БЛОГ Отраженията, които помнят Една сутрин реката реши да запомни къщите по-добре от хората. Те стояха подредени по брега – бледи, с прозорци като полузатворени очи. През деня... Author08/01/2026
БЛОГ Когато денят свършваше със стъмването Сутрин блоковете се събуждаха бавно — миришеше на мокър асфалт, на топли банички от кварталната фурна и на прах, вдигнат от първите тичащи крака.... Author01/01/2026
БЛОГ Живот на глътки В село Девенци следобедите слизат бавно. Слънцето не залязва изведнъж – първо омеква, после се подпира на баирите и накрая се скрива зад комините,... Author31/12/2025
БЛОГ Разликата между 90-те и сега! Разликата между 90-те и сега! 1. На 7 години взимаше сама 4 годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13 годишния си... Author31/12/2025
БЛОГ Родопски разказ за Рим Под сянката на Родопите, в Триград, времето не вървеше по часовник, а по дъха на хората. Той седеше на масата с избеляла покривка, чашата... Author30/12/2025
БЛОГ БАТЕРИИТЕ На 28 декември 2002 г. София беше студена и мокра. Снегът се беше стопил на мръсни петна по тротоарите, а въздухът около „Пирогов“ миришеше... Author29/12/2025
РАЗСЛЕДВАНЕ Убиха го показно край дома му, на 28 декември 2002 г. На 28 декември 2002 г. вечерта прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев се прибира в дома си край „Пирогов“ и освобождава охраната си.... Author29/12/2025
БЛОГ „Живот, отгледан с рози“ Тя седеше спокойно пред наредените дърва, сякаш цял живот беше чакала точно този миг – да си почине и да остави времето да мине... Author28/12/2025
КУЛТУРА Светофарът светеше червено ЧЕРВЕНОТО СВЕТЛО Глава 1: Утрото София се събуди със скърцане на трамваи и хладен въздух, който миришеше на мокър асфалт. Беше 26 октомври 2005... Author27/12/2025
БЛОГ Градът беше пълен с хора, но никой не гледаше никого Всички вървяха напред, със сведени очи, с ръце в джобовете — сякаш там още имаше нещо за пазене. Тя се движеше между тях без... Author26/12/2025
БЛОГ Магазинът беше пълен, но тишината тежеше Магазинът беше пълен, но тишината тежеше. Не онази тишина на затворено място, а тишината на хора, които смятат наум и не им излиза. Мъжът... Author25/12/2025
БЛОГ Календарът висеше на стената още от декември Календарът висеше на стената още от декември. Не беше просто лист с дати — беше карта на надеждите. Мъжът го гледаше сутрин, докато пиеше... Author24/12/2025
БЛОГ През Декемри пред огнището Прабаба често казваше, че родителите се познават по последното дете и че никой не остава на този свят само с първородното. Чудех се защо... Author24/12/2025
КУЛТУРА Дюшеците не бяха за сън отдавна Те бяха трезори. В стаята миришеше на прах, стар плат и страх. Двамата мъже бяха коленичили от двете страни на леглото, сякаш извършваха някакъв... Author23/12/2025