БЛОГ
Тихата цена на „любовта“ В началото всичко беше просто. Двама души, общ дом, общи разходи, общи планове. Работехме и двамата, участвахме и двамата. Говорехме...
Hi, what are you looking for?
Вестник Зора
БЛОГ
А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният. Хората идват и си отиват. Раздялата...
БЛОГ
НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️ Пускам този пост от позицията на журналист, който...
БЛОГ
Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно. Хора, които се върнаха в България, започват отново...
БЛОГ
София, октомври 1985 г. Ех, какви времена настанаха! Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте...
БЛОГ
Една сутрин реката реши да запомни къщите по-добре от хората. Те стояха подредени по брега – бледи, с прозорци като полузатворени очи. През деня...
LIFE
Понякога родителството може да бъде изключително трудно. Може да се чувстваш изтощен. Объркан. Или дори безсилен. Ако поведението на детето ти те кара да...
БЛОГ
Сутрин блоковете се събуждаха бавно — миришеше на мокър асфалт, на топли банички от кварталната фурна и на прах, вдигнат от първите тичащи крака....
БЛОГ
В село Девенци следобедите слизат бавно. Слънцето не залязва изведнъж – първо омеква, после се подпира на баирите и накрая се скрива зад комините,...
БЛОГ
Разликата между 90-те и сега! 1. На 7 години взимаше сама 4 годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13 годишния си...
БЛОГ
Под сянката на Родопите, в Триград, времето не вървеше по часовник, а по дъха на хората. Той седеше на масата с избеляла покривка, чашата...
БЛОГ
На 28 декември 2002 г. София беше студена и мокра. Снегът се беше стопил на мръсни петна по тротоарите, а въздухът около „Пирогов“ миришеше...
БЛОГ
Тя седеше спокойно пред наредените дърва, сякаш цял живот беше чакала точно този миг – да си почине и да остави времето да мине...
БЛОГ
Всички вървяха напред, със сведени очи, с ръце в джобовете — сякаш там още имаше нещо за пазене. Тя се движеше между тях без...
БЛОГ
Магазинът беше пълен, но тишината тежеше. Не онази тишина на затворено място, а тишината на хора, които смятат наум и не им излиза. Мъжът...
БЛОГ
Календарът висеше на стената още от декември. Не беше просто лист с дати — беше карта на надеждите. Мъжът го гледаше сутрин, докато пиеше...
БЛОГ
Прабаба често казваше, че родителите се познават по последното дете и че никой не остава на този свят само с първородното. Чудех се защо...
БЛОГ
Пред чейндж бюрото хората стояха плътно един до друг, без да се гледат. Всеки стискаше банкноти, сякаш държеше не пари, а последната си сигурност....
