- 4 неудобни въпроса за прокурорската атака срещу ПП
- Държавното обвинение вместо да си гледа НК и НПК, се прави на драматург в политически фарс
Може ли да има нещо общо между ретроградния Меркурий, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, ФБР, санкционирания от САЩ Делян Пеевски, политиката изобщо, живота в частност, наказателното право, Корал, митниците, свидетелите, уискито, шампанското и прокурорските мехурчета? Според случващото се през последните дни – да.
Прокурорският залп срещу лидерите на ПП е юридически издържан само в главите на държавното обвинение. Отделно безумни са обясненията как например имунитетът на Кирил Петков е поискан едва сега, защото след две години и половина чудене показания дали началникът на НСО Емил Тонев и шефът на НАП Румен Спецов. В същия момент абсолютно случайно излязла и най-ключова експертиза по дело, свързано с Лена Бориславова. И тотото на прокуратурата ударило шестица, защото пак в този момент били събрани и достатъчно данни срещу шофьора-охранител-съветник-сътрудник на Асен Василев – Лъчезар Ставрев.
Това истинското юридическо „чудо“ от съвпадения на законен повод, достатъчно данни, правни квалификации се представя от държавното обвинение като борба с корупцията и престъпността по висшите етажи. За не малка част от политиците, а и за обществото тази борба е правна пародия.
Прокурорският театър беше допълнен и с пътуване на главния прокурор до САЩ, което трябваше да внуши едва ли не някаква подкрепа за действията на прокуратурата. Според Кирил Петков Сарафов хитро се скрил, след като поръчал показните действия срещу ПП, изпълнявайки волята на санкционирания от същите тези САЩ Делян Пеевски.
Депутатът от ДБ Божидар Божанов описа случващото се артистично – прокуратурата извадила картечницата и започнала да стреля в парламента, искайки имунитети.
Така се забърка юридическа каша с много серии. Но възникват поне няколко въпроса кой какво прави и какво се случва – и пред публиката, и зад сцената.
1. Защо са подбрани точно тези разследвания?
Една от големите изненади с искането на имунитета на Кирил Петков бе разследването, по което беше направено. Сарафов поиска от парламента разрешение лидерът на ПП да бъде разследван точно за превишаване на правата му като премиер при разпореждане на ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова преди две години и половина. Петков също изрази изненадата си от прокурорския подбор. Каза, че е очаквал да бъде ударен по разследването, което се води по твърденията на бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, че бившият премиер му е оказвал натиск да не провежда обществени поръчки за стотици милиони.
В крайна сметка Петков заключи, че това е направено, за да се стресне самата ГЕРБ. Той не влезе в конкретика, но внушенията бяха, че по този начин от една страна ще последва негативна реакция от страна на Борисов към ПП, а от друга -те ще бъдат предупредени, че и на тях може да им се случи нещо.
Преди време имунитетът на Петков бе искан по друго дело. Направи го предишният главен прокурор Иван Гешев по разследването за двойното му гражданство и по обвинението, че е затаил, че е имал и канадско гражданство, когато е станал служебен икономически министър в правителство, назначено от Румен Радев. След няколкомесечни игрички разследването бе прекратено от самата прокуратура с твърдението, че няма извършено престъпление. И това бе направено, когато и.ф. главен прокурор стана Борислав Сарафов. Очевидно за прокуратурата едно нещо е престъпление един ден, на втория не е, на третия пак е и така според политическата конюнктура.
Изглежда неслучайно е подбрано и разследването срещу Лъчезар Ставрев, който в различни моменти е бил за шофьор, охранител, сътрудник, служител на администрацията на Министерство на финансите и член на политическия кабинет на финансовия министър Асен Василев – другият съпредседател на ПП. От километри прави впечатление, че прокуратурата е някак по-щадяща – поне за момента, спрямо Василев. Удря се само около него. Засега. За Ставрев стана дума още в миналия парламент, когато временна комисия разследваше митническата афера, при която бяха арестувани тогавашната шефка на митниците Петя Банкова, бащата и синът Марин и Стефан Димитрови, както и бе обвинен, но оставен на свобода главният секретар на МВР по онова време Живко Коцев. По време на заседание на комисията бе изслушван и шефът на ДАНС Пламен Тончев, който внушаваше, че и Асен Василев участва в аферата чрез някакви близки нему лица.
После дойдоха показанията на Петя Банкова, която директно навърза Асен Василев и сътрудника му Лъчезар Ставрев. На няколко пъти адвокатите и на Банкова, и на Димитрови, обявиха, че очевидната цел на КПК и прокуратурата всъщност са Василев и бившият вътрешен министър Бойко Рашков, който също фигурира в показанията на бившата шефка на митниците. Самият Рашков обяви, че обмисля дали да не съди Банкова.
