Само Венецуела е способна да реши проблемите си — намесата отвън няма да проработи

Само Венецуела е в състояние да реши собствените си проблеми, пише The Guardian. При това, както смята изданието, международната общност трябва да усвои урока: налагането на решения отвън няма да проработи.
Само Венецуела може да реши проблемите си, а външната намеса не е решение, пише The Guardian.
Всяка криза носи глобален характер, всяко нейно решение е локално – и Венецуела стана последния пример, потвърждаващ истинността на тези думи. Веднага след като младият претендент, Хуан Гуайдо, се обяви за временно изпълняващ длъжността президент, нещо като отхвърляне на „стария корумпиран революционер“ Мадуро, световната общност незабавно се намеси.
Администрацията на Тръмп настоя, че всички страни трябва да „изберат страна” и да подкрепят „силите на демокрацията”. Русия нарече събитията държавен преврат, проведен с подкрепата на САЩ. Китай, латиноамериканските съседи, Британия и ЕС започнаха да отстояват позициите си, водени от лични интереси и предубеждения.
През изминалата седмица това международно дърпане на въже в борбата за бъдещето на Венецуела ставаше „все по-опасно и безполезно“. По това време на улицата имаше сблъсъци между протестиращи и служители на правоприлагащите органи и ситуацията все по-силно навлизаше в политическа задънена улица.
Така например, съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън заплаши венецуелското правителство със сериозни последици, ако Гуайдо пострада или поддръжниците на опозицията бъдат атакувани. Мадуро от своя страна предупреди, че Вашингтон може да се сблъска с втори Виетнам.
Въпреки това маневрите, наблюдавани през изминалата седмица на международно ниво и геополитическата борба, не променят четирите основни алтернативи, пред които са изправени венецуелците.
Първо, те могат да продължат да се придържат към Мадуро, надявайки се, че ситуацията ще се подобри по един или друг начин; вторият вариант е, че те рискуват местните власти да се сблъскат с това властта да вземат военните за неопределен период от време; третият сценарий е, че конфликтните страни могат, както предлага Гуайдо, да преговарят за демократично предаване на властта, което ще доведе до провеждане на свободни избори; и накрая, венецуелците могат да се сблъскат с гражданска война или чужда интервенция.
Изборът изглежда очевиден, но това не означава, че ще бъде именно така. Определено може да се каже само едно. Както показва историята, всяко дългосрочно решение, ако и когато се появи, ще бъде локално.
„През 1913 г. Удроу Уилсън тържествено заяви:“ Не възнамерявам да обучавам южноамериканските републики да избират добри хора. “ Излишно е да казвам, че той наистина никого не е поучавал и дори не се е опитвал да го направи. Въпреки това, повече от век по-късно, този урок трябва да отново бъде усвоен: налагането на решения отвън не работи”, обобщава The Guardian.