„Не мога и няма да бъда част от един свят, в който жените се обличат като проститутки и излагат на показ всичко, което би трябвало да е съкровено и интимно. Свят, в който мъжете харесват това. И търсят това.
Свят, в който никой вече не мисли за понятия като чест и достойнство.
Свят, в който двойките бързо забравят какъв обет са си дали, когато са се вричали един на друг…
Свят, в който жените не искат деца, а мъжете не искат семейства.
Свят, в който посредствени хора карат скъпи коли, купени с парите на бащите им, за да демонстрират своя успех. Който всъщност е чужд успех.
Свят, в който бащите потискат синовете си, карайки ги да вярват, че не са способни да постигнат нищо от това, за което мечтаят.
Свят, в който хората казват, че вярват в Бог, но без да се опитват да изживеят тази вяра. Да живеят според тази вяра.
Свят, в който ревността е нещо, от което трябва да се срамуваш, а флиртът е нормален и здравословен.
Свят, в който скромността е недостатък, а не преимущество.
Свят, в който синовете харчат парите на бащите си в нощни клубове, в които слушат безсъдържателна музика, докато се наливат с алкохол.
Свят, в който момичетата се влюбват точно в такива момчета.
Свят, в който хората не търсят любов, а перфектен партньор. Свят, в който се говори за свобода на избора, но всеки, който направи избор, различен от този на останалите, се обявява за луд.
Свят, в който хората поправят колите си, без да пестят парите си, но не дават шепа милостиня на някой нуждаещ се.
Аз отказвам да вървя по този път. Избрах друг. Избрах свой. За съжаление малко са хората, които искат да вървят заедно с мен по него…“
Киану Рийвс
