Гледам и слушам по основните медии, че проблемът с „Посолството“ във връзка със скандалните записи на заседанието на ПП – ДБ, вече не се коментира. Коментират се Габриел, Борисов, Радев, службите, чистките всякакви, но съгласуването с Посолството на основните кадри, които трябва да се грижат за националната сигурност – изчезна от медийното внимание.
За мен и за много други българи, очертаващата се амнезия за това признание е безспорно доказателство за „национална измяна“. Доказателство за най-тежкото престъпление срещу държавата.
От два дни обаче непрестанно си мисля за „прозореца на Овертон“. Технологията, която може да превърне всяко абсолютно недопустимо за обществото поведение в нормално, дори насърчавано. Предупреждават ни, че приложението на тази технология в световен мащаб ще направи разбираеми и естествени педофилията, кръвосмешението, дори детската евтаназия.
Какво се случва днес с „отвратителното, осъдителното и недопустимото“ съгласуване с чужда държава на ръководствата на службите, отговарящи за националната сигурност? Ето етапите, през които минава този факт: „Нека да се занимаваме с далеч по-важни неща“; „Става дума за информиране на наши партньори, а не за съгласуване“; „Съгласуването, за което говорим, е разбираемо и естествено – нали това са наши партньори?“
„Прозорецът на Овертон“ ще се отваря още по-широко – „Това съгласуване е част от защитата на националната ни сигурност“; „Всеки отговорен политик е длъжен за такива важни неща да се консултира с партньорите“; „Който укрива от партньорите информация, засягаща националната ни сигурност е предател“; „Всеки, който говори срещу геополитическото партньорство на България извършва национален саботаж и е предател“. „Всяка измяна на геополитическия избор на България трябва да се криминализира“.
За мен и за мои другари „прозорецът на Овертон“ се открехна през 2019 г.. Защо аз, незначителният и безобиден журналист на 9 септември 2019 г. бях арестуван? Защо ме разкарваха по една улица с белезници?
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА