Крайно време е да осъзнаем, че САЩ, начело на колективния Запад, не само планират операциите на украинските неонацисти, но и участват в саботажи срещу Русия. Това се случи по време на атаките на летищата в Енгелс и Рязан – врагът „прегриза“ системата за противовъздушна отбрана.
Държавната дума на Русия одобри на първо четене пакет от законопроекти, предвиждащи наказание до доживотен затвор за подпомагане на саботажни дейности. Доколко този законопроект е необходим, беше обсъдено в студиото на „Първи руски“. Обяснителната бележка към проекта на авторите (председателят на Държавната дума Вячеслав Володин и 380 други депутати) гласи:
„В момента действащите мерки за отговорност за саботажни престъпления не съответстват на степента на обществена опасност и организацията на тези престъпления.
Авторите на законопроекта предлагат Наказателният кодекс да бъде допълнен с нови членове, установяващи наказателна отговорност за улесняване на саботажни дейности, участие, призоваване и склоняване към финансиране на саботажни действия.
В допълнение, наказателна отговорност трябва да бъде заплашена и за преподаване на саботажни действия, създаване на престъпни общности с цел извършване на саботаж, за пропаганда, оправдание и подкрепа на саботаж.“
Тероризмът и саботажът са различни явления
Колумнистът Юрий Пронко обсъди тази тема в предаването „Царьград. Главното“ с депутата от Държавната дума Андрей Луговой.
Юрий Пронко: – Според вас това решение наистина ли е причинено от значими обстоятелства?
Андрей Луговой: – Абсолютно. Първо, защото в момента се провежда специална операция. Когато се правеше този законопроект, зададохме въпроса каква е разликата между тероризъм и саботаж. Защото това е много подобна работа.
Разбира се, това са различни явления, защото тероризмът се свързва преди всичко с политиката, с идеологията. Терористите извършват някои престъпления не само срещу граждани или инфраструктура, но и срещу държавната власт, за да повлияят на приемането на определени решения.
Що се отнася до саботажа, тук има само един мотив – нанасяне на икономически щети, а саботажът е насочен срещу устоите на конституционния ред. Тези престъпления не са свързани с идеология, с опит за натиск върху държавните органи с цел промяна на някакви решения. Тоест саботажът е по-широко понятие.
– Но може ли да преследва друга цел? Например създаване на паника сред населението, нервност, хаос.
– Съвсем вярно. Между другото, статията, свързана с тероризма, и статията за саботажа, те дори се пресичат някъде. Мисля, че след окончателното приемане на предложения законопроект съдебната практика ще се развие, и ФСБ, и Следственият комитет ще се занимават с този въпрос.
Има объркване, разбира се. Хората ме питат защо са нужни промени, след като престъпленията могат да се квалифицират като тероризъм? Мисля, че са различни неща. И тогава ще има повече практика.
– Но ако трябва да вземем такива решения 9 месеца след началото на спецоперацията, това означава, че срещу нас е започнала най-сериозната работа. Много експерти – разбира се, не пред камери – са много откровени за възможен саботаж. Това се доказва и от ситуацията, свързана с Енгелс и Рязан.
– Вие самият споменахте думите „паника“, „хаос“ и т.н. Разбира се, всяка дума, всяка информация, свързана със саботаж, особено в дълбините на руска територия, може да предизвика много въпроси и да доведе до паника. Но със сигурност е необходимо да се говори за това.
Приехме четири нови субекта в Русия, където сега се укрепваме. В тиловите територии се извършва стратегическо планиране на действията на нашите въоръжени сили. И виждаме в новините какво се случва.
Имаме правило в Държавната дума, че депутатите от всяка фракция отговарят за новия регион. Аз съм ангажиран в региона Запорожие. И през регионалната седмица винаги отивам там, за да се срещна с местни жители, които сега нямат депутати. Хората говорят за проблемите си. Като депутати ние придружаваме хуманитарната помощ и следим за нейното разпределение.
Когато сте в нови територии, можете да видите резултатите от някои саботажи. Да речем, преди седмица бях в Мелитопол. Градът не пострада много от боевете. Нашите войски там се движеха бързо и хармонично.
А до Мелитопол има къща за почивка с ресторант. И там миналата събота беше планирана вечеря на едни високопоставени гости. И какво мислите? Вечерта HIMARS удрят там, но обикновено не стигат до Мелитопол – там линията на съприкосновение е почти на 84 километра. Как мина този път, защо в този отделен ресторант? В резултат на това пострадаха хората.
Атака на HIMARS срещу Мелитопол: кой е „изпуснал“ информацията?
– Предполагате ли, че някой е „изпуснал“ информацията?
