Посткоронавирусният световен ред (анализ на реалиста)

В навечерието на бедствието Ситуацията с пандемията на коронавируса в Русия постепенно ескалира и става наистина критична – не само от санитарно-техническата, но и от политическата и икономическата гледна точка. Все по-често се чуват панически гласове, катастрофални прогнози се умножават и вниманието на хората и доверието към тях бързо нарастват, след като започват да усещат и постепенно да осъзнават особеностите на карантината.
Все по-често се очертават сценарии на политическа катастрофа поради неспособността на руския режим да се справи с предизвикателството на пандемията. Някои характеристики на поведението на властите – както върховни, правителствени, така и регионални – предизвикват (справедливо) изблик на възмущение. Съвсем очевидно е, че Путин изпуска ситуацията (ако вече не я е изпуснал), като направи няколко значителни грешки на входа на карантината, които биха могли да станат фатални. Премиерът Мишустин, като включи в държавната система за поддръжка бизнеса, който е близо до него (например букмейкърите), се зачеркна сам от играта като техническа дреболия, а кметът Собянин, стартирайки като силен регионален лидер, направи непоправима грешка с епидемиологично необосновани проверки на входовете в метрото, които комбинираха с прословутата плочка и предложението в навечерието на пандемия за значително намаляване на медицинската индустрия доведе до подкопаване доверието на всички граждани в него. Други губернатори и представители на регионалните власти действат с различна степен на ефективност, но все по-често усещат, че са изоставени от федералния център и трябва да реагират на постепенно озверяващото население. Не е обявен пълен режим на извънредни ситуации, въпреки че много процеси са внедрени извън нормалното правно поле. Икономическите власти (около Набиулина) в началото се опитваха по някакъв начин да коментират ситуацията, отстъпиха, тъй като всяко изявление оттук нататък може само да влоши ситуацията, която се превърна в експлозивна. Цялостната картина бързо се приближава към времето на разпада на СССР, когато Горбачов и ЦК на КПСС за момент загубиха контрол над страната. Путин в бункера е почти Горбачов във Форос. Всъщност и тогава правителството издаде само един звук: „всичко е под контрол, това са технически затруднения“. След кратко време страната я нямаше. Ако отговорът на предизвикателството срещу пандемията е такъв, какъвто е сега, подобна заплаха ще стане доста актуална за Руската федерация.
В такава ситуация обаче човек трябва, ако е възможно, да се въздържа от екстремни емоции и паника и да се опитва да поддържа яснотата на мисълта. Важно е да мислите за положителни сценарии, да не се опитвате да хипнотизирате реалността и смело да гледате в очите на предстояща катастрофа.
Геополитиката на коронавируса: кой ще рухне пръв?
Първото нещо, което трябва да се вземе предвид: този път Русия не е сама в кризата (както беше по времето на разпадането на СССР), а всички останали държави са в същото положение. Днес сривът не е само един от полюсите на биполярния свят (както тогава), а цялата система на глобалния либерално-капиталистически световен ред се руши. А Западът – САЩ и ЕС – ще бъде засегнат в най-голяма степен. Да, руските власти се държаха не по-добре от западните в борбата срещу пандемията, но в същото време и не особено по-зле. Работата е там, че те реагираха по същия начин като Запада – постоянно се колебаят между Извънреден режим и поддържане на статуквото – в икономиката, политиката, правните настройки на стандартния ход на живота в демократичното общество. Само Англия на първия етап, Швеция и Беларус (колкото и да е странно) се придържаха и се придържат към стратегията за игнориране на пандемията, докато всички останали – включително Тръмп – се колебаят. Колебае се и Путин, както и руското правителство като цяло. Преминава от строги ограничителни мерки (карантина, изолация и т.н.) до частично връщане към нормалното състояние, като всяко колебание води до нови ексцесии: твърдите мерки провокират яростта на гражданското общество, което се чувства в неравностойно положение политически, икономически и психологически, а отслабването на карантинните или неумелите ограничителни мерки от страна на властите водят до нови огнища на болестта, нови жертви, нови недоволни. В същото време вирусът покосява работници в стратегически райони на държавата – армията, управлението на стратегическите видове отбранителни и системообразуващи индустрии. Особено критично е разпространението му сред лекари, военни и членове на правителството, което парализира живота на държавата и обществото. И това не е само в Русия (този процес тепърва започва тук), но навсякъде и – което е особено важно – на Запад.
