Парадоксът се състои в това, че украинският президент напълно се вписва в лявата традиция на митологията
Зеленски е екранен герой на своето време. На телевизията, рекламата и Холивуд. Има ирония на съдбата в това, защото най-големите антикомунисти днес го припознават като идол, а носталгиците по миналото го преживяват като истинско бедствие. Така започна коментара си журналистът Явор Дачков.
Парадоксът се състои в това, че Зеленски напълно се вписва в лявата традиция на митологията. Той е очевиден и продуцентски опит за копие на Кастро, Че Гевара, Ясер Арафат и прочие. Както се прави филм за Нетфлиск за Пабло Ескобар, например.
Хванали са един треторазряден актьор от руската телевизия, корумпирали са го и са го направили президент. После са му сложили як режим на фитнес и кокаин и ето ти президент, който воюва срещу злото като слънце. Едно време (при фигурите посочени по-горе) това ставаше по идейни съображения.
Сега става с режисура и подготовка, защото има упадък на духа и всичко става с анаболи, хиалуронова киселина, дрога и антидепресанти – деградацията на модерния свят, който живее подражателски, а не автентично. Кастро е автентичен, Зеленски е направен. Но и при двамата има митология, въпреки, че и двамата се носят почти еднакво като стилистика. Зеленски още не е захапал пура, но днес това се смята за неприлично, а преди 70 години беше романтика. Приликите са повече.
Кастро опази Куба от американско и глобално влияние (не че искаше, просто американците не му обърнаха внимание когато отиде при тях, веднага щом стана президент) и я обрече на тотална бедност и седемдесет годишна жестока мизерия, което е непростимо с цената на никакви идеи, каквито той и няма. За разлика от тях си живееше добре – жени, пури, разпасан живот и охолство. Излизаше на трибуната и им говореше по осем часа глупости. Никой не можеше да го спре. Мегаломан с харизма. Вива ла революсион.
Ернесто Гевара до днес е идол на хиляди
При Зеленски е нещо подобно. Той реши да опази Украйна от руснаците и я разпадна. Вива ла контраофанзивисион и резултатът е стотици хиляди избити украински момчета и 20% загуба от територията на Украйна, която никога няма да се върне. Но умните и красивите му пляскат и викат браво, както комунистите пляскаха на Кастро, докато превръщаше Куба в петоразрядна туристическа дестинация и износител на захар за СИВ.
За съдиста Че Гевара (който е изнасял революция само защото е обичал да убива и заради едното приключение) и Ясер Арафат (тоталният мошеник на пазара от „1001 нощ“), няма да отварям дума, защото фактите нямат никакво значение срещу страстите.
Мисълта ми е за митологизирането на хората и историята, което избягва истината по подразбиране. И за иронията, защото днешните антикомунисти се литкат по един образ, създаден по модела на комунистическия идеал от средата на миналия век и то от уж западните антикомунисти, които всъщност са си криптокомунисти. Левичари по дух и манталитет, но не и по сърце. Аз съм левичар само по последното и десен в обратното. Затова и не ги понасям.
Не понасям цялата им фалшификация на света, историята, настоящето и бъдещето. Това е болно въображение, което ражда чудовища, защото наистина се разправя с човешките съдби.
Ако бяха оставили Зеленски на нивото му от „Комиците“ по руската телевизия, щеше да подпише мирен договор още през март миналата година и да сме забравили всички за тази военна операция (каквато тя всъщност е – Украйна си бичи редовно първенство по футбол и има посланик в Москва, а Русия търгува през Украйна руския си петрол).
Мошеникът Арафат направи завидна кариера
Заради едните фантазьори и мегаломани отвъд океана, тези две страни и цяла Европа се тресе от ужас за свършека на света, а малкия Зеленски със зелена тениска (каква американска безвкусица) ходи и рекетира европейските страни за още оръжие, което руснаците веднага унищожават. Ами това е малоумно.
Единствената ми критика към Румен Радев е, че не го нарита този нахал, въпреки, че и аз не бих го направил, ако бях президент и 18% от населението ми бяха проукраински идиоти, защото трябва да представлявам и тях.
Но да се върна на основното – митологията и измишльотините за хора и събития са на същото ниво, въпреки целия прогрес, на каквото са били и преди няколко хиляди години.
Цялата илюзия на Просвещението за разум с днешния либерален западен свят, катастрофирал в Зеленски, рухна пред очите ми, както рухна и илюзията за справедливост на комунизма през 1989-та. И то само за някакви си 33 години.
Това е рядък исторически шанс, за който съм благодарен.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
