Жалба от Златимир Стоянов Орсов, Валерия Христова Харитонова и Ана Любчева Христова, всички със съдебен адрес: гр. София, ул. „Перник“ № 97, ап.1 срещу: заповед № РД-01-856 от 19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването
от Златимир Стоянов Орсов, Валерия Христова Харитонова и Ана Любчева Христова, всички със съдебен адрес: гр. София, ул. „Перник“ № 97, ап.1
срещу: заповед № РД-01-856 от 19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването
Уважаеми господин съдия,
Заповед № РД-01-856 от 19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването противоречи на материалноправни разпоредби, издадена е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не съответства на целта на закона, поради което следва да бъде отменена.
От 21.10.2021 г. с оспорената заповед се въвеждат 30 вида временни противоепидемични мерки, но без краен срок на действието им. За да бъде „временна“, т.е. действаща за определен период от време, каквато и да е противоепидемична мярка трябва да има краен срок, определен в заповедта на министъра на здравеопазването. Така приема и Конституционния съд в мотивите на своето решение № 10/23.7.2020 г. по конст. дело № 7/2020 г.: „Това, което е по-важно, срокът на всяка въвеждана мярка по ал.4-7 на чл.63 33 следва да бъде посочена в заповедта, с която тя се въвежда – на министъра на здравеопазването или на директора на съответната регионална здравна и н с п е к ц и я. Това нарушение на материалния закон не е единственото, но е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед изцяло.
В нарушение на материалния и на процесуалния закон оспорената заповед третира всеки граждани като заразоносител и на тази основа ограничава правата му или му възлага задължения като едновременно с това необосновано освобождава определена категория граждани от създадените с 1 нейните т. 2, 4, 5, 6, 15, 17, 19, 20, 21, 25 и 26 ограничавания на правата и задължения за останалите граждани.
Предположение (презумпция) за съществуването на определено обстоятелство се създава само със закон, а не и с някакъв друг правен акт, вкл. и заповед на министъра на здравеопазването.
Резултатите от емпиричните изследвания и теоретичните обобщения имат правно значение, т.е. на тяхна основа с административен акт може да се ограничат правата или да се създадат задължения на гражданите, само, ако със закон те са се предвидени като основание за точно определено ограничаване на правата или за създаването на точно определени задължения на гражданите.
Няма установена със закон презумпция, че за времето на обявена извънредна епидемична обстановка всеки гражданин се смята за заразоносител. Поради това, за да се ограничат правата или за да се създадат задължения на който и да е гражданин, обосновани с неразпространение на заразна болест и опазване на общественото здраве, е необходимо да се установи, т.е. да се докаже от административния орган, че конкретният гражданин е заразоносител.
Вместо това, с оспорената заповед се изисква от всеки гражданин да докаже на свои разноски, че не е заразоносител, т.е. да докаже отрицателен факт, за да не бъдат ограничени правата му и да не му бъдат възложени задълженията, предвидени в нея. При това, доказателствата за този отрицателен факт са изчерпателно изброени в заповедта на министъра на здравеопазването, и извън тях са документите, удостоверяващи наличието на антитела и клетъчен имунитет, които предпазват гражданина от заразяване със SARS-CoV-2 и доказват обстоятелството, че не е заразоносител. От друга страна, изчерпателно изброените в оспорената заповед доказателства, не удостоверяват, че гражданинът не е заразоносител към момента на представянето им на входа на обектите или за дейностите по нейните т.2, 4, 5, 6, 15, 17, 19, 20, 21, 25 и 26, т.е. не гарантират ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2.
Оценката на риска, обосноваваща въвеждането на определени противоепидемични мерки, следва да е направена от главния държавен здравен инспектор въз основа на епидемиологичната обстановка в страната, но неговите предложения, въз основа на които е издадена оспорената заповед, се обосновани преди всичко с мнението на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, при това – преразказано доста повърхностно. Той не е обосновал защо приема, че за последните 14 дни 1192 лица са починали именно от COVID-19, а не поради други заболявания, към които COVID-19 е придружаващо заболяване. Главният държавен здравен инспектор не е обосновал защо при епидемиологична обстановка в България през първите две седмици на октомври 2021 г., която не е по-тежка от епидемиологичната обстановка в края на 2020 г. и през пролетта на 2021 г., предлага по-тежки противоепидемични мерки в сравнение с тези при предишните две вълни на разпространението на COVID-19.
Министърът на здравеопазването не е длъжен да се съобрази с предложенията на главния държавен здравен инспектор, но трябва да обоснове защо не е съгласен, още повече, когато въвежда противоепидемични мерки, които са по тежки от предложените. В случая, главният държавен здравен инспектор предлага посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, игралните зали и казината да се допускат само в часовия интервал от 7 до 23 часа при спазване на отстояние от 1,5 м между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 4 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала, а относно тези заведения, които са към местата за настаняване, се предлага те да работят само за гостите си, но министърът на здравеопазването преустановява посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чцл.124 от Закона за туризма, вкл. и тези към местата за настаняване, независимо дали посетителят е гост на мястото за настаняване или не е.
Моля, уважаеми господин съдия, да отмените изцяло заповед № РД-01- 856 от 19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването и да ни присъдите разноските по делото.
С уважение,
Златимир Орсов /п/
Валерия Харитонова /п/
Ана Христова /п/
