„Никога не забравяй защо си започнал и ще успееш да осъществиш своята мисия”, заяви президентът Си Дзинпин в своя доклад по време на 19-ия Конгрес на Комунистическата партия миналия октомври. Това изказване отекна в момент, в който Китай, а и не само той, е изправен пред огромни предизвикателства и несигурност. Успехът на реформата в Китай и отварянето му за света утвърждава неговия неповторим синкретичен политико-икономически модел – „социализъм с китайски характеристики”. Си неколкократно заяви, че придържането към тази линия, с няколко фини корекции, е най-доброто за защитата на интересите на Китай. Силната политическа воля, последователността и ефикасността, произтичащи от еднопартийното управление, гарантират бързото и устойчиво изпълнение на дългосрочните планове и реформи, макар да имат зловредно влияние върху плурализма и демокрацията.
Макар че докладът като цяло е предназначен за вътрешна употреба, той до голяма степен отразява визията на Китай за по-сериозна роля в глобален мащаб, която той планира да играе. Това се илюстрира най-добре от убеждението на Си, че силната дипломацията на страната „има за цел да подпомогне развитието на нов тип международни отношения и да изгради общност, която се стреми към общо бъдеще за човечеството”. Какво означава този нов слоган за Китай и за света?
Пътят към лидерството е пътят на независимите решения
Си се проявява като най-ревностния китайски лидер след Дън Сяопин, отхвърляйки старата мантра, гласяща: „Не показвай своята сила, изчакай благоприятния момент”. Неговите ключови инициативи, по-специално инициативата „Един пояс, един път”, Фондът за Пътя на коприната и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, демонстрират нарастващите възможности на Китай да предоставя обществени блага. Неговата подкрепа за многополюсните международни организации БРИКС, Г-20, Шанхайската организация за сътрудничество и Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия показва готовност да бъдат приети новите регионални или глобални очертания на икономиката и сигурността.
Докато Китай си извоюва благоволението на останалите страни с постоянния напредък в инвестиционните си проекти, САЩ все повече се отчуждават от съюзниците и приятелите си заради реториката и действията си. Това може да проправи път за осъществяването на амбициите на Китай, но няма да стане лесно, въпреки променящата се геополитическа динамика. До известна степен начинът, по който говори Тръмп показва, че интересите на американския народ и икономиката на страната са били погазени от предишни лидери с техните амбиции за глобално превъзходство на САЩ. Китай може да си вземе поука от това.
Си очерта амбициозна цел за Китай, а именно страната да се превърне в световен лидер до 2050 г., но тепърва ще видим дали условията ще позволят страната да претърпи такава трансформация. Друг е въпросът дали Китай може да събере достатъчен ресурс, необходим за поддържане на лидерството в световен мащаб. Важно е да се запитаме дали Китай е готов да направи това, на каква цена и дали може да извърви този път за толкова кратно време.
На една плоскост ли стоят мечтите на различните страни?
Докладът на Си бе пропит с успокояващи слова за това как Китай възприема ролята си сред останалите държави. В него се твърди, че китайската мечта е тясно свързана с амбициите на други страни. В документа се казва още, че запазването на световния мир и насърчаването на общо развитие представляват една от историческите задачи на Китай. Трябва да се обърне внимание и на ангажимента на Китай да увеличи помощта за най-слабо развитите страни, да помогне за намаляване на различията в развитието между Севера и Юга и да подкрепи многостранните търговски отношения. Китай призовава за реформиране на Организацията на обединените нации като система за глобално управление, за да се даде по-голяма гласност на развиващите се страни. Като най-голямата развиваща се страна в света, Китай е в добра позиция да защити каузата на Глобалния Юг. Но дали Китай ще продължи да популяризира проблемите на Юга, или ще залитне към Севера, имайки предвид, че е втората по големина икономика в света, която има огромен потенциал и желание да стане първа?
Инициативата на Китай „Един пояс, един път” може да спомогне за разгръщането на глобализацията, като се има предвид визията за политика на сближаване, за създаване на инфраструктура, развиване на търговията и връзките между хората. Националната политика по отваряне на Китай към останалите страни и поривът към развитие се приема добре. Но въпреки че частният сектор има сериозни позиции, икономиката на Китай продължава да бъде доминирана от държавни дружества, а индустриалното планиране на страната запазва своето влияние. Тръмп се оплака от това през ноември 2017 г. в реч на срещата за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) в Дананг, Виетнам. Държавните дружества са на първа линия що се отнася до китайската политика „за излизане навън”. Те са заети с това да реализират в чужбина проектите в рамките на „Един пояс, един път”. Държавните предприятия правят инвестиции в политически нестабилни страни, което противоречи на опита да бъдат задължени да вземат по-стабилни решения за бизнеса. Това показва, че политическите аргументи стоят над съображенията, свързани с пазара. Това е добре за бедните страни и тези, които се възстановяват след конфликт и имат лоши шансове за привличане на чуждестранен капитал, но увеличава възможността Китай да задлъжнее. Това може да принуди Пекин да предприеме мерки за намаляване на разходите и възстановяване на инвестициите, което може да предизвика нежелани реакции от страна на приемащите държави.
Целите са също толкова важни, колкото и крайните резултати
В доклада на Си бе споменат и стремежът на Китай да бъде глобален лидер в иновациите, но Китай трябва да разбере, че начинът, по който ще постигне този връх, също е от значение. Поради тази причина принципът да се прави всичко на всяка цена трябва да бъде загърбен. Пекин трябва да даде гаранции, че неговите компании, в това число и държавните предприятия, ще спазват законите за интелектуална собственост, правилата за лоялна конкуренция и ще се въздържат от принуждаването на чуждестранните фирми да издават технологични и други търговски тайни в замяна на достъп до техния пазар. Участието на китайските фирми в нелоялни конкурентни практики и предимството, което имат заради държавната подкрепа, създават неблагоприятен климат за поглъщания и придобиване на фирми от страна на Китай. За да има реципрочно отношение към всички, трябва да се играе според установените правила.
Признанието на Пекин, че никоя страна не може сама да отговори на предизвикателствата, които отправя човечеството, показва интереса на китайското правителство към сътрудничество с други страни, особено при справянето с нетрадиционни предизвикателства като тероризма, пандемиите и изменението на климата. Китай призовава за създаването на партньорства вместо на съюзи и за прекратяване на говоренето за нова Студена война, тъй като в такива случаи съюзите обикновено се прицелват срещу трета страна. Външната политика на Китай и ангажиментът за ненамеса във вътрешните работи на други страни предполагат, че страната няма да участва в промяна на режими, независимо под какъв претекст. Дали обаче тази позиция няма да се промени?
Официалното обещание да не се стреми към хегемония или да се ангажира с експанзия е прието добре, но докладите за постоянния напредък при изкуственото изграждане на острови в Южнокитайско море продължават да предизвикват тревога в приморския район. Достъпът до пазара, изходящите инвестиции и туризмът се превръщат в част от икономическите инструменти на Китай, които могат да окажат влияние върху външната политика на други страни. Необходимостта от енергия, суровини, технологии и пазари глобализира икономическите интереси на Китай. До каква степен Пекин ще ги защити?
Най-общо казано, докладът на 19-ия конгрес очертава обещаващи възможности за Китай, който ще играе все по-голяма конструктивна и позитивна роля в света. Въпреки това той ще се изправи пред някои предизвикателства, а мотивите зад неговите усилия винаги ще бъдат подлагани на проверка.
