Президентът на САЩ Джо Байдън нарече китайския президент Си Дзинпин диктатор.
Американският лидер каза, че китайският политик може да не е знаел за местоположението на сваления на 4 февруари балон в американското въздушно пространство и призна, че Си Дзинпин не е разполагал с информация, че обектът се е отклонил от курса. Което според него е „позор за един диктатор“.
Байдън коментира и посещението на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен предния ден, където той разговаря със Си Дзинпин. По негово мнение отношенията между Вашингтон и Пекин „са на прав път“.
Какво означава това? Започнали за мир, а завършили за здраве? В крайна сметка Блинкен и Си проведоха много конструктивни разговори.
Очевидно ръководителят на Държавния департамент специално отиде в Пекин, за да сключи мир с Китай след инцидента с балона – той каза на китайския лидер, че инцидентът е приключил, а след това дойде Байдън с изявленията си, които могат да развалят всичко …
– Да, идеята беше точно тази: поне частично да върнат отношенията в преговорното поле, – смята политологът Владимир Можегов.
– Изказването на Байдън може да развали всички „постижения“ на Блинкен, а това вече се превръща в правило.
„СП“: Блинкен каза, че инцидентът с балона е приключил, а Байдън твърди обратното и нарича Си диктатор. Какво е това? Старческо безумие Байдън? Или пълно несъответствие?
– Според мен и двамата (Блинкън и Байдън) не разбират какво правят. Като цяло, да, според мен първото е по-близо – това е каша.
„СП“: Байдън като цяло обича да обижда ръководителите на други държави, или Путин ще бъде наречен убиец, или Си – диктатор. Това оказва ли влияние върху отношенията между страните? Или сериозните политици не се обиждат от това? Особено с Байдън…
– Ами какво има в предвид трезвомислещият човек… Байдън е говореща глава и продукт на системен сговор. Зад Байдън има няколко клана, доста, да кажем, враждебни един към друг: неоконсерваторите (Нюланд, Коган, Блинкен), екипът на Обама, Клинтънови, чиито интереси представлява Съливан, са принудени да се разбират по някакъв начин.
Техният компромис е фигурата на „спящия дядо Джо“. Така да се каже, на повърхността. Изглежда, че не винаги е възможно да се контролира какво прави Джо от време на време. Това са разходите на сегашната система.
„СП“: Според Вас каква стратегия за отношенията с Китай в крайна сметка избраха САЩ? Съперничество? Съжителство? Провокации и балансиране на ръба на войната? Или сътрудничество? На какво ще се даде приоритет? Какво ще се промени. Ами ако републиканците дойдат на власт?
– Тайван е препъникамъкът, около който спокойно може да се прогнозира конфликтът на интереси между САЩ и Китай поне през следващите 20 години. Ако Тайван е в ръцете на Съединените щати, Китай е заключен във вътрешното си Китайско море. За него това е като смърт.
Напротив, контролът над Тайван дава на Китай, в дългосрочен план, контрол над цялата Азиатско-тихоокеанска зона. Това е точно същият проблем, пред който са изправени Съединените щати в случая с Япония през 30-те години на миналия век.
Те не знаят как да го решат по друг начин освен чрез война. Това беше причината за провокацията на Пърл Харбър: САЩ се нуждаеха от повод за война, те го получиха чрез последователни „ултиматуми“ към Япония, които доведоха до войната. Нещо подобно се случва днес в Китай.
Но с днешната адекватност на американците всичко е много по-лошо. Ако републиканците дойдат на власт, тогава политиката на САЩ, сигурен съм, ще стане много по-предсказуема. Републиканците също ще оказват натиск върху Китай, но с помощта на икономически, а не военни лостове.
Бихме могли сериозно да си сътрудничим с републиканците (това е невъзможно с глобалистите на Байдън) в изграждането на нова геометрия на света, която да устройва всички. Представете си триполюсна конфигурация: Китай-Русия от едната страна, Западът от другата и Индия-Иран от третата.
С Тръмп би било напълно възможно. За разлика от глобалистите на Байдън, консерваторите на Тръмп не искат да доминират над целия свят, за тях на първо място са интересите на Америка, а не интересите на международните банки и мултинационалните корпорации.
„Както знаете, Джоузеф Байдън направи това изявление в Калифорния на събитие за набиране на средства за предизборната си кампания, тоест това беше стъпка, ясно предназначена за вътрешна аудитория в Съединените щати“, казва Михаил Нейжмаков, директор на аналитични проекти в Агенция за политически и икономически комуникации.
– По форма това в много отношения е опит на президента демократ да играе на терена на републиканците. Първо, тъй като сред привържениците на „Великата стара партия“, както наричат републиканците, антикитайските настроения традиционно са по-силно изразени.
Второ, защото на фона на по-резкия Доналд Тръмп и по-младия Рон ДеСантис действащият президент на САЩ явно не иска да изглежда като „скучен възрастен бюрократ“, поради което периодично прибягва до по-небрежно бравурна реторика.
