23% от сънародниците ни са готови да стегнат куфарите за гурбет веднага, сочат резултатите от изследване на „Сова Харис“ за нагласите за трудова миграция. Те бяха представени на форума „Отражение на външната трудова миграция върху българската икономика“, открит от вицепрезидента Илияна Йотова. Фондация „Фридрих Еберт“ и Институтът за икономика и международни отношения представиха оценки за въздействието на трудовата миграция върху икономиката на България на базата на специално разработен модел.
Ако има малко над 4 млн. души в България, които са между 18 и 64 г. в трудоспособна възраст, всеки четвърти от тях, което е над 1 млн., обмисля варианти за емиграция, коментира бившият вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин, който сега е съветник на еврокомисаря по бюджета и човешките ресурси. Мотивите за емиграция основно са свързани със заплатата, но не само. 95% търсят по-добро заплащане, посочи той. Страната напускат както хора със средно образование, така и много висококвалифицирани хора.
Нагласа да си потърсят работа в чужбина заявяват 30% от мъжете, 30% от хората с основно по-ниско образование, 33% от на 18-30 г. и 36% от неработещите. 15% от интервюираните декларират, че са работили над 6 месеца и повече от половината от тях обмислят отново да си потърсят работа извън границите на България.
Според изследването трудовата миграция е мотивирана главно заради по-доброто заплащане, по-добрите социални системи и по-добрите жизнени перспективи. А оставането в България – с по-евтиния живот и възможността да си с близките си хора. Около 60% от възнамеряващите да си потърсят работа в чужбина са на 18-40 г., а близо 80% са хора, живеещи извън столицата, сочат данните. На въпроса „Обмисляте ли временно или трайно да си потърсите работа в чужбина?“ 23% от изследваните лица отговарят положително, а 77% – отрицателно.
Близо 80% от анкетираните не одобряват мерките за привличане на работници от трети страни и само 25% са съгласни с тези мерки. Неодобрението си заявяват 76% от мъжете и 78% от жените, 78% от неработещите, 68% от пенсионерите, 74% от работещите в държавни предприятия, 78% от работещите в частния сектор, 82% от работещите в собствена фирма.
Доходите на много заети се стабилизират около и под минималната работна заплата и растат единствено, когато и доколкото тя се увеличава административно. Много по-бавно растат и доходите от пенсии, социалните добавки за деца и т.н., което означава, те този ръст на доходите задълбочава доходните и социалните неравенства в обществото, което само по себе си е фактор за ограничаване на икономическия растеж, включително заради емиграция на работна сила.
