Хубаво място е Европа. Чистота, порядък, дисциплина. С една дума – култура! Мир, спокойствие, благоденствие. Никой не отрича нейните достойнства и привлекателната им сила. Всички искат да вкусят от тях. Цялата атмосфера там сякаш предразполага само към благочестиви мисли и полет на талантите.
Такава Европа си представяхме преди 12 години, когато ни включиха в нейното семейство. Тогава тя наистина бе близка до тази идилична картинка. Уви, днес всичко е твърде различно. Идилията остана само на повърхността. Като витрина за туристите. Насажданата от центъра за управление в Брюксел криворазбрана толерантност доведе до ксенофобия и насилие. В Европа се всели духът на страха и тревогата, на несигурността и неравенството, на недоволството и протеста. Страхува се и елитът, и гражданинът. Елитът, че ще загуби властта, гражданинът – уредения си бит. Уплахата, че всичко наоколо се руши, не ги напуска. Към нея се прибави усещането за война. И то се засилва.
Лидерите се правят, че търсят изход, че искат отново да подредят „мозайката“ на „правилната добра Европа“. Но неолибералните догми и властовите амбиции са вцепенили мозъците им. Те мислят само за връщане на „доброто старо време“, когато в Белия дом се подвизаваха възпитани президенти, държаха Европа за ръка, пазеха я от всякакви злини, а тя се грижеше само за безметежното си битие. Но настъпиха други времена. Във Вашингтон се настани „оранжево рошаво чудовище“ и обърка всичко.
За да подредят „мозайката“, лидерите се събраха в Мюнхен. Струваше им се, че самото название – „Мюнхенска конференция по сигурността“, ще върне спокойствието. Случи се обратното. Изпокараха се. Събитието се превърна във форум за оплюване. Най-много критики отнесоха Тръмп и Путин, не бе подминат и Си Дзинпин. И тримата обаче отсъстваха. Нападките срещу американския президент задължително бяха гарнирани с приказки за евроатлантическо единство, срещу руския лидер – със свенливи признания, че европейската сигурност е немислима без Русия, а срещу китайския – с кисело-сладкия сос на силната китайска икономика.
От срещата имаше и полза. Тя свали маските. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс първо изпя дитирамби по адрес на своя бос, след което издържа сценична пауза, в която трябваше да се чуят аплодисменти, но аудиторията остана безмълвна. Щатският гост не загуби самообладание и изрече всичко срещу всички. Никой не бе похвален – дори съюзниците. Изброи на Европа новите американски заповеди, които трябва да следва. Между тях: да дава повече пари за отбрана, защото „Русия дебне“, да купува американско оръжие и руски газ, защото е „вражески“. Най-виновна се оказа Германия заради „вредния „Северен поток“. Заплаши непослушните с наказания. Ще вдигнат митата за европейските коли – главно германските, които били „заплаха за националната сигурност на САЩ“.
Никой не очакваше от Ангела Меркел толкова смела и остра реакция. Като припомни, че най-големият завод на BMW не е в Германия, а в Америка, тя заяви, че претенциите на Вашингтон предизвикват шок. Напомни още, че Русия от половин век снабдява Европа с газ и Берлин няма да се откаже от сделката. Формулира нещо като нова поговорка „съюзничеството си е съюзничество, но икономиката е с пари“. За разлика от Пенс, залата стана на крака и я изпрати с овации. „САЩ искат от нас да извършим икономическо самоубийство“, проплакаха германски медии.
Късно се сетиха. Преди 12 години Путин бе предупредил европейците, че на САЩ не са им нужни съюзници, а васали. Тогава се обидиха. Появи се Тръмп и те прозряха горчивата истина. Не защото Вашингтон е променил нрава си, а защото свали овчата козина.
