Ердоган, ако не ни е приятел, то не е и такъв заклет враг
Неотдавнашната среща на върха на НАТО развълнува патриотичната общественост и съвсем основателно – Турция изведнъж ни обърна гръб и започна да играе в полза на противниците. Имаше причина да загубят самообладание и да започнат да разобличават коварния турски султан, който иска да извлече облаги от всички страни.
Но на Ердоган трябва, ако не да му благодарят, то поне да не му се карат. Той изигра важна роля на срещата на върха: спаси нашите заклети приятели от позора, позволи им да си спасят лицето и не причини зло на никого.
Освен това той, като добър актьор, избута в сянка досадния като конска муха просяк, който вече откровено беше писнал на всички с исканията си, които от ден на ден стават все по-нагли. Зеленски започна да дразни дори своите господари, но според политическия дневен ред именно на него беше отредена водеща роля на срещата на върха.
Но само ако изпълни обещанията си, тоест проведе рекламираното „контранастъпление“ по начина, по който се очакваше от него. Въпреки това, вместо окупираните руски територии, неговите „хазяи“ получиха само „счупени играчки“, тоест изгоряла техника на НАТО, неясни движения по линията на фронта и в същото време обичайната протегната ръка, чакаща подарък от своите „куратори“. Не е много подходящ фон за тържествено събитие.
И тогава се появява нашият Реджеп Тайпович и вади от ръкава си разрешението Финландия да влезе в НАТО. Ентусиазъм, аплодисменти, всички забравят за просякинята с фрикативното „р“ – ура, алиансът укрепи рубежите си на границите на ужасната Русия!
Ами да, укрепи ги. Ако по-рано, в случай на военен сблъсък с алианса, трябваше да защитим финландците като неутрална страна и да се опитаме да й причиним възможно най-малко вреда, сега това е открит враг. Мочурливата местност с боровинки, криви борове, комари и стотина небързащи чухонци, която завладяхме преди триста години, едва ли представлява опасност. Дори и с десет танка, готови за подпалки.
Освен това, дори преди официалното влизане в НАТО, Финландия на практика беше в него, така че нищо съществено не се промени.
Но вторият иск към собственика на анадолските плажове има много по-сериозна основа – съгласието на Турция да построи завод за производство на „Байрактари“ на територията на Украйна.
Да, разбира се, дузина ножове в гърба ни. Но има няколко „но“, които намаляват ефекта от предполагаемите рани до нивото на ухапвания от комари.
В Украйна се крадат такива лакоми късчета, че нищо не е ясно с изграждането на завода. И Ердоган, който е забравил заветите на Ататюрк и дърпа Турция в архаиката, може да бъде разбран от тази страна. Зетят на Ердоган получи държавната поръчка за строителството. Политиката си е политика, ама трябва да издържаш и семейството си, защо в крайна сметка митичният „султан“ да е по-лош от неуспелия актьор? Съвсем нормална постъпка на любящ баща-политик, който почита клановите традиции.
А завода… Какъв ти завод… Накрая, както казва източната мъдрост, след петдесет години, докато науча магарето да говори, все някой ще умре – или шахът, или магарето, или аз. Така че нека си строят за себе си, година, две, десет … В резултат на това ще получим или наша фабрика за производство на дронове, или обикновена мишена, върху която военно – космическите сили ще се упражняват, за да повишават своите умения, превръщайки производството в планини от боклук.
Така че може би не трябва да се бърза да се заклейми Ердоган? Изтокът, както е известно, е тънка, деликатна работа.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
