Не, не може. Следователно проблемът е във формулировката. Освен това всяка такава резолюция предвижда система от резерви и бележки под линия към индивидуалната позиция на конкретна страна.
Например, Ирак не може просто да подпише такива резолюции без такива резерви, тъй като те отмениха закона от 1969 г., забраняващ нормализиране на отношенията с Израел, само за да прокарат нов през 2022 г., още по-строг. И в настоящата резолюция от Багдад има такава клауза.
Тоест Русия като цяло би могла да направи индивидуална резерва, като предложи нещо свое, дори и да не е включено в общия текст, но по този начин много въпроси от страна на Иран ще бъдат премахнати.
Би било странно, ако участниците във форума не осъзнават, че Техеран и Москва имат много близки отношения по широк кръг проблеми и Москва има право на „особено мнение“.
Всичко това изглежда още по-изненадващо, тъй като нашата дипломатическа школа исторически е усъвършенствала уменията си в подобни формулировки. Това обаче не беше направено.
Оказва се, че преди подписването на договора на 25 декември нашите в Мароко въвеждат толкова болезнени за Иран формулировки, но какво от това? Затрудняване на работата по зоната за свободна търговия?
Да покажем, че не зависим от нищо и сме наистина многовекторни? С надеждата, че Техеран ще получи споразумение и арабите ще получат формулировка, че едното ще балансира другото?
Тук помощник на държавния глава М. Орешкин заявява:
„Русия се превърна в най-голямата икономика в Европа, вече диша в гърба на Япония в надпреварата за четвърто място в света, а икономиките на САЩ и ЕС губят своята роля и значение.“
Възможно ли е наистина най-голямата (!) икономика в Европа да не постигне „свое особено мнение“?
Многовекторност
Многовекторността, очевидно, трябва да се научи от А. Лукашенко, който призна, че Крим е „де факто руски“ осем години след като стана руски де юре.
Когато е необходимо, имаме всички големи многовекторни бизнеси по отношение на Крим – Сбербанк, мобилни оператори, всички многовекторни – Казахстан, Армения, Таджикистан, но руското външно министерство „не знае как да играе това“.
Н. Пашинян не искаше да лети за срещата на върха на ОНД, но летеше, защото до голяма степен зависи от Иран, а там в Санкт Петербург се решава въпросът за ССТ на ЕАИС с Иран. Така че всъщност Н. Пашинян пристигна, очевидно, главно с мисълта за Иран. Армения е участник (засега ЕАИС).
В същото време той все още имаше, честно казано, дързостта да заяви, че „ЕАИС е икономическо обединение, което не трябва да има политически, да не говорим за геополитически дневен ред“.
Това не е детска градина, това дори не е сарказъм, а прилича на откровена подигравка. Освен това по отношение на страната и икономическия формат, на който се крепи цялата икономика на Армения.
Тоест всички играят многовекторно, открито, а някои са на ръба на фаул. И е странно, че на този фон ние не поискахме резерва от арабите в един от въпросите.
Никой не казва, че дневният ред в рамките на Арабската лига не изисква повишено внимание в момента – изисква, но мащабите на Русия са посочени като такива, че ние не трябва да искаме резерви, а просто да ги декларираме.
Като цяло, всичко по отношение на настроенията на „най-високото ниво“ по отношение на работата с глобалния Юг като цяло и с Иран в частност е много трудно.
В този аспект имаме нещо като късна Византия, когато всичко е много трудно наоколо и вътре, но елитни групи живеят свой собствен живот, разяждайки външнополитически цели и разпределени ресурси в собствените си интереси. Така че в тази област ни чака много трудна работа.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