Сега очевидно прокуратурата провежда заградителни мероприятия около Асен Василев. Арестуваният Ставрев бе първоначално обвинен за престъпление по служба, после – и за пране на пари, а накрая – и за престъпен сговор с “лице, заемащо публична длъжност”, сещайте се – Асен Василев.
Прокурорският избор за Лена Бориславова с историята около сдружение „Да запазим „Корал“ пак не е случаен и пак е свързан с Кирил Петков. Става дума за разследване дали има фалшифициране на подписи и документи за изваждането на Петков от управата на въпросното сдружение, за да няма проблем да е служебен икономически министър. Бориславова е обект на прокуратурата и по други преписки, включително и за получено възнаграждение от ББР. Но прокуратурата извади именно историята с „Корал“.
2. Защо точно сега?
Безспорно едно от най-забавните неща в прокурорската атака срещу ПП са обясненията на държавното обвинение как само за няколко дни са приключили разпити, разследвания и експертизи, които са се точили години.
Тезата на ПП, че това се случва, защото са внесли закон за съдебната власт, с който се прави опит да се спре назначаването на Борислав Сарафов за титулярен главен прокурор за следващите 7 години. Това трябва да стане на заседание на ВСС на 16 януари, т.е. след по-малко от месец. „Само погледнете как се случва всичко – внесохме законопроект за съдебната власт, който трябва да му прекрати правомощията. След това избираме г-жа Киселова, която казва, че това ѝ е приоритет. И два дни по-късно започват три действия от страна на прокуратурата. Аз бях първият, след това тръгнаха срещу Лена Бориславова и накрая – срещу Лъчо“, твърди Кирил Петков.
Инициатор на питането до КС и на закона за съдебната власт обаче са основно от „Да, България“, а техни представители не се атакуват, независимо че прокуратурата може да извади от чувала нещо и за тях. Очевидно работата е целенесочено срещу ПП.
Може и да има нещо общо с историята с промените в закона, но е наивно да се смята, че със или без имунитети, предложените промени ще минат толкова бързо, че да спрат избора на Сарафов. Същото се отнася и до искането за тълкуване в КС, за което също се твърди, че може да спре Сарафов.
Отговорът защо сега се връзва повече с опитите да се направи редовно правителство. Очевидно се опитва всичко възможно те да се провалят и да се отиде бързо на предсрочни избори, за което сутрин, обед и вечер призовава основно Делян Пеевски.
Има и една друга посока, която волно или неволно, глупаво или целенасочено, прокуратурата трасира – че всъщност с всичките си действия държавното обвинение не вади очи, а изписва вежди на ПП. Превръща ги в жертви, позиционира и ги легитимира като основен противник.
Кирил Петков и останалите от ПП твърдо обясняват, че Сарафов няма да е главен прокурор, благодарение на тях, и той си го знаел. Малко време остава да се разбере дали наистина ще стане така.
Тези версии не пречат и на предположението, че историята между прокуратурата и ПП е предупреждение към Борисов и ГЕРБ. Казвам ти, ПП, сещай се, ГЕРБ. Откакто започна театърът с имунитетите, Борисов е най-неадекватен – първо си изпусна нервите с арестантското одеяло и кофата, после зае покровителска поза за имунитета на Бориславова.
3. Как се пише наръчник за правни шменти-капели?
Всичко казано и показано досега осветява съшити с бели конци наказателни акции. В историята с имунитета на Кирил Петков например прокуратурата твърди, че той, в качеството си на министър-председател, е превишил властта си, като „неправомерно е разпоредил на началника и на зам.-началника на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването“ при Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), както и на главен разследващ полицай при ГДНП, да образуват досъдебно производство в нарушение на НПК срещу лица, спрямо които нямат правомощия“. Петков незаконно поискал да бъде разпитан от полиция и така да бъде заобиколена прокуратурата, да се извършат претърсвания и изземвания без съдебно разрешение, както и неправомерно наредил да бъдат задържани Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.
По стар прокурорски обичай бързо-бързо изтекоха свидетелските показания, на чиято база е поискан имунитетът на Петков. И добре, че стана така, че да се види що за прокуратура има. Защото куп длъжностни лица обясняват как им нареждал премиерът, как те обяснявали, че не е правилно и дори незаконно да се прави така. Това означава ли, че всички тези лица са извършили също толкова нередни неща, като са изпълнили нарежданията на Петков? Те подведени ли са под отговорност? Защо не са отказали да извършат нередностите, както го позволява всеки закон, включително и наказателните закони, които им дават възможност да не изпълняват незаконни нареждания?
Да не говорим за бъдещото работно обвинение срещу Кирил Петков, което ще е за престъпление по служба, защото превишил правомощията си. Той няма никакви права в наказателния процес, така че не може да ги превишава. Ако премиерът каже на полицейски шеф да се хвърли под автобуса, той ще го направи ли? Прокуратурата внушава, че едва ли не Кирил Петков е дал нареждане на всяка цена да се сложат белезници на Борисов. Но това го няма в нито едни от дадените показания.
