В почти всяка европейска държава днес левите партии изпитват затруднения да останат конкурентноспособни на политическата арена. Социалдемократическите формации, макар че могат да отчетат известен успех в създаването и развитието на публични услуги, които са подобрили живота и здравето на хората, вече все по-рядко успяват да убедят доскорошните си поддръжници, че все още си заслужава да гласуват за тях.
Въпросът е защо избирателите не припознават традиционните леви партии като носители на идеята за социална справедливост? И макар да няма еднозначен отговор, наскоро един млад британски лейбърист, обобщи може би най-съществената причина. Според него въпросът не е защо хората напускат левите партии, а защо левите партии изоставиха хората? Дали защото предпочетоха илюзията, че конформизмът и снишаването ще бъдат простени за сметка на някоя и друга социална придобивка? Дали защото дотолкова са загубили връзка с реалния живот, че дори не си дават сметка за дълготрайните щети, които нанасят на лявото, надявайки се, че дългогодишните традиции са универсална застраховка за оцеляване? Така се стигна до там, че всеки опит да се скъса с конформизма бива заклеймяван като комунистическа пропаганда или дело на „неуравновесени“ хора. Това се случи с “Подемос” в Испания, “Сириза” в Гърция, Бърни Сандърс в САЩ, с лявата коалиция в Португалия, и с Джеръми Корбин във Великобритания.
Ще се спрем малко по-подробно на последните два примера, защото те най-категорично разбиха дългогодишно налагания мит, че няма алтернатива на строгите бюджетни съкращения, безпощадно налагани от десни правителства из цяла Европа.
Португалия
Днес, благодарение на примера на Португалия, всички разбираме колко измамно е „правилото“ за съкращенията. Страната беше една от страните най-тежко засегнати от световната икономическа и финансова криза. След отпуснатия спасителен заем от т.нар.тройка (МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия), кредиторите настояха за строги икономии, приложени с ентусиазъм от тогавашното консервативно правителство. Последва приватизация на комунални услуги, увеличение на ДДС, налагане на допълнителен данък върху доходите, орязване на заплатите в публичния сектор и на пенсиите, намаляване на социалните обезщетения, удължаване на работния ден и др. Само за две години пораженията нанесени от шоковите съкращения доведоха до отчайващи показатели – 23% намаляване на разходите за образование, безработицата скочи до 17,5%, фалитите на фирми отбелязаха скок от 41%, и бедността се увеличи драстично.
В края на 2015 г. на този експеримент беше сложен край, когато на власт дойде Социалистическата партия с правителство на малцинството, подкрепяно от три малки леви формации – Комунистическата партия, Зелените и Левия блок. Коалиция, която се считаше за абсолютно невъзможна предвид историята на остри противоречия между тези партии в миналото. Тук трябва да направим уточнението, че става дума за автентични партии с дългогодишна история, а не за еднодневки, дело на отцепили се „обидени“ другари. Въпреки сложните си отношения в миналото обаче премиерът Антонио Коща и партньорите му постигнаха стабилност и поддържат устойчиво икономическо възстановяване на страната във времена на политическа несигурност из цяла Европа. С встъпването си в длъжност Коща се закани да сложи край на „политиката на остеритет“, която според него е върнала страната три десетилетия назад. Както споменахме в началото, опонентите на новата лява коалиция прогнозираха пълно фиаско и определяха идеите им като „вуду икономика“. А част от медиите дори и до днес продължават да наричат коалицията „джаджа“ (уред или машина, която изглежда странно и често пъти не е безопасна или е с лошо качество). Опонентите яростно заплашваха с нов спасителен план, който ще доведе страната до рецесия и дори до още по-строги съкращения.
