След шест години усилия на Брюксел да наложи климатичните си цели за нула въглеродни емисии в ЕС тази политика вече започна да среща отпор сред част от страните-членки.
След маратонска среща, която започна във вторник вечерта и завърши малко след 9 часа сутринта на следващата сутрин, мнозинството от 27-те правителства на блока се споразумяха за нови цели за намаляване на замърсяването – но само чрез отслабване на съществуващите закони и забавяне на вътрешните усилия, предназначени да намалят същото това замърсяване.
След половин десетилетие на „зелени“ победи по отношение на климатичната политика, много по-скептична група от страни и партии сега има надмощие.
В интервю след края на преговорите Уопке Хоекстра, еврокомисар по въпросите на климата, нулевите нетни емисии и чистия растеж, изтъкна новите политически и икономически реалности – високите енергийни разходи, възхода на десните партии и намаляващото доверие на индустрията – засилиха критиците на зеления дневен ред.
„Изправени сме пред огромна промяна, така че трябва да се адаптираме към тази промяна“, заяви еврокомисарят пред Politico.
Министрите на страните-членки се споразумяха за необвързващо намаление между 66,25 и 72,5% като климатична цел за 2035 г. – изискване съгласно условията на Парижкото споразумение от 2015 г.
Окончателната сделка за обвързващата цел през 2040 г. не успя да събере достатъчно подкрепа сред страните-членки. Тази цел изискваше Евросъюзът да намали с 90% замърсяването с въглеродни емисии под нивата от 1990 г., което председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен беше поела като ключово „зелено“ обещание в кампанията си за преизбиране.
Вместо това министрите се споразумяха за намаляване на вътрешните емисии с 85% до 2040 г. Правителствата възнамеряват да постигнат останалите 5 процентни пункта, като плащат на други страни за намаляване на замърсяването от името на блока чрез система от покупки, известна като въглеродни кредити.
„Зелената сделка все още е в сила,… но липсата на политическа смелост сред европейските министри е притеснителна“, каза Дидерик Самсъм, бивш високопоставен служител на Евромисията, който беше основен архитект на „Зелената сделка“ по време на първия мандат на Фон дер Лайен.
Италия, подкрепена от Полша и Румъния, поведе блокиращо малцинство, което отказа да отстъпи, докато не им бъдат предоставени ключови отстъпки по съществуващите закони за климата.
За да ги спечелят, министрите също така се съгласиха да забавят с една година внедряването на системата на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии на горивата, известна като ETS2. И поискаха да се разшири използването на биогорива и други нисковъглеродни горива в транспорта в бъдеще, което може да доведе до отмяна на договорената забрана за 2035 г. за нови автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Полша отказа да гласува в подкрепа на климатичната цел, въпреки че получи забавяне на въвеждането на ETS2, което държавният секретар по въпросите на климата Кшищоф Болеста определи като едно от основните полски искания. Климатичният балон в Европа се спука, коментира белгийската медия.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