Дори не заслужава коментар обстоятелството и как тези, които са събирали материали срещу Кирил Петков, са се интересували повече за това какво уиски и шампанско се е пило и какви са били тържествата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова.
Подобна е правната рамка и при Лъчезар Ставрев, чието работно обвинение при първоначалния му арест беше единствено престъпление по служба – че като длъжностно лица превишил правата си, като издал устни разпореждания към ръководител на митниците какви кадрови промени да направи в агенцията. И за първокурсник в Юридическия факултет е ясно, че такова обвинение не може да издържи в нито един съд – Ставрев също няма никакви правомощия, че да ги превишава.
Още по-забавен е случаят с преписката за Лена Бориславова и сдружението за „Корал“. Тази история беше извадена от „Биволъ“ през април м.г., след години мълчание по темата. Според публикацията Кирил Петков е станал служебен министър на икономиката с цената на фалшифицирани документи и фактическа измама, представени на Агенцията по вписванията от Лена Бориславова. „Биволъ“ твърди, че в случая с изваждането на Петков от управата на „Да запазим Корал“ има документи с фалшифицирания подпис на председателя на сдружението Атанас Русев. Става дума за пълномощно и протокол от заседание на ръководството на сдружението. Русев също хвърли обвинения, а Кирил Петков пък го обвини за връзки с Румен Николов-Пашата. За да се стигне до сегашното предложение на Софийска районна прокуратура до Сарафов да поиска имунитета на Бориславова, за да бъде разследвана.
Разследването се води за документно престъпление – деклариране на неверни обстоятелства. Оправданието на прокуратурата, че се е бавила досега е, че чак сега излязла ключова експертиза. Задачата ѝ е била да изследва положените подписи и кой е авторът. По делото имало и графична експертиза, а намирането на експерти било много трудно.
Веднага след това стана ясно, че прокуратурата още не е сигурна дали има фалшифициране на подписа на Петков и останалите от сдружението. Както и че качеството на документите, които са изследвани, било много лошо и трудно можело да се каже кой е изготвил документа с невярно съдържание. Иначе имало разпити на всички от управителното тяло на сдружението.
4. Какво следва и какво може да се очаква?
Прокуратурата няма не само смислено, но каквото и да е обяснение защо напада само хора от ПП, защо го прави като кампания, като наказателна акция. Може би, ако беше направила същото с Бойко Борисов по някоя от дузината му преписки, или пък срещу санкционирания от САЩ за корупция Делян Пеевски, можеше да има що годе защитна позиция.
Как може да се развие ситуацията? Единият вариант е прокуратурата временно да се прави на умряла лисица. Податки вече има. И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов започна да обяснява как още не е разгледал предложението на СРП за Лена Бориславова, защото има един месец да реши. Последва странно разграничаване, че е своеобразна пощенска кутия, която само внася исканията за сваляне на депутатски имунитети, които редовите прокуратури искат. И заключи, че ако не иска имунитети на предложените от прокуратурите, ще извърши престъплението лично укривателство.
Вторият вариант е прокуратурата съвсем да се разпаше, като атакува директно Асен Василев и вкара в играта и Бойко Рашков. Тя може да им поиска имунитетите например по делото за митническата афера. Както се вижда по другите два случая – последното важно нещо е да има някакви доказателства.
В крайна сметка специално в случая за митниците няма спор, че никой не знае с какви доказателства разполагат службите и какво са дали на прокуратурата. Всеизвестно е, че точно специалните служби почти винаги не изкарват всичко, за да има не осъдени, а зависими хора, които се страхуват.
Има и трети вариант, в който Кирил Петков се оказва прав и Борислав Сарафов не става титулярен главен прокурор. Това може да стане само ако се приемат поправките в ЗСВ, които сега са внесени в НС, или ако президентът Радев се направи два пъти на мъж. Той има право да откаже да издаде указ за Сарафов, но ако ВСС гласува пак същото име, Радев може да играе ва банк, макар и противоконституционно, и да откаже отново да подпише.
Третата възможност е ВСС да спре процедурата за избор на главен прокурор с аргумента, че това трябва да направи нов ВСС или че има искане за тълкуване в Конституционния съд. В този случай Сарафов може не само да е главен прокурор, а да е направо вечен главен прокурор. Защото в момента в Народното събрание няма мнозинство, което да избере нов ВСС.
Едно обаче е сигурно. На България такава прокуратура, която която може да смачка всеки, който не е съгласен например с Пеевски, около която се възпроизвеждат постоянно джуджета, Еврото и Нотариуса, която действа като ощипана при всяка критика, която не закача белите якички и корумпираните по политическите и държавните върхове, не й трябва. Което не е новина.
Александър Александров
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
