Наблюдавам ги вече няколко години и още не мога да повярвам колко са глупави.
Тук хората имат колективно мислене. Преди малко Атанас Шарков смело ми обясняваше, че колективното мислене се прилага само в комунизма и реших дс отделя няколко минути за да ви разкажа за комунистическа Швейцария.
Тези смотаняци се държат сякаш боклукът е богатство. Нищо не изхвърлят.
Кофите са празни, не защото ги чистят често (на моята улица минават веднъж седмично ) , а защото просто няма какво да се хвърля.
Всеки чувал струва около 20 франка и е с баркод от общината. Ако решиш да се направиш на хитър и да си метнеш боклука в нераглементиран чувал, те намират. Отварят торбата, вадят някоя касова бележка и ти лепват акт. Наскоро така откриха човек по бележка от H&M и глобата беше няколко хиляди франка. Толкова за балканската находчивост.
И понеже мързелът тук е скъп, всички рециклират. Всичко. Стъкло, хартия, метал, пластмаса и дори остатъците от храна, които тези идиоти компостират и после торят градинките си пред сградите.
Ужасна диктатура на разума.
Разбира се, и аз, като една скръндзава балканска душа, се научих. Събирам си канчетата, стъклото и хартията и веднъж месечно ги карам до точката за рециклиране, която е на десет километра от дома ми.
Не, не е пред блока, ама 20 франка са си 20 франка. В момента произвеждам точно един чувал боклук на месец, основно прах от прахосмукачката. Преди това беше по един на ден.
И тук идва най-страшната част от този комунизъм. Всеки месец децата от квартала излизат с колички и събират хартията от всяка къща. Вестници, кашони, списания – всичко трябва да е вързано и подготвено. После хартията се продава и с тези пари децата си финансират лагери, екскурзии и ваканции. Представяте ли си, деца, които разбират, че ресурсът има стойност и че обществото не е някой абстрактен „някой“, а те самите.
И ако случайно не им дадеш подготвена хартия, повярвайте ми, Хелоуин пакостите ще ви се сторят нежна шега.
Та да, това е комунистическа Швейцария – място, където мързелът струва пари, а разумът излиза евтино. И затова кофите са празни, улиците чисти, а децата не растат с идеята, че светът им е длъжен.
Това не е екология.
Това е обществено инженерство.
И тихо създава едно от най-чистите, най-богатите и най-функционалните общества в света.
Sneji Todorova
