“Третият пол”, или когато човекът се мисли за Бог. „Това е триумфът на крайния индивидуализъм. Вече няма външна реалност пред желанията на индивида, който се мисли за Бог. Индивидът трябва да се самопороди, да избере своя пол, да избере своята култура. Само и единствено изхождайки от тези свои фантазии, той ще се определи. Идеалът зад всичко това? Неутрален човек, нито мъж, нито жена, без родина и семейство, вид мутант, в крайна сметка, който няма да дължи нищо на миналото и ще се превърне в морско свинче за луди учени, готови на всичко, за да наложат своята визия“.
Предложението трябваше да накара мнозина да подскочат: събрани на конгрес, членовете на Либералната партия на Канада ще обсъждат възможното признаване на “трети пол”. Отгатвам реакцията: още една глупост на Джъстин Трюдо. Трябва обаче да приемем това предложение сериозно.
То е част от програмата на новата радикална левица, която се представя за умерена. Тя претендира, че “се бори срещу дискриминациите”. Проблемът е, че предлага екстремистка концепция за тази борба, която я изопачава. Какво ли не оправдават в нейно име.
Така тя възнамерява да премахне разделянето на човечеството на мъже и жени. Това разграничение се представя като архаична останка, която спъва процъфтяването на сексуалното различие. Мъжете и жените били потиснически категории, които пречат на индивидите да живеят напълно свободно.
Теорията за пола
Тук разпознаваме теорията за пола, която предизвиква големи дебати във Франция. Според нея мъжкото и женското са чисто социални конструкции и това, което ги отличава, произтича от сексистките стереотипи. В името на човешката свобода, трябвало да се деконструират тези категории. Или най-малкото да се релативизират.
Откъдето и признаването на “трети пол”. След мъжа и жената, “неопределеният”. Той щял да бъде по-висш, защото ще измисли собствения си пол. Очевидно някои хора имат нарушения на сексуалната идентичност. Но тяхното трудно положение се използва от радикали, които искат да обявят за недействително едно цивилизационно правило в името на изключението.
По същата логика, която днес кара някои да искат да премахнат графата “баща” и “майка” в административните формуляри и да ги заменят с “родител 1” и “родител 2”. Или пък виждат сексистки скандал, когато стаята на момчето е боядисана в синьо, а тази на момиченцето – в розово.
Краен индивидуализъм
Това е триумфът на крайния индивидуализъм. Вече няма външна реалност пред желанията на индивида, който се мисли за Бог. Индивидът трябва да се самопороди, да избере своя пол, да избере своята култура. Само и единствено изхождайки от тези свои фантазии, той ще се определи.
Идеалът зад всичко това? Неутрален човек, нито мъж, нито жена, без родина и семейство, вид мутант, в крайна сметка, който няма да дължи нищо на миналото и ще се превърне в морско свинче за луди учени, готови на всичко, за да наложат своята визия. И не мислете, че тази визия е обречена на безпомощност: тя влияе на правото и оттеква в училищата.
Въпреки това, сексуалното разделение на човечеството е основен принцип, който структурира всички цивилизации. Мъж и жена не са изкуствени категории. Без тях човечеството губи жизненоважните си ориентири в объркване, което първо обезсилва, после разрушава индивидите.
Очевидно всяко общество изгражда по различен начин представата си за мъжко и женско. Те не са застинали и се променят с времето. За щастие. Но никога на нито едно общество не му е хрумвала идеята да премахне това жизненоважно разграничение. С изключение на нашето. Зад този фалшив прогрес се крие истинска глупост.
Статията на Матю Бок-Коте по актуалната вече и за България тема за признаването на “трети пол” е публикувана преди четири години (Justin Trudeau et le « troisième sexe », journaldemontreal.com, 22 февруари 2014 г. ). Авторът е доктор по социология и доцент във Висшето училище по търговия (HEC) в Монреал, колумнист в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада. Трудовете му засягат главно мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и квебекския национален въпрос.