В такава ситуация кризата става глобална. Но тъй като законите на геополитиката не са отменени и конфронтацията на глобалните макрорегиони продължава дори при такива екстремни условия (и освен това се изостря само поради принудително затваряне), времето на разпадане е от ключово значение. От геополитическа гледна точка основният въпрос излиза на преден план: кой ще се срине пръв? Тъй като не става въпрос за краха на една от две или повече системи, а за краха на целия либерално-капиталистически ред, който се оказа несъстоятелен в конфронтацията с глобалната пандемия, никой няма шанс да остане настрана. Дори Китай, с цялата си сила и автономия, е изградил своята история на успеха върху участието в глобализацията, макар и при китайски условия и като отчита собствените си ползи. Сривът на глобалния световен ред ще му нанесе непоправим удар. Цялата архитектура на бъдещия посткоронавирусен свят обаче зависи от това кой ще падне първи.
Изчакайте до зори …
Ако ситуацията достигне критична точка по-рано от другите на Запад и в САЩ започне гражданска война, а ЕС най-накрая се разпадне, тогава сценарият ще бъде такъв. Би било логично, ако либералният капитализъм падне точно в своя център, а не в периферията си. В този случай краят на Запада и неговото потъване в бездната на хаоса ще доведе до крах на либералните капиталистически режими и структури в други части на света – включително в Русия. Но тук точно тази последователност е важна. Ако Западът се срине пръв, останалите потенциални полюси на многополюсния свят ще имат – доста ограничен във времето – шанс бързо да се реорганизират по нов начин, например, като се впуснат в релсите на националната военна диктатура от социалистически тип. Това вече няма да бъдат демокрация, пазарна икономика, граждански права, отворено общество или буржоазен парламентаризъм. Това е всичко. Но поне ще бъде възможно да се спаси държавата. С други думи, ако Западът първо се срине, след това буржоазната демокрация и капитализмът ще рухнат след него навсякъде – и в Русия, с всички последствия за сегашния елит. Но в същото време ще имаме време за бърза маневра за обръщане към социалистическата и национална етатистка диктатура от военен тип, към която има примери в нашата история. Това ще бъде шок и удар, но държавата и обществото, както и централната власт, могат да издържат. Изобщо не е сигурно, че това ще бъде прекрасно общество – най-вероятно никак няма да е красиво. Но то ще ни спаси от пълен ад и разпад.
Нещата обаче могат да се окажат по различен начин. Ако Русия се срине първо и това не може да бъде изключено поради доста катастрофалното поведение на властите от началото на епидемията (предишните стратегически грешки, които предизвикаха тези неуспехи, трябва да бъдат обсъдени отделно), тогава Западът ще може да разшири съществуването си до известна степен извън границите на епидемията. В съзнанието на западните елити и общества основната пречка за движението на човечеството към „светло глобалистическо бъдеще“ ще се срине и дори ако това е чиста илюзия, ефектът от падането на Русия ще бъде толкова важен, че може и да свърши работа. Разбира се, обречената капиталистическа система във всеки случай няма да продължи дълго, но за известно време Западът ще може да оцелее. В края на краищата ситуацията за самия Запад се влошава от възможността за рязко отслабване на военно-стратегическия му потенциал, което е наистина опасно, когато има реален и силен противник, готов за скок. Ако няма такъв враг – включително на ниво образи (не говорим за реалния потенциал на съвременна Русия, това в някакъв смисъл е военна тайна, а Китай не представлява сериозна военна заплаха), тогава Западът ще може да преориентира вниманието си изцяло към вътрешните си проблеми без да му пука, че допуснатите грешки ще бъдат използвани като дивиденти от противоположната – макар и условна – страна.