Тоест, това е все едно „прилежен ученик“, който се опитва да копира „хулиганския стил“ в компанията на своите връстници, опитвайки се да спечели авторитет.
Ясно е, че линията на Байдън на периодично прибягване до остра реторика по „китайския въпрос“ не започна днес.
Например през последните 2 години настоящият президент на САЩ най-малко 4 пъти потвърди готовността си да защити Тайван с военни средства в случай на операция на китайските войски срещу острова – но като правило отбелязвайки, че в действителност такива действия от КНР не трябва да се очакват.
Въпреки това, ако тонът на Байдън в случай на неотдавнашни изявления в Калифорния беше арогантен и снизходителен към Пекин, то по отношение на съдържанието мнозина видяха тук непохватен опит да се дистанцира Си Дзинпин от тази история с китайската сонда.
„СП“: Ден преди това Блинкен на среща със Си каза, че Вашингтон и Пекин трябва да оставят историята за сваления китайски балон в миналото … Това игра на добро и зло ченге ли е? Или пълна непоследователност сред американските елити?
– Тук наистина има известно „разминаване“. Например Антъни Блинкен каза преди пътуване до Китай, че „главата за балоните с горещ въздух трябва да бъде затворена“, а Джоузеф Байдън отново се върна към тази тема.
Но си струва да повторим, че това е просто работа за различни целеви аудитории – Блинкен се обърна към Китай, Байдън – към своите избиратели.
Но доколко подобна игра наистина ще помогне на Байдън, повдига въпроси. Дори да вземем чисто вътрешнополитическия му смисъл – да бъдем по-твърди от опозиционните републиканци, сегашният президент на САЩ и неговият екип едва ли ще могат да го направят.
Например неотдавнашното изявление на Антъни Блинкен, че Америка не подкрепя независимостта на Тайван, стана повод за остра реакция от страна на политици и експерти, близки до републиканците.
Може да се припомни забележката на конгресмена републиканец Джим Банкс по този въпрос, че „слабостта провокира агресия“. Тоест администрацията на Байдън все още не може да избегне обвиненията за слабост в отношенията с Пекин.
„СП“: Китайското външно министерство вече протестира. Как изявлението на Байдън ще се отрази на отношенията с Китай? Може ли да се говори. Че ще анулира всичко, което Блинкен е постигнал?
– Китай наистина реагира остро – можете да си припомните например изказването на представителя на китайското външно министерство Мао Нин, който нарече изявлението на Байдън „открита провокация“.
От друга страна, КНР със сигурност разбира, че американският президент направи това изявление в опит да спечели политически точки в страната.
Пекин също е настроен да намали напрежението. Показателно е например, че много наблюдатели в САЩ не бяха сигурни, че по време на посещението в Китай американският държавен секретар ще бъде приет лично от Си Дзинпин, но преговори на това ниво все пак се състояха.
Можете също така да си припомните по аналогия как известно време след пътуването на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван през август 2022 г., което предизвика недоволството на Пекин, протекоха доста добронамерени преговори между лидерите на двете страни място през ноември в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Бали.
Друго нещо е, че колкото повече наближават президентските избори, толкова по-често Байдън най-вероятно ще трябва да жертва, поне, темпото на преговорите с Пекин в името на реториката, която може да се хареса на антикитайски настроените избиратели у дома. Това, разбира се, допълнително ще усложни отношенията между Пекин и Вашингтон през 2023-2024 г.
„СП“: Блинкен постигна ли нещо? Защо изобщо отиде? Опит за откъсване на Китай от Русия? Получаване на гаранции, че Пекин няма да доставя оръжие на Москва и да атакува Тайван? Нещо друго?
— Наистина това посещение по-скоро се превърна в „преговори за продължаване на преговорите“, без конкретни резултати досега.
Дори по редица въпроси, които бяха просто свързани с развитието на контактите между двете държави, не беше постигнат напредък – например не беше възможно да се договори с представители на Китай за възстановяване на комуникационните канали между военните на двете страни. държави.
Тоест Вашингтон сега има основните си надежди – за малко повече напредък в случай на последващи посещения на високопоставени представители на САЩ в Пекин – в края на краищата вероятността от подобни работни пътувания на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън и специалния представител по въпросите на климата на президента Джон Кери , се обсъждат.
„СП“: Съединените щати остават основният търговски партньор на Китай. Търгуват за стотици милиарди! Можем ли да кажем, че тяхната конфронтация няма да надхвърли взаимните упреци и дребните търговски ограничения?
— Въпреки че икономическите мерки за натиск върху Китай, въведени от Съединените щати, трудно могат да се нарекат незначителни, тази конфронтация е валидна до известна граница.
И двете страни ще се стремят периодично да намаляват напрежението, тъй като твърде тежката конфронтация (дори ако вземем предвид само „икономическа война“ и игра на нерви) би струвала твърде скъпо и на двете.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