Тъкмо напротив, икономическата обосновка на новото португалско правителство беше пределно ясна – съкращенията потискат потреблението, а за да има истинско възстановяване то трябва да се подсили. За да получи подкрепа от Левия блок и от комунистите Коща се съгласи да увеличи минималната заплата в най-бедната държава в Западна Европа от 505 на 530 евро. Увеличението ще продължи плавно, докато достигне 600 евро през последната година от мандата на правителството – 2019. Заплатите и пенсиите в държавния сектор също се увеличават поетапно, докато управляващите забавят и преустановяват процеса на приватизация, следван от предишното дясно правителство. И обратно на някои апокалиптични очаквания, лявата коалиция успя и да намали дефицита до рекордно ниските нива от 2,1% от БВП, а според НСИ на Португалия процентът ще спадне до 1,6 през тази година. Междувременно Европейската комисия изрази оптимизъм, че Португалия може скоро да излезе от процедура на ЕС за прекомерен дефицит, наложена й след нарушаване на бюджетните правила на блока. Освен това безработицата е намаляла с близо 7 пункта до 10,5%. Има съществен ръст на частните и чуждестранни инвестиции, както и на корпоративните – с цели 13%. Социалните добавки за бедни семейства се увеличиха чувствително, докато правителството наложи данък „лукс“ за имоти на стойност над 600 хиляди евро.
Може би най-сериозната и тежка битка на правителството през първата година от мандата му беше свързана с държавното финансиране на частни училища. Тази възможност е залегнала в португалската конституция през 1976 г. поради липсата на държавни училища в някои отдалечени райони. През последните 40 години обаче тази система на финансиране систематично започва да генерира корупция и така се стига до абсурдни ситуации, в които редица частни училища (включително църковни образователни институции), намиращи се на няколко спирки разстояние от държавно училище, продължават да се радват на огромни публични субсидии. Когато новата лява коалиция реши да намали това финансиране и да направи държавните училища приоритет, десните партии, заедно с корпорациите, които стоят зад частните образователни институции, както и някои църковни лидери, организираха демонстрации и изпратиха ученици и учители да протестират в редица големи градове на страната.
Независимо от това новата лява коалиция не се отклони от своя път и продължи да налага прогресивни мерки – замразиха цените на учебниците, осигуриха средства в помощ на двойки с репродуктивни проблеми, отбелязва се бум на туризма, а хиляди млади хора са започнали т.нар. Start-up бизнес, което бързо превърна Лисабон и Порто в два от най-популярните градове на Европа.
Рейтингът на Коща продължава да расте и вече достигна рекордните 81%, което го прави един от най-популярните партийни лидери. А ако днес се проведат избори в Португалия водената от него Социалистическа партия най-вероятно ще спечели убедително мнозинство в парламента и няма да има нужда от коалиция. Въпреки това премиерът изглежда предпочита да продължи да управлява с подкрепата на комунистите, зелените и Левия блок. Вероятно, защото все по-често Португалия се споменава като „оазис на стабилността“, както и мястото, което дава „нова надежда за европейските леви формации“. Ето защо, независимо колко дълго продължи съвместното управление, то със сигурност представлява забележителен прецедент, който доказва, че съществува отговорна и устойчива алтернатива на разрушителната неоконсервативна доктрина за бюджетни съкращения. Коща и партньорите му доказаха, че политическа програма фокусирана върху икономически растеж, намаляване на безработицата и борба с неравенствата е възможна дори и в ограничителните европейски бюджетни правила, което пък означава, че прогресивната тенденция за преформатирането на Европейския съюз в работещ Социален съюз е напълно реалистична.
Великобритания
Неочаквано добрият резултат на лейбъристите на предсрочния вот във Великобритания на 8 юни миналата година предизвика лавина от анализи и коментари, които се опитват да обяснят на какво се дължи възходът им. Най-общо казано причините могат да се обобщят така: автентичността на лидера Джеръми Корбин и неговите послания, острата необходимост от реална алтернатива на продължаващото безогледно орязване на публични разходи от страна на торите, и не на последно място – Манифестът на опозицията, който се оказа онзи ангажимент за промяна, за който мнозина мечтаят и който поставя ясна разделителна линия между тори и лейбъристи.