Оттук и заключението: много в развитието на ситуацията ще зависи не от това кой по-добре се справи с пандемията (вече е очевидно, че никой наистина не може да се справи с нея), а от това кой ще падне първи и кой ще падне втори. Скоростта на краха на Запада не зависи от Русия, но – макар и относително – от това колко ще издържим самите ние.
Само военната диктатура ще спаси държавата
Сега сценарий на действия в критична за руската държава ситуация. Щом властта – и властта в извънредно положение е тази, която взема решения, поддържа трезв ум и има волята да предприема сурови действия и е готова да отговори за тях (следователно самият живот на термина власт ще бъде изяснен от самия живот) осъзнава, че военно-социалистическата диктатура е неизбежна, трябва да се приложи незабавно – колкото по-рано, толкова по-добре. Реакцията на „световната общност“ може да бъде пренебрегната, при такива условия никой няма да започне война и никой няма да контактува директно с ядрена (все още) Русия.
Държавата вкарва войски в градовете, поема отговорност за осигуряването на необходимия минимум на гражданите, като се грижи за предоставянето на медицинска помощ и опазването на реда. Бандите, грабежите, протестиращите се ликвидират в името на опазването на страната. Промишлеността се разгръща бързо и се създават селскостопански доставки. Бизнесът се отменя (временно) като явление, ефектът на правните норми се спира. Въвеждат се военни закони. Всяко посегателство върху териториалната цялост на страната от регионалните власти е радикално потиснато. Навсякъде карантината преминава според единни правила. Всеки намек за корупция или кражба се наказва незабавно и безмилостно въз основа на решение на полеви съдилища.
В медийната сфера се установяват строги патриотични канони: минимум забавление, максимум пряка патриотична пропаганда. В обществото изцяло се налага идеологията на суверенитета и традицията. В елита се издигат представители на военно-силовите ведомства, които не са затънали в корупция. Извършва се цялостно почистване на съществуващите елити.
Най-трудното ще бъде в самото начало на установяването на диктатура, тъй като ще бъде критично важно да изчакаме да падне Западът. Русия не е в състояние да ускори този процес и да го засегне по някакъв начин, но самият факт, че ще избегне изпадането в хаос, макар и с цената на изоставяне на либералната демокрация и капитализма, ще я превърне във водеща световна алтернатива. В този случай притежаването на ядрени оръжия и историческата традиция на силен суверенитет ще принудят и новите полюси да се отнасят уважително към Русия – Китай, който няма против диктатурите (сам е такава), още по-нелепо е да ни критикуват ислямските страни и всички останали. Дори на Запад явно се появява това желание да се повтори такъв път, тъй като в критична ситуация това е единственият изход. Западът ще бъде изправен пред дилема: или да направи същото като Русия, тоест да въведе национална военно-социалистическа диктатура, или да се разпадне и да се потопи в бездната на хаоса и гражданската война. Тогава Западът ще помни своята история и след като направи определени корекции, ще се върне към пътя, който не е толкова необичаен за него в политиката.
Съюз на руските селски въоръжени общини
Сега как да спасим обществото, народа? Тук е важна стратегията за максимална независимост от обичайните механизми за поддържане на живота при коронавируса. Колкото по-скоро обществото осъзнае, че няма връщане към стария живот – бизнес, безделие, хипстъри, корупция, забавление, толкова по-добре. Ерата на липса, дефицит и трудности при получаването на дори необходимия минимум вече започна и ще е за дълго . От това трябва да заключим: само самостоятелността ще спаси населението.
Тази самостоятелност има много ясни очертания –
· Изоставяне на градовете, които стават токсични в такава ситуация;
· Придвижване към земята, чиято обработка ще осигури нужния минимум за оцеляване;
· Създаване на селски общини, осигуряващи взаимна подкрепа, минимално производство и минимална самозащита;
· Завръщане към традициите и обичаите на хората в ежедневието (селски енории, домашна молитва, традиционни семейства).
От тази общност най-страстните ще се включат в новия военен социалистически елит.
