За начало – крилатата ракета е сама по себе си уникално и много сложно изделие, в което са реализирани много наистина напредничави и оригинални технически решения.
Не искам да навлизам в дебри в тази статия, но ракетата, летяща по въведени координати и профила на релефа самостоятелно, от време на време сканирайки местността за отклонения, ракетата летяща в хоризонтален, а не балистически полет, на пределно ниска височина на хиляди километри – това наистина е много сложно изделие.
Това е опасно за ПВО и ефективно оръжие, затова да се говори с пренебрежение за „Томахавките“ като за нещо „древно и ръждясало“ е крайно неразумно.
И въпреки всичко наоколо като ято тръгнаха съобщения за това, че „Томахавките“ по принцип са нещо ръждиво и древно.
Първите съобщения тръгнаха от не много умни диванни експерти след пуска на нашите „Калибри“, а след това, след миналогодишния удар по авиобазата Шайрат и от прозападните писачи.
Причината е разбираема – ударът беше явен провал.
Но въпреки всичко, прозападните средства за масова информация постоянно подчертаваха, че на въоръжение в САЩ има най-нови модификации на „Томахавки“, които не са по силите на нашите най-нови системи на ПВО и особено на РЕБ (изпреварвайки – за РЕБ Томахавката действително не е най-вкусния клиент).
И ето, след определени колебания САЩ нанасят удар с „Томахавки“ по Сирия.
А сега малко свидетелства. По (канал – бел.пр.) Русия 24 върви интервю с командира на разчета на ЗРК „Бук-М2“ (там е характерна антена) от авиобазата Думейр, ударът по която е бил изцяло отразен от силите на ПВО. Той доста точно описа как са се случили събитията, това не е актьор, това е реален ПВО-шник.
В мой преразказ: „Първата ракета беше на разстояние 12 км, последната – на 26. Защо така? Нима те не би трябвало да се появят по ред на екрана на максимална отдалеченост на откриване? За РЛС откриването това действително е справедливо, а на екрана на пуска, получаващ ЦП от АСУ по данни на същата тази РЛС се именно така – ЗРК включва средствата за насочване в най-последния момент, непосредствено преди влизането в зоната на поражение.
В дадения случай те осъзнато са дали на първата ракета да мине в дълбочина на зоната на поражение (най-вероятно, но може и да не е така) за минимализация на времето на излъчване. И още. Всички са били сигурни, че средствата на откриване ще работят безотказно и точно. ЦП (целеполагането) ще дадат както трябва. Което като че ли намеква….. 🙂
По-нататък. „Ракетите генерираха множество лъжливи цели, но аз трябваше да предам на пуска само реалните. Машината всичко направи сама, на мен ми остана само да натисна копчето“ – действително „Бук“ доста лесно прави селекция на лъжливите цели и, нещо повече, умее да отделя най-опасните и да го обстрелва в автоматичен режим.
Но тук аз бих обърнал повече внимание на „ракетите генерираха множество лъжливи цели“.
Крилатата ракета може да носи изстрелвани капани по принцип, не зная има ли ги на „Томахавките“ или не, мисля, че едва ли, но всички тези капани това са т.нар. „пасивни смущения“, които се изстрелват вече след откриването на пуска по теб.
Тук командирът казва, че ракетите вече са били генерирали множество лъжливци.
Разбира се, че при превода, при арабите си имат свои понятия, но така говорят обикновено за „активните“ смущения.
А сега черешката на тортата – активните смущения във вид на генериране на лъжливи цели (има още други видове смущения в приемната част, например, призвани да покрият целия екран с блясъци) могат да показват само най-новите модификации на ракетите.
Да, идеята витаеше във въздуха отдавна, но се реализира съвсем от скоро.
Помните ли, Тръмп обеща стотици най-нови умни ракети? За които в Пентагона говорят, че те по принцип е невъзможно да бъдат свалени?
Така че – Тръмп изпълни обещанието си. В удара действително са участвали най-новите модификации.
С това може да се обясни и забавянето при нанасянето на удара – след твърдото обещание на Русия да се намеси, в Пентагона стигнаха до разбирането, че старите модификации ще бъдат пуснати напразно и няма да предизвикат нищо друго, освен смях.
Вариантите са два. Първият е да се откажат от удара. Вторият – да се опитат да ударят с най-новите, но това е риск, за разлика от троловете на Държавния департамент от типа на местната Овца, в Пентагона прекрасно са разбирали, с какво могат да се сблъскат и какви са възможностите на средствата на ПВО.
Най-вероятно ястребите са натиснали за втория вариант. И ………………. резултатът се оказал просто шокиращ…………..
А по-натък тръгна банална истерия. Заявлението на Пентагона за това, че нито една ракета не е била свалена се опровергава лесно с кадрите от транслацията на въздушния бой, където се вижда както наземните избухвания на атакуващите ракети, така и взривовете във въздуха от прехващането. И единственото обяснение на тази глупава истерия и прибързаните неумни оправдания се заключава именно в шока от това, че широко рекламираните „най-нови умни“, способни уж да разкъсат всяка ПВО ракети се оказаха много ефективно ликвидирани от не най-съвършената ПВО на Сирия.
Така че не е имало никакви „стари“ (и даже старите в действителност до сега е най-сложно и много съвършено изделие, много опасно оръжие) – били са най-новите. Които се оказаха безполезни против нашите системи на ПВО. Така някак си.