Корбин е убеден пацифист и борец за защита на човешките и гражданските права. Политик, който повече от три десетилетия като депутат отстоява ясни позиции и стотици пъти гласува против решения на собствената си партия, когато те противоречат на левите му принципи като въвеждането на университетски такси от правителството на Тони Блеър през 1997 г., войната в Ирак, бомбардировките над Либия и др. Откакто е лидер на лейбъристите всичките му действия и изказвания ясно демонстрират решителност и увереност, че единственият път напред за партията първо предполага едно обръщане назад към традиционните ценности, профсъюзите и грижата за най-неоправданите слоеве на обществото.
Манифестът за „радикална промяна“, с който Лейбъристката партия постигна огромен успех на предсрочния вот и успя да стопи смазващата преднина на консерваторите от 20 на 2%, залага на национализация на железницата, увеличаване на социалните разходи, увеличаване на корпоративния данък до 26% до 2022 г., намаляване на възрастта за право на гласуване до 16 г., увеличаване на пенсиите, както и забрана за по-нататъшно повишаване на пенсионната възраст, която в момента е 66 години, забрана да се закриват държавни училища и болници и минимална работна заплата от 10 английски лири на час, тоталното премахване на университетските такси за обучение, растеж и справедливи данъци за всички, но най-заможните да понесат най-големия товар, сериозна намеса на държавата в енергийния сектор, защото приватизацията поставя печалбата преди хората, изграждане на 100,000 нови жилища на година, които да се предоставят на най-нуждаещите се групи от населението чрез мащабна строителна програма и контролирани наеми, изцяло финансирана здравноосигурителна система, защита на работното място – без нулеви трудови договори и силно колективно договаряне и др.
Корбин все още не е премиер, но вече промени британската политика завинаги. А правителството ще бъде под постоянен натиск от един силен лидер на една силна опозиция. Очакванията са догодина този натиск в комбинация с неуспешните преговори, които кабинетът на Тереза Мей води с Брюксел за Брекзит, да доведат до нови предсрочни избори. Перспектива, която меко казано смущава съня на мнозина финансови институции и десни медии. В скорошен доклад на „Морган Стенли“ за икономическото развитие на Европа се казва, че „вероятно“ през 2018 г. във Великобритания ще има избори, но едно правителство начело с Корбин представлявало по-голяма заплаха за английската икономика дори и от т.нар. твърд Брекзит, който торите се опитват да договорят. Авторитетното издание „Файненшъл таймс“ пък публикува редица статии като „Може ли бизнесът да се научи да живее с едно крайно ляво лейбъристко правителство?“ и „Финансови експерти са изнервени от перспективата Корбин да стане премиер“. В последния материал се цитира банкер от „Голдман Сакс“, който заявява, че една евентуална победа на Корбин би превърнала Великобритания в „Куба, но без слънце“.
Отговорът на Корбин, цитиран от в. „Гардиън“ е, че „банкери като тези от „Морган Стенли“ не бива да управляват нашата страна, но си мислят, че го правят… И когато казват, че сме заплаха, те са прави – ние сме заплаха за една вредна и неуспешна система, която е удобна само за малцина“.
По всичко личи, че многоаспектната криза в западните общества създава благоприятни и обективни предпоставки за реална лява алтернатива. Това става очевидно, когато се появяват партии и водачи, носители на такава алтернатива. Междувременно обаче управляващите десни формации и корпорациите, които стоят зад тях, правят и ще правят невъзможното, за да предотвратят идването на власт на левицата. Ето защо, задължително условие за успех на лявата алтернатива е постигането на устойчиво взаимодействие между различни автентични леви партии и кръгове в обществото, основани на широка подкрепа „отдолу“. Пътят към ново, социалистическо общество минава през упорита борба за социална справедливост и реална демокрация.
