Не си спомням за такова финансово кръвопролитие от времето на първия етап на кризата през 2008 г.
Сривът на борсата в Ню Йорк започна на 5-6 февруари и ще продължи и в бъдеще. Както се казва „ако нещо се отлага, няма да избяга“.
Какво се отлагаше? Отлагаше се окончателното взривяване на системната криза на съвременния капитализъм още от 90-те години на ХХ век, когато животът му беше удължен само благодарение на срива на социализма и СССР. Но тези подарени 30 години не решиха нищо. Кризата продължи да се задълбочава. И именно тя няма къде да „избяга“, защото може да изчезне, само ако изчезне системата.
Поредният борсов хорър започна на 5 февруари, когато индексите Дау Джоунс паднаха с над 1000 пункта, най-много от времето на черните октомврийски дни на 2008 г.
Разни експерти побързаха да нарекат това „корекция“, въпреки че става дума за официалното пристигане на Новата Велика Депресия, която ще бъде по-лоша даже от Първата Велика Депресия от 30-те години, защото и мащабите са по-големи. Сега само за дни загубите на разни инвеститори и спекуланти надминаха 5 трилиона долара. Ако това е корекция, интересно каква ще бъде кризата.
Разбира се, нещата са „комплексни“. Новата кризисна спирала започна по-рано от борсовата, когато на 24 януари стана едно, отново незабелязано, събитие. Индексът на американската валута /стойността на долара спрямо кошницата от водещите световни валути/ проби надолу важното техническо равнище от 90 пункта.
Второто съпътстващо събитие беше смяната на шефа на Федералната резервна система на САЩ. И бентът се отпуши.
Третият съпътстващ процес беше рязкото изостряне на ситуацията в Близкия Изток от Израел за отвличане на вниманието от ставащото в САЩ.
Четвъртият процес, както обикновено, беше някакво световно събитие, в случая олимпиадата в Южна Корея.
Петото предхождаше горните и на него ще обърна повече внимание.
Става дума за последния Световен икономически форум в Давос, на който преобладаваха паникьосаните физиономии на международните банкстери и бюрократи, очакващи указания от глобалното си началство. Появата на „рижия клоун“ – Доналд Тръмп, внесе още по-голяма суматоха на поредната вечеринка на старите алкохолици и извратеняци от трите пола, които започнаха да си запазват места в предстоящия траурен поход зад ковчега на системата, с надеждата, че няма да са в него.
Погребението на глобалното казино, т.е. на съвременната финансова система, започна. Това е истината.
От над 40 години световната икономика представлява огромно казино. Вратите му бяха отворени в началото на 70-те години, когато САЩ, които бяха фалирали за първи път след Втората световна война, се отказаха от златния стандарт на долара и преминаха към хартиени долари. Тези хартийки – печатани или цъкани на компютърчетата на централните банки, от този момент можеха директно да се конвертират в материални ценности.
Голямата измама набираше темпо – нищо срещу нещо, даже срещу всичко. И от този момент материалното производство в света започна да деградира, заедно с него и ? от световното население. Всички се хвърлиха към финансовите пазари, където можеха да постигнат бърза печалба.
Лъжата набираше темпо, защото на финансовите пазари само се лъже, а не се произвежда. Заради това от 40 години в света става преразпределение и разграбване на богатството, което беше произведено и натрупано през предишните столетия, в това число и в СССР. А това означаваше край на така наречения класически капитализъм.
Лъжата се засили още повече след разпадането на СССР и социализма в Източна Европа, чиято икономическа система се градеше на реалното производство, реалната печалба и реалното натрупване на богатството.
На мястото на производството дойде финансовият капитализъм, т.е. казиното и хазартът. И както във всяко казино, така и в това, печели онзи, който има печатница или който е близко до печатницата. Останалите обедняват и губят, в това число и шанса за достоен живот. Даже онези, които не играеха в казиното бяха въвлечени в този кошмар.
Според закона за казиното, се стигна до колосалното ограбване, тъй като 1 процент от световното население притежава 82 на сто от богатството.
Казиното и банката победиха производството. Производството вече не е нужно, тъй като този 1 процент си отпуска направо парите от банките и отпада веригата човек-производство-печалба. Те направо минаха към печалбата, която сами си определят.
Така 7/8 от световното население станаха непълно излишни. В момента върви тяхното деградиране и физическо ликвидиране чрез различни локални конфликти и войни, операции, бандитизъм и т.н.
Едва ли по-просто и образно може да се обясни ставащото около нас. Но интересно защо не искате да го разберете. Разберете простата истина – в така наречената нова система, в която бяхме завлечени след 1990 г., сме обречени на бавна и сигурна смърт не само като държава, но и като население. България, с най-голямата демографска и икономическа криза за „всички времена и всички континенти“, е най-доброто доказателство.
„Давос – 2018“ беше в същия спектър.
Няколкостотин банкстери и техните слуги, дошли да разберат каква ще е тяхната смърт, по-точно кога ще ги погребват.
Това не е метафора. Това, което става, е втората вълна на глобалната финансова криза. Първата беше през 2007-2009 г., но тогава се отърваха с лъжите „за американския ипотечен пазар“. Пирамидите обаче продължиха да растат чак до Космоса. Съвкупният дълг на САЩ за една година достигна 350 процента от брутния им продукт. За ЕС дългът е на равнището на САЩ. Това означава, че втората вълна е неизбежна.
Но това не се обсъждаше в „Давос – 2018“. Там цареше еуфорията на обречените – има икономически ръст, прогнозите са добри. Но за втората вълна на кризата нито дума – по-добре е да се заемем с екологията или киберсигурността, въпреки че САЩ излязоха от Парижкия договор за климата – 2015 г., а без тях всякакви дебати са безсмислени. Киберсигурността със сигурност не беше тема на Давос.
За какво всъщност се събраха – да видят кой още е жив.
По същото време, когато се събираха в Давос, както споменах, на 24 януари на световния финансов пазар индексът на американската валута падна под важното техническо равнище от 90 пункта и въпреки опитите да се стабилизира продължи да пада. Доларът има още доста възможности за падане. Историческият минимум от 80 пункта беше през юли 2011 г.
Това рязко обезценяване на долара, който е световна резервна валута, е много опасно и за обикновените хора – загуба на покупателната способност на хартиените валути и поскъпване на суровините, материалите и крайните изделия, в това число храната, дрехите, стоките от първа необходимост, което касае особено най-бедните и незащитени слоеве на населението.
Примери за подобни процеси, достигнали крайни форми, са Ваймарската република от 1923 г. или неотдавнашното Зимбабве.
Ситуацията е лоша, доларът в момента базира само на онези структури, които го пускат, а те вече клонят към нулата.
Единственото лекарство срещу това е фалитът, хиперинфлацията, войната или златото. Никакви долари, евра или криптовалути не могат да му попречат да се върне на трона.
Сегашният момент има и своята теоретична обосновка. Така нареченият коефициент САFЕ се намира на равнището от 1929 г., точно преди краха на борсата, след което започна Първата Велика Депресия.
На второ място, днес значението на САFЕ е много по-високо от кризата през 2007-2009 г. и се намира на най-високата средна стойност за последните 137 години – 182 процента.
С една дума, където и да погледнеш – кошмари от миналото, настоящето и бъдещето. Никой не знае кога точно ще се случи и се моли само да не е сега.
Но в живота, както се казва, има и неизбежни неща – кризите и смъртта. Всъщност те вече се нареждат в процесията зад ковчега на капитализма с тихата надежда да не се озоват в него.
Illustration of the crisis concept with a businessman in panic