Останалите в градовете трябва да бъдат включени в промишленото производство, но също така да бъдат включени в процеса на връщане към традиционните норми от живота на общността. Вместо индивидуализиран пролетариат е необходимо да се създадат работнически картели и да се предхожда смяната с колективни молитви и песнопения. Необходимо е да се възстановят нормите на православния морал, разчитайки на напълно разпространена идеология и репресивни методи.
Хората трябва да бъдат разделени в три класа:
· Свещеничество
· Армия
· Работници.
Първите са отговорни за духа, вторите за държавата, третите за производството на продукти и стоки.
Военен социализъм
Икономиката трябва да се организира по напълно нов начин. Вместо капитализма и неговите инструменти трябва да се въведат нормите на нетипичния (не догматичен) социализъм. Основата на икономиката трябва да бъде селскостопанското производство. Ако страната има достатъчно храна, за да задоволи нуждите на населението, тогава основната задача на икономиката е изпълнена – хората не умират от глад, което означава, че са живи.
Промишленото производство трябва да бъде фокусирано върху осигуряване на селскостопанска работна ръка.
Отделно трябва да се разгледа военната промишленост, където за целите на отбраната трябва да бъдат запазени специални научни, технически и индустриални клъстери със строго милитаризирана структура. За да се противопостави на потенциален противник, е необходимо да се разработят определени сегменти от индустрията – металургия, машиностроене, високи технологии, от които гражданските лица трябва да бъдат защитени, ако е възможно. Следователно има смисъл да се раздели цялата икономика на гражданска и военна, което трябва да се припокрива в ограничен – за предпочитане минимален – брой случаи.
Финансовата сфера също трябва да бъде преструктурирана: трябва да се разпределят специални средства за военно-индустриалната област, „военни пари“, които не трябва да влизат в обществото като такова. „Мирните пари“ трябва да служат само за опростяване на процеса на размяна на стоки. Напълно суверенна държава изобщо не зависи от чуждестранната валута и отсега нататък няма да има световна резервна валута поради срива на световния капитализъм и падането на САЩ. Следователно, както „пари за война“, така и „пари за мир“ следва да бъдат емитирани от държавата в размер, в който ще има нужда. Като цяло основното внимание трябва да бъде насочено от икономиката към културата и духовността, като материалните аспекти са второстепенни.
Основният принцип на такъв социализъм е справедливостта над материалния просперитет. Ако всички живеят повече или по-малко по един и същи начин и социалното неравенство е минимално, тогава обществото е готово да се смири с по-ограничени възможности.
Диктатурата започва отвъд собствения нос
Някой може да възрази: не всичко е толкова лошо, че да се описват подобни ужаси. Съгласен съм: все още. Но ако разширим тенденциите, които вече наблюдаваме в обозримото бъдеще, и направим твърде реалистично предположение, че борбата срещу пандемията ще продължи толкова катастрофално, колкото сега (има ли сериозни рационални причини да се счита друго? ), тогава всичко ще престане да бъде толкова екстравагантно и ще придобие реалистични характеристики. Когато Съветският съюз падна, никой не искаше да погледне в близкото бъдеще през фаталната черта на 1991 година. Но тогава имаше един очевиден отговор: ние приемаме системата на втория полюс, западния капитализъм, и се присъединяваме към процеса на глобализация и края на историята. Но днес няма такъв отговор. А да го търсиш в настоящето е невъзможно. Дори китайският опит в условия на затворени граници е немислимо да се повтаря, да не говорим за неговия солиден идеологически компонент и особеностите на силно дисциплинираната китайска социална култура. Затова трябва да се обърнем към миналото и бъдещето, като предлагаме нещо ново и все още не съществуващо. Тук се корени отговорът: след пандемия светът е заплашен или от хаос (ако колебанията продължават и не се направи избор в полза на по-конкретен модел), или световна диктатура, или национална диктатура.
Всички варианти предполагат радикални промени, които изискват от нас да имаме смелостта да гледаме малко по-далеч от собствените си носове – и без това очевидно притиснати от карантината.