Connect with us

Hi, what are you looking for?

Вестник ЗораВестник Зора

КУЛТУРА

В късната есен на 2015 година, някъде из тихите гънки на Родопите, денят се спускаше бавно над поляните. Миришеше на влажна трева, дърва за...

БЛОГ

Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто. Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други...

БЛОГ

Димът се виеше като спомен — бавен, упорит, леко горчив. Миришеше на печено месо, на дърва и на време, което никога не бърза. В...

БЛОГ

Стаята миришеше на старо дърво, на чай и на нещо тихо, което не можеше да се назове — може би време. Светлината се процеждаше...

КУЛТУРА

Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот и всеки зов към по-добър живот над теб минуваше кат през пустиня. Обичах те, кога...

КУЛТУРА

Онази, която ти пие кръвта. Родина – това са просторите сини. Парчето небе. И парчето земя! Онази, попила кръвта на дедите. И белите кости...

КУЛТУРА

Да ти трепне. Да ти се разтрепери душата. От магия. От голямо. От непобираемо. Да ти трепне. Да ти се разтрепери душата. Да прихне....

КУЛТУРА

“— Опак жена си ти, Янице! Път да нема ще си проправиш. Хляб и сол да имаш пак ще си сита. За друго нема...

КУЛТУРА

По- добър от мене няма за балканската промяна! Винету не е бездарник. В Банкя има свой зайчарник … Аз съм българският Меси в политическа...

КУЛТУРА

Какво да пратим ми кажете, та къде са ни вече мъжете!?… Да им пратим някой мамин син, направо го пишете за “Амин!” Ще се...