– Разбира се. Явно някой е предполагал, че в определен момент там ще се събере група високопоставени военни или цивилни. И тогава беше нанесен ударът. Не знам колко хора са загинали там, колко са ранени.
И за какво говори това? Това показва, че е имало подкуп. Вероятно на територията на района могат да действат диверсионно-разузнавателни групи. Това може да са маскирани войници от Въоръжените сили на Украйна, нелоялни към нас местни жители или други диверсанти. Там нямаме контролно-пропускателни пунктове на всеки 10 метра, не изпращаме всички в специални центрове за задържане.
Но този инцидент свързан ли е с тероризъм? Разбира се, че не. Това си е чиста проба саботаж.
– Сега в някои публикации се дискутира темата, че врагът може да ни направи „подаръци“ за Нова година под формата на диверсия, осезаема от гледна точка на медиите. В същото време Украйна съобщава, че са започнали да създават някои дронове, чийто обсег на полет ще достигне 1000 км, а масата на бойната техника ще бъде до 70-75 кг и т.н. Твърди се, че Великобритания и САЩ им помагат в тази работа. Но тогава въпросът е: има производство, където всичко това се сглобява. А ние имаме ефективни специални служби, контраразузнаване. Можем ли да унищожим тези индустрии?
– Разбира се, че можем. И ние ги унищожаваме. В крайна сметка нашите удари се нанасят не само по обекти на енергийната инфраструктура, но и по административни сгради, по учебни центрове, по места, където се събират наемници и т.н. Получаваме необходимата информация.
Атаката срещу Енгелс и Рязан е опит за „прегризване“ на системата за ПВО.
– Тогава как биха могли да се нанесат удари по Рязан и по Енгелс?
И аз бих искал да задам този въпрос на някого. Но смятам, че всичко опира до организацията на нашата система за ПВО. Но дори и тя не може да осигури сто процента защита, особено ако има вълна от такива дронове. Но както се оказа, имаше няколко от тях.
В същото време не изключвам, че подобни единични прелитания са опит за „прегризване“ на работата на нашата система за ПВО дори не толкова от страна на украинците, колкото от страна на американците. В крайна сметка сега за тези, които се занимават с военна наука, планират военни операции, ситуацията е уникална. Такава криза не е имало от Втората световна война.
– Искате да кажете, че проверяват знанията и теорията си на практика?
– Да, гледат на практика как и какво работи. Защото нито Виетнам, нито Афганистан не могат да се мерят със сегашната ситуация, защото има друга техника и други задачи. В тези военни действия участват огромен брой сателити, използват се високоточни оръжия.
Естествено, сега се разработват някои методи за бъдещото развитие на военните технологии на тази или онази държава.
– Но правилно разбирам, че не тъпчем на едно място?
– Разбира се, че не го правим. Сега има взаимно изучаване един на друг. И съм сигурен, че направихме и много полезни и необходими изводи. Предполагам, че възможностите на космическите комуникации, които се озоваха в ръцете на Украйна, бяха неочаквани за нас. В този смисъл ние подценихме врага. Но някъде бяхме и подценени.
Въпреки това трябва да се разбере, че от другата страна седят не просто някакви офицери от ВСУ с таблети, а добре обучени наемни специалисти и дори чуждестранни военни, специалисти, „наточени“ за определени задачи.
За нас вече не е тайна, че там има полски военнослужещи, които са сякаш на почивка. Ясно е, че действайки като наемници, те печелят добри пари.
– В информационното поле беше разпространено такова тълкуване на тази инициатива: уж вие предлагахте да върнете смъртното наказание за държавна измяна. Вярно ли е това или журналистите не са ви разбрали?
– Не съм предлагал смъртно наказание. Казах, че трябва да се въведе доживотен затвор. Сега нямаме такава мярка, максималният срок е 20 години. Но виждате как напоследък се увеличи броят на обвиненията в държавна измяна. И се случват и саботажи.
А между саботаж и предателство не е толкова голяма разлика. В резултат на това могат да загинат и хора и ще бъдат нанесени огромни щети на държавата. Но наказанието от 20 години – правилно ли е, достатъчно ли е?
И така неволно започвате да мислите за премахване на мораториума върху смъртното наказание. Наказанието трябва да е пропорционално. Затова предложих някои норми да бъдат преразгледани.
– Ще настоявате ли за това?
– В момента работим с юристи, има определени проблеми. Освен това трябва да получаваме и обратна връзка, трябва да знаем статистиката. И статистиката е до голяма степен затворена, много случаи са с гриф „строго секретно“, но и там има случаи с особено значение. И без статистика е трудно да се обоснове предложението.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
