Решението за пуска на ракетите взема автономна контролно-командна система, която представлява сложен програмен комплекс на основата на изкуствения интелект.
Главната причина, по която се отлага Третата световна война, е фактът, че Русия има система, която позволява да се нанесе ответен ядрен удар, даже в случай на пълно унищожение на командните пунктове и линията за връзка на Ракетните войски със стратегическо предназначение. Името ѝ е „Периметър“, а в САЩ я наричат „Мъртвата ръка“ (Dead Hand). „ЗОРА“ в общи линии представя идеята на тази хитроумна система.
Автоматична алтернатива
Основната система за управление на стратегическите ракети се нарича „Казбек“ и добива слава благодарение на комплекса „Чегет“ или „ядреното куфарче“. „Периметърът“ е алтернативна командна система на ядрените сили на Русия. Тя е предназначена за автоматично управление на масиран ядрен удар.
Развитието на системата за т.нар. гарантиран ответен удар започва по време на Студената война, когато става ясно, че постоянно развиващите се средства за радиоелектронна борба много скоро ще могат да блокират редовните канали за управление на стратегическите ядрени сили. Възниква необходимост от резервнен вариант за връзка, която да гарантира доставяне на команди до пусковите установки.
Тогава се ражда идеята командната ракета, оборудвана със силен радиопредавател, да се използва за връзка. Докато лети над територията на Съветския съюз, такава ракета би могла да предава команди за пускане на ракети, при това не само на командните пунктове на обединените Ракетни войски със стратегическо предназначение, но и директно на пусковите установки. Според резолюция 695-227 от 30 август 1974 г., приета на закрито заседание на правителството на СССР, отговорност за разработването на системата поема конструкторското бюро „Южное“ в Днепропетровск, което се занимава с проектиране и изработка на междуконтинентални балистични ракети.
За основа се взема ракетата УР-100УТТХ (Spanker, т.е. „бегач“, според класификацията на НАТО). Полетните изпитания започват през 1979 г., а първото успешно изстрелване на ракета с предавателя се провежда на 26 декември. Изпитанията потвърждават, че всичките компоненти на системата „Периметър“ взаимодействат успешно и че бойната глава на командната ракета държи зададената траектория.
През ноември 1984 г. командната ракета, изстреляна до Полоцк, предава команда на шахтовата пускова установка МБР РС-20 (SS-18, „Сатана“ според класификацията на НАТО) на космодрума Байконур. „Сатана“ е изстреляна и след откачването на всичките степени на ракетата е регистрирано попадението на бойната глава в заданения квадрат на камчатския полигон Кура. „Периметърът“ застъпва на бойно дежурство през януари 1985 година. Оттогава системата е модернизирана многократно и сега за командни ракети се използват съвременни междуконтинентални балистични ракети.
Четири „ако“
В основата на системата са командните балистични ракети. Те летят не срещу неприятеля, а над територията на Русия, и вместо термоядрени бойни глави в предната им част има предаватели, които изпращат команди за изстрелване на всички бойни ракети: от шахти (силози), самолети, подводници и мобилни наземни комплекси. Системата е изцяло автоматизирана, човешкият фактор в дадения случай е напълно изключен или е минимален.
Решение за пуска на командните ракети взема автономната контролно-командна система, в която е сложен програмен комплекс на базата на изкуствения интелект. Той приема и анализира голямо количество различна информация: за сеизмичната и радиационна активност, атмосферното налягане, интензивността на радиообмена на военните честоти, а освен това контролира телеметрията от наблюдателните пунктове на ракетните войски със стратегическо предназначение и данните на системата за предупреждение за ядрено нападение.
Например, ако системата открие многобройни точкови източници на йонизиращо и електромагнитно лъчение и ги сравни с данните за сеизмични смущения на място със същите координати, то тя прави извод, че това е масиран ядрен удар. В този случай „Периметърът“ може да инициира ответен удар, дори и без участието на „Казбек“.
Другият вариант е когато СПРН (Системата за предупреждение за ракетно нападение) получава информация за изстрелване на ракети от териториите на други държави. Тогава ръководството на страната привежда „Периметъра“ в боен режим. Ако след определено време не последва командата за изключване, системата започва да изстрелва ракети. Такова решение изключва човешкия фактор и гарантира нанасянето на ответния удар дори и при пълното унищожение на командването и отрядите, отговарящи за изстрелването.
„Периметърът“ „дреме“ в мирно време, но не престава да анализира постъпващата информация. При преминаване в боен режим или получаване на сигнал за тревога от СПРН, от Ракетните войски със стратегическо предназначение и други системи се включва мониторинг на мрежа от сензори за откриване на признаците на ядрени взривове.
Ръководството на Русия многократно дава уверения на други държави, че няма риск от случайно или несанкционирано изстрелване на ракетите. Преди пуска на алгоритъма на ответния удар „Периметърът“ проверява спазването на четири условия. Първо, дали става дума за ядрено нападение. Второ, проверява се връзката с Генералния щаб – ако тя съществува, то системата се изключва. Трето, ако Генералният щаб не отговаря, „Периметърът“ се свързва с „Казбек“. Четвърто, ако и той мълчи, то изкуственият интелект предава правото да вземе решението на който и да е човек, намиращ се в командния бункер. И чак след това започва да действа самостоятелно.
