Вложенията на Китай в държавния дълг на САЩ паднаха под трилион долара за първи път от 12 години. Мащабните антируски санкции подкопаха доверието в основната резервна валута. Не добавя оптимизъм и инфлацията, която е рекордна от 40 години насам. В същото време не само Пекин рязко загуби интерес към щатските държавни ценни книжа – други централни банки също се отървават от тях.
По-малко от трилион
Според Министерството на финансите на САЩ през май китайският портфейл от инвестиции в държавния дълг на САЩ възлиза на 980,8 милиарда долара, което е с 23 по-малко от предходния месец и почти 100 от миналата година. Тоест психологическата граница от един трилион вече е зад гърба ни.
От няколко години Пекин намалява инвестициите в американски държавни ценни книжа. Спусъкът беше търговската война, отприщена от Вашингтон, а по-късно и технологичната. От връх от 1,32 трилиона през ноември 2014 г. инвестициите са намалели с повече от 200 милиарда. И към юни 2019 г. лидерството сред чуждестранните притежатели на държавния дълг на САЩ премина към Япония.
Любопитно е, че при Токио тази цифра е също на двегодишно дъно – 1,212 трилиона.
Подкопано доверие
Замразяването на международните резерви на Русия в размер на около 300 милиарда долара даде ефект.
Възможно заграбване на активи накара втората икономика в света да се замисли. Китайците се опасяват, че в случай на регионален военен конфликт или друга криза, американците ще направят същото с тях. На спешна среща през май финансовите власти обсъдиха как да защитят спестяванията на повече от 3 трилиона долара.
Препоръките се свеждаха до необходимостта от диверсификация на деноминираните в долари активи, ускоряване на международното признаване на китайската валута, увеличаване на използването на цифровия юан при трансгранични плащания и като цяло унищожаване на финансовата хегемония на САЩ по всякакъв възможен начин.
През последните 20 години делът на американската валута в националните резерви на Пекин вече е намалял с една четвърт – до 56 процента, докато златото се е утроило – до почти 2000 тона.
Икономисти смятат, че Вашингтон няма да посегне на китайските резерви. Това би причинило огромни щети на международните производствени и търговски вериги: КНР има огромни доларови активи и тесни икономически връзки със Съединените щати. Но Пекин ще продължи да тегли средства от американските държавни ценни книжа.
Трилионът, държан от Китай в държавни облигации на САЩ, постепенно се „разтваря“. Китайците активно разнообразяват инвестиционния си портфейл. По-специално те създават валутен резерв в юани, за да се конкурират с долара и да подкрепят други икономики, изправени пред нестабилност.
Неубоздана инфлация
Затягането на паричната политика на Федералния резерв, заедно с необузданата инфлация, също вреди на американския дългов пазар. Когато лихвите се повишават, доходността на облигациите пада и инвеститорите, които ги продават до падежа, губят пари. Няма смисъл да купувате ценни книжа с доходност от три процента с ускоряване на инфлацията на долара до девет.
През май Федералният резерв повиши референтните си лихвени проценти с 50 пункта, а през юни с още 75 пункта в опит да ограничи рекордните покачвания на цените. От предстоящата среща в края на месеца Уолстрийт очаква подобно решение.
През юни инфлацията в САЩ достигна 40-годишен връх. Основната причина е поскъпването на храните и потребителските стоки. Президентът на САЩ Байдън го нарече „проклятие“. И каза: по-добре е да не разчитаме, че в близко бъдеще храната и горивата ще поевтинеят. И Русия е виновна за всичко.
Истинската причина беше посочена в “Блумбърг”. „Всичко поскъпна рязко заради рекордно високите цени на суровините, които скочиха до небето след зле обмислените санкции срещу Москва“, посочва агенцията.
Обща тенденция
Пекин не е единственият, който ще се откаже от долара. 30-те най-големи централни банки по света от април до юни всички активно разнообразяват активите си. Освен Китай и Япония инвестициите в американски държавни ценни книжа ги намаляват Саудитска Арабия и Бразилия. Експертите отбелязват: чуждестранните инвестиции в държавния дълг на САЩ намаляват толкова бързо през последните шест месеца, колкото след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. и след началото на пандемията.
„Виждаме постепенна ерозия на долара. Очертава се картината на многополюсна парична система“, казва специалистът Масимилиано Кастели. Притежателите на американски държавни ценни книжа търсят алтернативи: акции, зелени облигации и защитени от инфлация книжа.
Доларът представляваше малко под 60 процента от световните резерви към края на първото тримесечие, в сравнение с 65 процента през същия период на 2016 г., според МВФ. Доларът все още е основната резервна валута. Но реакцията на САЩ на геополитическите вълнения може в крайна сметка да го лиши от господството му.
Има и друг проблем: ако интересът на чужденците към ценните книжа продължи да отслабва, лихвите по тях ще се повишат още повече. И ще стане много трудно да се обслужва неимоверно набъбналият държавен дълг. Както и да се намери решение за огромния бюджетен дефицит, който се покрива основно от продажбата на ценни книжа.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
