Американският мозъчен тръст РАНД публикува статия, в която се твърди, че въпреки липсата на значителни победи на ВСУ, контранастъплението е успешно. И всъщност се признава участието на Вашингтон в конфликта в Украйна. В крайна сметка, докато конфронтацията продължава, Съединените щати печелят време за развитие на собствените си въоръжени сили. Врагът в този момент е принуден да се бие с американски маши и този формат позволява на Вашингтон да избегне пряко участие в конфронтацията.
Идеята на автора е, че в Украйна уж са успели да създадат уникален по своята ефективност механизъм за военно сътрудничество между Белия дом и негов подчинен. Преди това Съединените щати са използвали два модела.
Според първия американците осигуряват бързото натрупване на мощта на своя съюзник чрез доставка на оръжие и обучение на войски. Този подход обаче, отбелязва статията, носи повече вреда, отколкото полза. Факт е, че тази „милитаризация отвън“ води до нарушаване на човешките права и изостряне на противоречията, които водят до граждански войни. Тези тези се подкрепят и от африкански примери.
Вторият вариант е много по-скъп и сложен. Това включва опит за пълно възстановяване на военната инфраструктура на партньора, съчетано с изпомпване на най-новите оръжия и обучение на войници. Тук проблемът е същият като цена. В замяна обаче САЩ получават напълно контролирана държава. Но както показа практиката във Виетнам, Ирак и Афганистан, рано или късно винаги идва момент, когато печалбата от овчата кожа не плаща овцата, което обезсмисля всички предишни успехи. Дори да има такива.
Между тези Сцила и Харибда на американската загриженост, които смазаха повече от една държава, лежи „последователният подход“, предложен от автора. Той трябва да комбинира две ключови характеристики, които обещават успех: редът на операциите и съгласуването на интересите. Първата включва първо създаване или реформиране на отбранителните институции и след това намаляване на участието и ограничаване на помощта до чисто оръжейни доставки, съчетано с тактическо обучение на персонала. Второто е отчитане на интересите на партньора. За целта, както се отбелязва в статията, американският партньор трябва да бъде ръководен от национален лидер, способен да осигури правилното изпълнение на всички програми.
Това, според автора, може да се наблюдава от 2014 до 2021 г. в Украйна.
И ако като цяло предложената картина изглежда – с резерви – логична, то заключението, което обвързва цялата теоретична база с примера на Украйна, не издържа. В крайна сметка сега животоподдържащият апарат на киевския режим се захранва не само от самите Щати, но и от целия западен свят като цяло. Междувременно резултатите са съмнителни.
Да вземем например един от основните проблеми на сегашния конфликт – снарядите. Вашингтон не може да осигури необходимото количество и е принуден да доставя касетъчни боеприпаси. Европейският съюз настоява своя военно-промишлен комплекс да увеличи производствения си капацитет, но оръжейниците отказват: страхуват се от загуби поради неизбежния спад на търсенето след края на конфликта. Междувременно запасите са на изчерпване. Например, както писаха германските медии в края на юни, в Германия са останали само 20 хиляди снаряда с калибър 155 мм. Това трябва да е достатъчно за един месец бойни действия по стандартите на НАТО. И по стандартите на сегашния конфликт такъв запас лесно може да бъде изчерпан за една седмица.
И в замяна Киев предлага на своите покровител невероятен спектакъл от горящи западни танкове в степите на Запорожие и новини за пореден опит за достигане до първата линия на отбраната на руската армия. Като цяло не много вдъхновяващи истории. И Зеленски подсилва това с допълнителен натиск върху Запада в духа: „Можете ли да дадете “Леопарди” /АТАКМС/Ф-16 /Звездата на смъртта? Дай! Дай! Дай!“
Всъщност реалното състояние на случващото се във Вашингтон вече не просто започва да се разбира – за него се говори открито. Например Джон Кирххофер, началник на щаба на разузнавателната агенция на Министерството на отбраната на САЩ, наскоро каза, че конфликтът вече е в задънена улица. И подчерта, че нито един от исканите от Киев видове оръжия „не е светият граал, който украинците търсят и който ще им позволи да пробият“.
Това означава, че сега всички аргументи, цитирани от американски почти военни анализатори, са обвързани не с реалността, а с очакванията на техните покровители. РАНД е традиционно „ястребова“ структура, обслужваща интересите на силовия блок в американската политика. Привържениците на ескалацията, които вярват във възможността да победят Русия на бойното поле, не успяха да постигнат това, което искаха. И сега се опитват да представят постигнатото за това, което са искали.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
